Дървото на живота на Дарвин е на път да придобие нов облик

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива
Накратко: Класическото двуизмерно дърво на живота на Дарвин се трансформира в многоизмерна система, която включва биологичните взаимоотношения и симбиозите между различните видове. Чрез внедряването на концепцията за симбиоми и метода на симбиомна филогенетика, учените целят да създадат по-точна класификация, която ще помогне за по-доброто разбиране на екологичните процеси и справянето с инвазивни видове.

Дървото на живота е на път да претърпи метаморфоза в една нова многоизмерна система за класификация.

Двуизмерното дърво, което Дарвин формулира преди повече от 150 години в своя труд „Произход на видовете, може би трябва да получи нов облик и да се превърне в една своеобразна гора от дървета, сплетени в сложно взаимоотношение помежду си, казват учени.

Познатата ни до момента систематика (таксономия – наука за класификация и номенклатура, включваща правилата, теорията и методите за приложението им), заложена в Дарвиновия труд, разделя организмовия свят на няколко основни царства: растения, гъби, животни, бактерии. Но този подход към класификацията на организмите, според проучване, публикувано в Trends in Ecology & Evolution, има един голям недостатък. Дървото на живота не обръща внимание на междувидовите взаимоотношения и това как генетично различаващи се видове зависят един от друг, за да оцелеят.

Дебасниш Батахария, професор в катедрата по екология, еволюция и естествени ресурси, на Университета на Ню Джърси, казва в свое изявление: „Според нас целта е да се трансформира двуизмерното дърво в такова, което е мултимерно и включва биологичните взаимоотношения между видовете.“

Разработвайки системата си, Дарвин има за цел да покаже родствените връзки между видовете. Организми като кучета и вълци например, които споделят близки черти, биват поставени в съседни разклонения. В същото време по-далечнородствени организми, например, основните царства гъби, растения и животни, протисти биват поставени в основата на дървото.

В действителност обаче, микробите, вирусите и гъбите много често си взаимодействат с растенията и животните в симбиоза, в която двата вида, далечни иначе роднини, зависят пряко един друг, борейки се за оцеляване. Според новото проучване, когато тези видове се развиват заедно, те се наричат симбиоми (symbiomes).

Според авторите на теорията, данните за симбиомите трябва да бъдат имплементирани в новото дърво чрез използването на техника наречена „симбиомна филогенетика (SYMPHY). Категоризирането на организмовия свят чрез добавянето на този нов слой в систематиката, може да доведе до по-добро разбиране на междувидовите взаимоотношения и по-ефективно справяне с проблеми като инвазивните видове и поддържането на земеделието.

„Свързвайки организмите с техните микробни партньори, ние получаваме възможност да засичаме нови за нас модели на поведение, шаблони, при които видовете се свързват при определени екологични условия“, допълва още Батахария.

Например, ако един и същи микроб се свързва с кореновата система на много различни видове растения, но при сходни екологични условия (бедни на хранителни вещества или силно засолени почви), то тогава бихме могли да установим непозната досега връзка, при която се унаследяват качества, чрез които растенията стават по-устойчиви на стрес и засоляване. Тези открития биха могли да допринесат за по-ефективното отглеждане на посевните култури в земеделието“, предлагат още учените.

Новата формула би могла да помогне на учените да проследят взаимоотношенията в организмовия свят на много по-високо ниво, изключително детайлно, така както до момента не е било възможно.

С развиването на новите методи за систематика, вместо едно праволинейно дърво на живота, бихме могли да получим гора от дървета свързани помежду си, комуникирайки помежду си и с още редица други организми и по този начин да обрисуваме един по-детайлен свят на междуорганизмовите взаимоотношения, да получим едно по-цялостно разбиране за природата като едно цяло.

 

Превод: Симеон Малинов

Източник: livescience.com

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.