Държава на Франките (451-987 г.)

481-511 г.
Управление на Хлодвиг I (ок. 466—511 г.), крал на франките от 481 г., основател на Франкската държава. Произхожда от династията на Меровингите. Забележителен държавен ръководител, опитен военен стратег и тактик. През 486 г. Хлодвиг успешно разбива военното подразделение на последния наместник на Римската империя в Галия и се установява трайно в неговите територии. Нанася съкрушително поражение на войските на Вестготското кралство, покорява рипуарските франки и алеманите. През 496 г., за да укрепи властта си, Хлодвиг приема християнството от римската църква, като се покръства заедно с 3000 свои дружинници. Тази ловка политическа стъпка му осигурява в процеса на по-нататъшното завоевание на Галия подкрепата на гало-римското духовенство. За разлика от вестготите и остготите, франките не скъсват връзките си със своята родина в Германия, което им осигурява постоянен приток на свежи сили отвъд Рейн по време на целия процес на завоюване на галската територия.

Краят на V — началото на VI в.
Т. нар. „Салически закон“ („Салическа правда“) или запис на съдебните обичаи на салическите франки. Този закон (предполага се, че е направен още когато Хлодвиг е жив) представлява най-важиият извор, макар и дискусионен по много проблеми, характеризира тогавашния обществено-икономически строй на франките. Важността му се състои в това, че в него намира отражение еволюцията на франкското общество от първобитнообщинния строй към феодалния. За настъпилите в този закон промени свидетелстват неговите по-късни допълнения, както и кралските разпореждания (капитуларии). Тези материали показват, че в обществото на франките е времето се задълбочава процесът на общественото разслоение. В резултат на това нараства броят на хората, които се намират във феодална зависимост. Те са с ограничена лична свобода, лишени са от земя и са принудени да плащат феодална рента. Същите обществено-икономически процеси се развиват и при формиране на феодалните отношения в други страни.

534 г.
Франките завладяват Бургундското кралство (варварско кралство на германското племе бургунди, възникнало през 413 г. на левия бряг на р. Рейн).

542 г.
Франките покоряват последните владения на вестготите в Галия. Отвъд Рейн под тяхна власт минават също Алемания, Тюрингия, Бавария и земите, населени от някои сакски племена. През втората половина на VI в. в резултат на териториалното разширение, както и от политическата активност на франкските владетели, франкската държава се утвърждава като най-крупното и значително държавно образувание в Западна Европа през епохата на зараждането и утвърждаването на феодалните отношения.

561 г.
След краткото управление на Хлотар I (558—561 г.), държавата на франкита се разпада на три самостоятелни области: Австразия (със столица Реймс), Нейстрия (със столица Париж) и Бургундия (със столица Орлеан). Разпокъсаността на държавата и постоянните вътрешни борби между управителите на отделните области вадят до отслабване на кралската власт. Нараства значението на олигархията.

613 г.
В Австразия аристокрацията сваля и убива кралица Брунхилда (596—613 г.). Властта в цялата държава на франките се поема от Хлотар II, син на краля на Нейстрия — Хилперик и неговата жена Фредегунда. С едикт от 614 г. той се задължава да предаде на аристокрацията всички имоти, получени по време на войната между наследниците на Хлодвиг. Освен това обещава да назначи графове (областни управители) изключително от средите на местната олигархия. Поради прогресиращото западане на стоковото стопанство, земевладелските имения се превръщат в самозадоволяващи се. Това задълбочава характерния за ранното средновековие изолационизъм и партикуларизъм на икономиката и има важни политически последици.

629—639 г.
Управление на Дагоберт I, син на Хлотар II, който засилва кралската власт и обединява държавата за кратко време.

639—751 г.
Период на т. нар. „лениви крале“, последни представители от династията на Меровингите. Наречени са така, защото загубват всякаква реална власт, запазват само кралската си титла. Те се издигат и свалят по волята на майордомите (така се наричат управителите на придворното стопанство), в чийто ръце фактически се намира властта. В майордомите остават само част от кралските имения, тъй като под натиска на чиновниците те им раздават по-голяма част от имотите. Административната, съдебната и военна власт е заграбена от олигархията. В Нейстрия, Бурдгундия и Австразия се обособяват известни родове, чийто представители управляват като кралски майордоми. От VI в. в държавата на франките започват да се изграждат феодални отношения . Характерна черта на феодализма в областта на политическите отношения е, че нерядко представители на олигархията получават наследствени кралски права.

687 г.
След продължителна борба в средата на франкската аристокрация през същата година майордомът на Австразия Пипин Херисталски става общ майордомът на Австразия Пипин Херисталски става общ майордом на цялата Франкска държава. В битка край Тетра, Пипин побеждава майордома на Нейстрия и разпростира властта си върху североизточната част на страната, макар че формално властта е в ръцете на меровинските крале. Майордомите на Австразия от рода на Пипинидите (потомци на Пипин Херисталски) полагат началото на нова династия на фралкските крале, която получава наименованието династия на Каролингите (по името па Карл Велики).

715—741 г.
Управление на Карл Мартел („Чукът“), син на Пипин II. Ръководи държавата като майордом. С подкрепата на дружина, съставена от дребни и средни земевладелци в Австразия, разбива опозицията на олигархията в Нейстрия. След победата си над фризи, сакси, алемани и бавари, възстановява управлението на франките отвъд Рейн. Съдействува за установяване на феодалните отношения в държавата и за засилване на централната власт.

732 г.
Нашествие на испанските араби в Галия. Като опустошава Аквитания техният вожд Абдурахман се насочва на север към р. Лоара край гр. Поатие Карл Мартел му нанася поражение и го принуждава да се оттегли. Арабските нашествия са спрени едва от сина на Карл Мартел — Пипин Къси.

751-768 г.
Управление на Пипин Къси, първият франкски крал от династията на Каролингите. Управлява като майордом, а от 751 г. — като крал на франките (след като от трона е отстранен със съгласието на аристокрацията последният Меравинг — Хилдерих III). По нареждане на папата, архиепископът на, Могунция — Бонифаций, който оглавява франконските мисионери в западната част на Германия, коронясва Пипин. Пипин Къси подчинява отпадналата от кралството област Аквитания и изгонва арабите от Галия.

754 – 756 г.
По молба на папа Стефан II, Пипин Къси организира два похода срещу лонгобардите и навлиза в Италия. Част от земите, отнети от лонгобардите, Пипин подарява на папата — екзархата Равена и римската област. С това в 756 г. се поставя началото на Папската държава, включваща земите на Средна Италия. Тя играе важна политическа роля в Средновековието.

768-814 г.
Управление на Карл Велики, могъщ франкски владетел, първороден син и приемник на Пипин Къси, виден представител на династията на Каролингите.

772—804 г.
Ожесточени боеве (с прекъсване) на Карл Велики със саксите, най-многобройното германско племе, което населява обширни територии — от Рейн до Лаба. В седемдесетте години Карл Велики завладява земите на западните сакси и вестфали между Рейн и Везер. През 777 г. на събора в Падерборн вождовете на повечето племена полагат клетва за вярност пред Карл Велики. През 778 г. избухва голямо въстание на саксите срещу франките, което е жестоко потушено. Постепенно Карл Велики успява да спечели аристокрацията на саксите. В 785 г. вестфалският княз Видукинд един от главните водачи на въстанието, подкупен, преминава на страната на Карл Велики. Последното въстание на саксите, в началото на IX в. (в Северна Саксония) има народен характер. Онези, които се съпротивляват най-дълго, са преселени на левия бряг на Рейн, докато десният бряг на Рейн е заселен от франки.

773—774 г.
Карл Велики организира два похода срещу лангобардите. Завзема столицата им Павия, детронира Дезидерий и приема титлата „Крал на лонгобардите“. Държавата на лонгобардите е включена (като графство) в границата на Франкската държава.

778 г.
Експедиция на Карл Велики срещу испанските араби. Той преминава Пиренеите и обсажда Сарагоса. Експедицията завършва неуспешно. По обратния път, в клисурата Ронсаво, баските нападат ариегарда на франките и унищожават почти цялото им подразделение. Между загиналите е и маркграфът Роланд. Този епизод става мотив на известния френски епос „Песни за Роланд“ в края на XI и нач. на XII в. по време на кръстоносното движение и свързаната с него идеализация на рицарството.

Краят на VIII и началото на IX в.
Карл Велики предприема още няколко похода отвъд Пиренеите и завладява териториите между Пиренеите и р. Ебро. Създаденият тук пограничен окръг, наречен испанска марка, по-късно е преименован на графство Барселона. Карл Велики води войни и с народите от Източна Европа. Воюва с полабските славяни и част от тях му плащат данък. Разбива силната държава на аварите край Горен Дунав. Границите на държавата на Карл Велики се простират от р. Ебро, Пиренеите и Атлантическия океан — на запад до Лаба и Дунав — на изток, от Северно и Балтийско море — на север, до Средна Италия — на юг. Създадената през 756 г. Папска държава се намира фактически по времето на Карл Велики във васална зависимост от него. Карл Велики управлява огромната си държава с помощта на чиновници, които имат строго определени компетенции и са подложени на широка система за контрол.

800 г. – 25. XII.
По време на пребиването си в Рим, Карл Велики е коронясан от папата за римски император (византийският имеператор признава титлата едва в 812 г.). Тази коронация отговаря на схващанията на обкръжаващите Карл Велики теологически среди, които считат монарха за божи наместник на земята. Периодът на управление на Карл Велики е наречен „Каролингско възраждане“. Това е период на значително интелектуално оживление. Според Карл Велики развитието на науката и учебното дело трябва да спомогне за по-цялостното проникване на християнството в тогавашното общество. В Аквитания Карл основава дворцова школа за подготовка на чиновници. Неин ръководител е изтъкнатият учен от онова време Алкуин. По искане на краля към манастирите и църквите се създават нови училища, до които имат достъп не само богатите, но и бедните. При неговия двор работи историкът Айнхардт, автор на съчинението „Животът на Карл Велики“ (първата в Средновековието биография на владетел).

814—840 г.
Управление на император Людових Благочестиви, син на Карл Велики. Прозвището си получава заради привързаността си към монашеския аскетизъм и покровителството и щедрите дарения на църквата. По време на неговото управление в каролингската империя започват ожесточени династични борби. На три пъти (в 817, 829 и 837 г.) Людовик Благочестиви разделя империята между тримата си сина: Лотар, Людовик Немски и Карл Плешиви. Най-големият си син, Лотар, прави свой съупразител и наследник на короната, като запазва за себе си само върховната власт и императорската титла. След смъртта му Франкската империя окончателно се разпада.

841 г.
Битка край Фонтеноаен-Пюизе. Лотар е победен от обединените войски на двамата си братя.

842 г.
Людовик Немски и Карл Плешиви, сключват край Стразбур споразумение, че ще продължават войната с Лотар до окончателна победа.

843 г.
Вердюнски договор. Територията на Франкската държава се разделя между тримата синове на Людовик Благочестиви. Лотар запазва императорската титла, но без всякакви права по отношение на двамата си братя, които стават самостоятелни крале. Лотар получава Италия, а също и земите, разположени между Рейн — на изток, и Моза, Скалда, Сена и Рона — на запад, т. е. нееднородна в етническо отношение територия. Земите източно от Рейн са заселени предимно с германски племена и са дадени на Людовик Немски (това кралство отначало започнало да се нарича Източно-франкско, а после — Германия). Територията на запад от владенията на Лотар са предоставени на Карл Плешиви: кралството се наричало Западнофранкско, а после — Франция. Подялбата във Вердюн, променяна по-късно няколкократно, фактически поставя началото на трите съвременни държави в Западна Европа: Франция, Германия и Италия.

855 г.
Лотар разделя своята държава между тримата си сина, които не оставят мъжки наследници. При новата подялба териториите край Рейн частично се дават на Людовик и на Карл Плешиви, който след отмиране на Лотаровата линия получава и Италия.

875—877 г.
Западнофранкският крал Карл Плешиви става император. Воюва неуспешно за завладяването на Германия и обединяването на франкската държава.

881-887 г.
Управление на император Карл Дебели, син на Людовик Немски. През 887 г. за последен път той обединява монархията на франките. След неговата детронация и смърт (в 888 г.) Франкската монархия е окончателно разделена на: Франция, Германия и Италия. Династията на Каролингите отмира във Франция през 987 г. в Германия — през 911 г. Нейното място се заема от местните династии: във Франция — на Капетингите; в Германия — Сакската.

885—886 г.
Голямо нашествие на норманите във Франция. Одо, графът на Париж, организира отбраната и отблъсква неприятеля.

911 г.
Карл III Прости се стреми да сложи край на често повтарящите се нападения на норманите и предава във васална зависимост на норманския чожд Ролон земите край Английския канал (Ламанша) — на изток, и на запад по долината на р. Сена. От скандинавските заселници Ролон създава там княжество Нормандия, формално зависимо от Каролингите, но фактически изцяло самостоятелно.

987 г.
След смъртта на Людовик V Каролинг за крал е избран от събора на църковните и светски синьори на Франция Хуго Капет, основател на династията на Капетингите. Негови поддържници са едрите светски и духовни феодали, които се нуждаят от кралска власт, като върховен защитник на техните класови интереси.