Автор: Любомир Василев
Златните монетни номинали, независимо от периода и времето им на отсичане, винаги са представлявали голям интерес както за професионалните научни изследователи, така и за колекционерите и любителите на старинните монети. В настоящата работа ще представим пред аудиторията на изданието два златни европейски дуката от периода XVI-XVIIв., които са от единични находки и са притежания на частни лица. Монетите произхождат от София и Бургас. И двата екземпляра са проучени от автора на тези редове, като той изказва благодарността си към техните собственици, относно предоставената му възможност за тяхното проучване, публикуване и въвеждане в научно обращение. Веднага трябва да отбележим и важното в случая обстоятелство, че те не са пробити като цялостта им е ненарушена, а същевременно с това са и отлично запазени и съхранени – факт, който е достоверно доказателство на становището ни, че преди загубването си не са били в усилена парична употреба и свързаното с нея изтриване и износване.
Първата от двете монети, обект на разглеждане и коментар в случая, е златен дукат на свободният град Данциг (дн. гр. Гданск в Полша) в състава на Жеч-Посполита (т.е. обединеното Полско-Литовско кралство), отсечен в 1595 г., при управлението на полският крал Сигизмунд III Baза (1587-1632). Монетата е от единична находка, с местонамиране градинка в самата централна част на София. Описанието й е дословно следното:
– Жеч-Посполита – град Данциг, Сигизмунд III Baза (1587-1632), дукат, злато, с емисия съответно 1595 г., с идеална кръгла форма и размери: диаметър – 22 мм. и тегло – 3,49 гр. Отлично съхранен и запазен екземпляр, с местонамиране централната част на София. Находката е била случайно намерена още в края на 80-те г. на ХХ в., и към момента е собственост на синът на откривателката ѝ.
Лице/аверс: коронован бюст на полският крал Сигизмунд III, с надпис на латински език около него, гласящ дословно следното:
SIGISMVND III D G REX POL D PRVS.
Опако/реверс: два изправени лъва, държащи коронован герб, в който има вписани два кръста, разположени един под друг. Над герба буква – R. Около тях зрънчест кръг, над който се чете надпис на латински език, който гласи следното:
MONE NO AVR CIVI GEDANENSIS 95 (т.е. 1595 г., б.а. – Л.В.).
До този момент находки на златни дукати, принадлежащи на този свободен град в границите на Жеч-Посполита от територията на България не бяха познати. Също така трябва да отбележим и важният факт, че това вероятно е едва първата златна монета на град Данциг от съответната епоха, за която със сигурност знаем, че произхожда от територията на нашата страна[1].
Според мнението на един от най-известните проучватели на ренесансовите монети, циркулирали и срещащи се в българските земи под османска власт през XVI-XVIIв. – доц. д-р Красимир Кръстев, преподавател в ШУ “Епископ Константин Преславски” – град Шумен, единствените монети на град Данциг, познати от територията на България са само и единствено сребърните монети с номинал “четвърт талер”, познати още и като ортери (в ед. ч. – “ортер”, б.а., Л.В.)[2].
Без да се отклоняваме от темата на статията ни, само ще вмъкнем и важният факт, че единична находка на монета на Данциг, с номинал различен от този на четвърталерите има и от район, “…в непосредствена близост до град Перник…”.
В конкретният случай става дума за сребърна монета на въпросният субект от Жеч-Посполита, с номинал – 3 гроша, отсечена през 1537 г. при управлението на крал Сигизмунд I Стари (1506-1548). Екземплярът е продупчен поради по-късната му употреба за накитни цели. Съхранява се в частна колекция. Длъжни сме да оповестим и тази находка от района на град Перник, поради простото обстоятелство, че и тя подобно на златният дукат на град Данциг от 1595 г. към момента е единствена по рода си такава, която е открита и намерена у нас. С това въвеждаме в научен оборот и нея.[3].
Втората монета, която ще разгледаме и коментираме в редовете по-долу е златен австрийски дукат, отсечен през 1676 г. в монетарницата на град Бреслау (дн. гр. Вроцлав в Полша, б.а. – Л.В.) при управлението на австрийският император Леополд I (1658-1705).
Местонамирането на самата находка, е място обяснено от показвачът й, като район в самият Бургас, “…намиращ се много близо до морето, недалеч от Морската градина…”. Самият дукат е бил намерен още през 70-те г. на ХХв. и към настоящият момент се пази като скъпа семейна реликва от собствениците му. Това е и цялата информация, с която разполагаме относно обстоятелствата за откриването и намирането на въпросната находка.
Подобно и на предходната монета от София, и тази като нея е отлично запазена и съхранена. За разлика от дукатите на Жеч-Посполита и нейните субекти обаче, тези отсечени на територията на Австрийската империя по същото време се срещат доста по-често в българските земи под османска власт в съответният времеви отрязък.
Описанието на интересуващата ни в случая златна монета от Бургас е дословно следното:
– Австрия, Леополд I (1658-1705), дукат, злато, с емисия съответно 1676 г., отсечен в монетарницата на град Бреслау (дн. гр. Вроцлав в Република Полша, войводство Долна Силезия, б.а.) в Империята. Отлично запазен и съхранен екземпляр, с идеална кръгла форма и размери: диаметър – 22 мм., и тегло съответно – 3,44 гр. Монета от единична находка, частно притежание.
Лице/аверс: бюст на австрийският император Леополд I, с дълга коса и увенчан с лавров венец, надясно. Около него надпис на латински език, гласящ дословно следното:
LEOPOLDVS D G R I S A G H B R.
Oпако/реверс: Двуглав орел, държащ скиптър и меч, на чиито гърди е изобразен герб. Над двете му глави – корона. Около него – зрънчест кръг. Над зрънчестия кръг, надпис на латински език, който разчитаме по следният начин:
ARCHID AV (SHS) D BVR & ST 1676 (т.е. 1676 г.)[4].
Както е известно, златните монети към които се числят и горните две такива, са се използвали главно и само при разплащания от едър характер като големи търговски сделки и други видове разплащания с високи парични стойности[5].
Златните европейски дукати от София и Бургас, които разгледахме и коментирахме в редовете по-горе, увеличават броят на известните досега в науката монетни находки от подобен тип, открити и намирани в страната с още два екземпляра, като същевременно с това те ни предоставят нови сведения от първа ръка за монетната циркулация и нейните особености, протичала в българските земи през периода XVI-XVIIв.
Литература, източници и он-лайн ресурси:
Кръстев, К. – “Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1645г. (по нумизматични данни)”, Шумен, 2015г.
Кръстев, К. – “Монетни номинали в българските земи през XVI-XVIIв.” – “Историкии”, том 10, 2017г., 49-50.
Личен архив. Непубликувани данни.
Кuenker Auctionen, Deutschland(Германия) – https://www.kuenker.de/de/archiv/stueck/111219 (3.02.2022г., 13:56ч.).
[1] Кръстев, К. – “Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1645г.(по нумизматични данни)”,Шумен,2015г., с.168. Според авторът на изследването, единствените монети на град Данциг, познати от територията на България са само и единствено сребърните монети с номинал “четвърт талер”, познати още и като ортери – б.а.,Л.В.
[2] Пак там – с.168.
[3] Непубликувани данни. Личен архив. Описанието на тройният грош от град Перник е дословно следното: Лице: Бюст на крал Сигизмунд I Стари(1506-1548), с корона надясно и надпис около него: SIG…(IS I)… REX POLO DO TO PRVS. Опако: III GROS AR…(G)… TRIP CIVI DANNC3K 15/37. Под самият надпис – коронован герб, с два кръста един под друг. Пробит екземпляр, с размери съответно: диаметър – 21мм. и тегло 2,45гр.. Съхранява се в частна колекция, б.а. – Л.В.
[4] Идентификацията е по: Кuenker Auctionen, Deutschland(Германия) – https://www.kuenker.de/de/archiv/stueck/111219 (3.02.2022г., 13:56ч.).
[5] Кръстев, К. – “Монетни номинал в българските земи през XVI-XVIIв.” – “Историкии”,том 10,2017г., 49-50.
