САЩ все още са водеща държава в света от гледна точка на научното си влияние, въоръжени с високо уважавани университети и с голямо финансиране на науката, но държавите в Европа и Азия започват да ги догонват в това отношение и скоро може да се изравнят с тях.
Акцентът на САЩ е в областта на биологичните и медицинските науки, но пък има изоставане в областта на физическите и техническите науки, където се отваря ниша за поява на конкуренция.
Съединените щати вече не са онзи колос в науката, пръв в публикациите на научни статии, който познавахме през втората половина на ХХ век. Сега 27-те държави, членки на Европейския съюз, и държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион скоро може да се изравнят със САЩ в това отношение, според изследване на Thomson Reuters.
Thomson Reuters, компанията-майка на Ройтерс, редовно прави преглед на състоянието на научно-изследователските бази данни, които включват най-влиятелните научни статии.
Учени и инженери правят идеите си и резултатите от своите изследвания публично достояние в научни списания, като техните колеги от целия свят могат да ги критикуват или да ги възпроизвеждат. Първите изследвания в дадена научна област се използват като основа за по-нататъшна работа.
Сега научните изследвания в Съединените щати получават отлично финансиране – около 2,8% от БВП, значително повече от основните конкуренти, в страната има отлични академични институции, които са като магнит за най-добрите умове в световен мащаб, и все още държавата разполага с талантливи работници, а всичко това ги (САЩ!) прави водеща сила колективните научни изследвания, иновации и резултати.
Но влиянието на САЩ отслабва. Не – защото САЩ прави по-малко, а тъй като други страни вече правят повече.
През 1981 г. Американски учени произвеждаха около 40% от научните статии в най-влиятелните списания. До 2009 г. тази цифра е намаляла до 29%. През същия период, европейските нации увеличават дела си в количеството на научните статии, от 33% на 36%, а изследванияте на държави в Азия и в Тихоокеанския регион се увеличават от 13% на 31% . „
В момента Китай е вторият по големина производител на научни статии, след САЩ, с близо 11% в световен мащаб.
През 2008 г. Азиатските държави задминаха САЩ по разходи за научни изследвания и образование, като финансираха този сектор с 387 милиарда щатски долара. За сравнение, САЩ отделиха 384 милиарда, а в държавите на ЕС – 280 милиарда.
„Точно половината от изследванията в САЩ се фокусират върху биологичните и медицинските науки точно в момент, когато Азия се насочва към инвестиции на значителни суми в инженерни и физическите науки и технологии.”, се отбелязва в доклада.
В САЩ водещите институции в областта на научните изследвания са Масачузетския технологичен институт (МИТ) и Калифорнийския технологичен институт.
Извън САЩ, това са Китайската академия на науките и Руската академия на науките.
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, публикува доклад, показващ, подобни констатации.
ЮНЕСКО заяви през 2002 г., че към 83% от научните изследвания са проведени в развитите страни, но това се е понижило до 76% през 2007 г.
Китай е водещата държава по брой на учените. Страната разполага с 1 400 000 учени. Това е нормално; китайците, според преброяването през 2008 г., са 1 330 044 605. През 2011 г. те отново ще бъдат преброени.
Къде в тази схема са японците?
В продължение на години Япония е известна с нейните най-престижни университети и лаборатории, както – и със спечелването на 18 нобелови награди (предимно – в областта на химията и физиката). И все пак, въпреки че страната на изгряващото Слънце е дългогодишен лидер в създаването на иновации, научното влияние на Япония остава под средното за света. Глобалният изследователски доклад посвещава цял раздел на най-често цитираните изследвания. По отношение на относителното цитиране Япония заема 2% в световен мащаб за периода 2005-2009 г.
Ето списъка на японските нобелисти:
1. Ei-ichi Negishi, Chemistry 2010
2. Akira Suzuki, Chemistry 2010
3. Osamu Shimomura, Chemistry, 2008
4. Makoto Kobayashi, Physics, 2008
5. Toshihide Maskawa, Physics, 2008
6. Yoichiro Nambu, Physics, 2008
7. Masatoshi Koshiba, Physics, 2002
8. Koichi Tanaka, Chemistry, 2002
9. Ryōji Noyori, Chemistry, 2001
10. Hideki Shirakawa, Chemistry, 2000
11. Kenzaburō Ōe, Literature, 1994
12. Susumu Tonegawa, Physiology or Medicine, 1987
13. Kenichi Fukui, Chemistry, 1981
14. Eisaku Satō, Peace, 1974
15. Leo Esaki, Physics, 1973
16. Yasunari Kawabata, Literature, 1968
17. Sin-Itiro Tomonaga, Physics, 1965
18. Hideki Yukawa, Physics, 1949
Автор: Неделин Бояджиев
Източници:
http://www.newsdaily.com/
http://researchanalytics.thomsonreuters.com/
http://en.wikipedia.org/
САЩ все още са водеща държава в света от гледна точка на научното си влияние, въоръжени с високо уважавани университети и с голямо финансиране на науката, но държавите в Европа и Азия започват да ги догонват в това отношение и скоро може да се изравнят с тях.
Акцентът на САЩ е в областта на биологичните и медицинските науки, но пък има изоставане в областта на физическите и техническите науки, където се отваря ниша за поява на конкуренция.
Съединените щати вече не са онзи колос в науката, пръв в публикациите на научни статии, който познавахме през втората половина на ХХ век. Сега 27-те държави, членки на Европейския съюз, и държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион скоро може да се изравнят със САЩ в това отношение, според изследване на Thomson Reuters.
Thomson Reuters, компанията-майка на Ройтерс, редовно прави преглед на състоянието на научно-изследователските бази данни, които включват най-влиятелните научни статии.
Учени и инженери правят идеите си и резултатите от своите изследвания публично достояние в научни списания, като техните колеги от целия свят могат да ги критикуват или да ги възпроизвеждат. Първите изследвания в дадена научна област се използват като основа за по-нататъшна работа.
Сега научните изследвания в Съединените щати получават отлично финансиране – около 2,8% от БВП, значително повече от основните конкуренти, в страната има отлични академични институции, които са като магнит за най-добрите умове в световен мащаб, и все още държавата разполага с талантливи работници, а всичко това ги (САЩ!) прави водеща сила колективните научни изследвания, иновации и резултати.
Но влиянието на САЩ отслабва. Не – защото САЩ прави по-малко, а тъй като други страни вече правят повече.
През 1981 г. Американски учени произвеждаха около 40% от научните статии в най-влиятелните списания. До 2009 г. тази цифра е намаляла до 29%. През същия период, европейските нации увеличават дела си в количеството на научните статии, от 33% на 36%, а изследванияте на държави в Азия и в Тихоокеанския регион се увеличават от 13% на 31% . „
В момента Китай е вторият по големина производител на научни статии, след САЩ, с близо 11% в световен мащаб.
През 2008 г. Азиатските държави задминаха САЩ по разходи за научни изследвания и образование, като финансираха този сектор с 387 милиарда щатски долара. За сравнение, САЩ отделиха 384 милиарда, а в държавите на ЕС – 280 милиарда.
„Точно половината от изследванията в САЩ се фокусират върху биологичните и медицинските науки точно в момент, когато Азия се насочва към инвестиции на значителни суми в инженерни и физическите науки и технологии.”, се отбелязва в доклада.
В САЩ водещите институции в областта на научните изследвания са Масачузетския технологичен институт (МИТ) и Калифорнийския технологичен институт.
Извън САЩ, това са Китайската академия на науките и Руската академия на науките.
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, публикува доклад, показващ, подобни констатации.
ЮНЕСКО заяви през 2002 г., че към 83% от научните изследвания са проведени в развитите страни, но това се е понижило до 76% през 2007 г.
Китай е водещата държава по брой на учените. Страната разполага с 1 400 000 учени. Това е нормално; китайците, според преброяването през 2008 г., са 1 330 044 605. През 2011 г. те отново ще бъдат преброени.
Къде в тази схема са японците?
В продължение на години Япония е известна с нейните най-престижни университети и лаборатории, както – и със спечелването на 18 нобелови награди (предимно – в областта на химията и физиката). И все пак, въпреки че страната на изгряващото Слънце е дългогодишен лидер в създаването на иновации, научното влияние на Япония остава под средното за света. Глобалният изследователски доклад посвещава цял раздел на най-често цитираните изследвания. По отношение на относителното цитиране Япония заема 2% в световен мащаб за периода 2005-2009 г.
Ето списъка на японските нобелисти:
- Ei-ichi Negishi, Chemistry 2010
- Akira Suzuki, Chemistry 2010
- Osamu Shimomura, Chemistry, 2008
- Makoto Kobayashi, Physics, 2008
- Toshihide Maskawa, Physics, 2008
- Yoichiro Nambu, Physics, 2008
- Masatoshi Koshiba, Physics, 2002
- Koichi Tanaka, Chemistry, 2002
- Ryōji Noyori, Chemistry, 2001
- Hideki Shirakawa, Chemistry, 2000
- Kenzaburō Ōe, Literature, 1994
- Susumu Tonegawa, Physiology or Medicine, 1987
- Kenichi Fukui, Chemistry, 1981
- Eisaku Satō, Peace, 1974
- Leo Esaki, Physics, 1973
- Yasunari Kawabata, Literature, 1968
- Sin-Itiro Tomonaga, Physics, 1965
- Hideki Yukawa, Physics, 1949
Автор: Неделин Бояджиев
Източник:
http://researchanalytics.thomsonreuters.com/
.gif "science_labwork(1).gif")
