Древният град Помпей


http://www.infotourism.net/documents/2740_pompei.jpg


Животът в древния римски град Помпей е консервиран за векове през 79 г., когато вулканичната пепел на изригналия вулкан Везувий посипва три града – Помпей, Херкулан и Стабия. Преди изригването на близкия вулкан, Помпей е бил величествен и оживен град, достатъчно отдалечен от Рим, което привличало богатите безделници от столицата. Така той се превърнал в древен „Бевърли Хилс” на Римската империя.

Но боговете решили, че Везувий ще промени хода на историята, като ни завещае три града като спомен за това, как хората са гледали безгрижно на опасността от природни бедствия. Но това, което е ужасяваща катастрофа за едни, е възможност за други да се насладят на архитектурните чудесата, завещани ни от Миналото. Туристите са получили дар от боговете – възможността да се потопят в историята на Помпей, да станат свидетели на живота на градските жители, да опознаят жилищата им, обществените сгради, храмовете, вилите, улиците…, които някога са били опора на градската култура. От археологическите разкопки и от писанията на Плиний Млади, който подробно описва изригването на Везувий и последствията за града историците имат доста добра представа за най-трагичния период от историята на Помпей.

След изригването, почти без промяна, всички жители на древния град са измрели – от горещината, от вулканичната пепел, от вулканичната лава… Много малко са оцелелите, които зарязали домовете и покъщнината си. Не са правени опити за възстановяването на този град нито през античността, нито през средновековието. Градът остава погребан до XVI век, когато е преоткрит.

Историята на град Помпей е кратка, бляскава и депресираща. Един град възниква, развива се и процъфтява, преди животът в него да бъде унищожен от една жестока прищявка на природата. Вилите и храмовете са запазили височината и здравината си и днес, а изкуството говори за либералния поглед на жителите му към човечеството, към сексуалността и кръвожадността. Днес градските руини се намират в безопасност от по-нататъшното настъпление на Времето –  внимателно консервирани от най-добрите археолози, изкуствоведи и реставратори в Италия, които смятат, че руините предлагат уникална възможност за докосване до историята на Помпей и на древната римска империя.

Историята на Помпей след 79 г. е време на многовековна летаргия. Градът е обвит в прах и пепел. Навсякъде из него са разпръснати телата на жителите му. Паника, страх и ужас са изписани по лицата им. Телата им са покрити със завивки или директно са изложени на Слънцето. Вулканът – техен убиец – стои безстрастно и безмълвно на заден план. Животът в курортното селище е прекъснат от жестокостта на природата. Историците предполагат, че предупрежденията за изригването на вулкана са били очевидни, доста време преди лавата да залее улиците, а прахът и пепелта да се разстелят над сгради, улици, хора и животни. Останките от древния град, освен смърт и разруха, показват още миналото величие на града, както – и богатството и разкоша, в които тънели жителите му.


РЕКЛАМА:

***

Стените на елегантните сгради са нашарени с рисунки и надписи – много често – с порнографско съдържание. Например – градската баня, къщата на мистериите и др. Някои от  надписите и рисунките по стените на сградите са били считани за толкова похотливи, че кралят на Неапол създал ограничение за възрастта на тези, които може да разгледат разкопките. Римляните искали живописта да създава илюзия за действителност. Те обичали живия живот и картините им ни го показват такъв, какъвто е – цветен и вълнуващ.

Къщата на фавна е още едно от чудесата на града. В нея са открити бронзовата статуя на собственика и известната мозайка, изобразяваща Александър III Македонски, чийто образ може да бъде видян във всеки учебник по антична история.

Тъгата, депресията, страхопочитанието, които посетителят може да усети, докато обикаля из древния Помпей, могат да бъдат сравнени само с усещанията от посещението на някой концлагер-музей или пък – на музея на атомната бомба в Хирошима (музея на мира). Въпреки тягостното усещане, в тези места можем да разберем по-добре някои аспекти на живота в миналото, а също – и могъществото на природата (или това на боговете). А картините, които ще видим, ще останат в съзнанието ни завинаги.  

Превел: Неделин Бояджиев
http://www.destination360.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: