Древните хора може би са хибернирали през зимата

Много древни хора са обитавали пещери, като най-вероятно и са зимували в тях. Картина на Чарлз Найт от 1920 г.

Някои древни хора, живеещи в Европа преди половин милион години, са имали забележителна стратегия за справяне със зимата, а именно – като са хибернирали, гласи ново проучване.

Сима де лос Уесос – „ямата на костите“ – се намира в Северна Испания и е едно от най-важните находища в света за изучаването на човешката еволюция. Разкопките на това място са довели до откриването на повече от 7500 вкаменелости, принадлежащи на поне 29 праисторически индивида, често категоризирани като принадлежащи към вида Homo heidelbergensis. Костите и фрагментите от ДНК, съдържащи се в тях, са били проучени много подробно, разкривайки, че тези древни хора са били прародители на неандерталците.

Но по-ранните проучвания са пропуснали една важна точка, според Антонис Барцокас от Тракийския университет Демокрит в Гърция. Той твърди, че костите показват доказателства за набор от заболявания, свързани с ниски нива на витамин D. Сред тях са бъбречна остеодистрофия и рахит, които Барцокас диагностицира въз основа на необичайно дебели костни отлагания над очните кухини и от наличието на ясно огънати кости на краката.
Неговите патологични заключения са, че древните хора рутинно са прекарвали месеци в тъмна среда, където лишени от слънчева светлина, телата им не са можели да генерират витамин D.

„Първоначално не предполагах подобно нещо“, казва Барцокас. Рахитът и недостигът на витамин D са описани при някои исторически популации, особено населяващи гъсти градски центрове, където достъпът до слънчева светлина може да бъде предизвикателство. Никога, дотогава той не е попадал на такива древни хора, диагностицирани с дефицит на витамин D. Когато се задълбочава в темата обаче, той осъзнава, че същият набор от заболявания често се наблюдава при животни, които хибернират в пещери, включително прилепи.
Той и неговият колега Хуан Луис Арсуага от университета Комплутенсе в Мадрид (Испания) твърдят, че костите показват, че тези древни индивиди също са зимували в пещери. Барцокас твърди, че това е единственият начин, по който може да се обясни как може да са развили такъв дефицит на витамин D – като са прекарвали дълго време на тъмно.


РЕКЛАМА:

***

„Тази идея може да звучи налудничаво, но е достатъчно луда, за да бъде истина“, казва Барцокас. Той посочва, че някои от родствените на приматите животни, като мишия лемур (Microcebus Murinus), спят зимен сън в продължение на много дни. А проучване от 2019 г. сочи, че хората от Сима де лос Уесос са на възраст между 440 000 и 455 000 години, което съвпада с един от най-тежките ледникови периоди през последните един милион години.
Барцокас твърди, че условията може да са действали като екстремен селективен натиск, който насърчавал бързата адаптация към зимен начин на живот, в продължение на може би ок. 50 000 години.

Меган Брикли от университета Макмастър в Канада, обаче не е убедена в това. Нейните изследвания се фокусират върху метаболитни костни заболявания и дефицит на витамин D, а първите ѝ впечатления са, че древните кости от Сима де лос Уесос не показват ясни доказателства за рахит. Някои от тези хора може да са имали някаква друга форма на метаболитно костно заболяване по време на живота си, казва тя, но не вярва, че има доказателства, които предполагат стратегия за хибернация. Това не означава, че идеята, че древните хора са хибернирали, е немислима.
Възможно е дори да се е предизвикала реакция, подобна на хибернация, при тези хора, казва Кели Дрю от Университета на Аляска Феърбанкс, която изследва идеята като стратегия за подпомагане на лечението на болестни състояния, включително инсулт или сърдечен арест.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: