Направи дарение на училище!

Илюстрация на вълнест носорог (stock image).

Изчезването на праисторическата мегафауна, включваща вълнести мамути, пещерни лъвове и вълнести носорози в края на последния ледников период често се приписва на разпространението на ранните хора по целия свят. Въпреки че масовия лов е довел до смъртта на някои видове, проучване, което се появи на 13 август в списание Current Biology, установи, че изчезването на вълнестите носорози може да е имало различна причина, а именно климатичните промени. Чрез секвениране на древна ДНК от 14 от тези тревопасни гиганти, изследователите установяват, че популацията на носорозите остава стабилна и разнообразна до само няколко хиляди години, преди да изчезне от Сибир, когато температурите вероятно се покачват твърде много за адаптираните към студа видове.

„Първоначално се смяташе, че хората са се появили в североизточен Сибир преди четиринадесет или петнадесет хиляди години, приблизително времето когато вълнестият носорог изчезва. Но наскоро бяха открити няколко много по-стари места обитавани от хора, най-известните от които са на около тридесет хиляди години”, казва авторът Лов Дален, професор по еволюционна генетика в Центъра за палеогенетика на Стокхолмския университет, съвместно с Шведския природонаучен музей. „Така че спадът към изчезване на вълнестия носорог не съвпада толкова точно с първата поява на хора в региона. Ако не друго, всъщност виждаме нещо, което прилича малко на увеличение на числеността на популациите през този период.“

За да научат за размера и стабилността на популацията на вълнести носорози в Сибир, изследователите изследвали ДНК проби от тъкани, кости и косми на 14 отделни екземпляра. „Ние секвенирахме пълен геном, за да погледнем назад във времето и да преценим размерите на популацията, а също така секвенирахме четиринадесет митохондриални генома, за да оценим ефективните размери на популацията на женските“, казва съавторът Едана Лорд, докторант в Центъра за палеогенетика.

Разглеждайки хетерозиготността и генетичното разнообразие на тези геноми, изследователите успяха да проследят популациите на носорозите десетки хиляди години преди изчезването им. „Разгледахме промените в числеността на популацията и изчислихме инбридинга“, казва съавторът Николас Дюсекс, докторант в Центъра за палеогенетика. „Установихме, че след увеличаване на числеността на популацията в началото на студения период преди около 29 000 години, размерът на популацията на вълнести носорози остава постоянен и че по това време инбридингът е нисък.“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тази стабилност продължава, докато хората започнали да заселват Сибир. „Това е интересното“, казва Лорд. „Всъщност не виждаме намаляване на числеността на популациите след периода отпреди 29 000 години. Данните, които разгледахме, стигат само до преди 18 500 години, което е приблизително 4500 години преди тяхното изчезване, така че това означава, че те са намалели някъде в този отрязък от време.“

ДНК данните разкриха също генетични мутации, които са помогнали на вълнестия носорог да се адаптира към по-студеното време. Една от тези мутации, вид рецептор в кожата за усещане на топли и студени температури, е открита и при вълнестите мамути. Адаптациите като тази предполагат вълнестият носорог, който е бил особено приспособен към студения североизточен сибирски климат, да е намалял поради горещината през един кратък период на затопляне, известен като Bølling-Allerød, съвпадащ с тяхното изчезване към края на последната ледникова епоха.

„Ние се отдалечаваме от идеята, че хората са поели всичко веднага щом са попаднали в тази среда и вместо това изясняваме ролята на климата за мегафауновите измирания“, казва Лорд. „Въпреки че не можем да изключим човешкото участие, предполагаме, че изчезването на вълнестия носорог е по-вероятно да е свързано с климата.“

Изследователите се надяват да изследват ДНК на допълнителни вълнести носорози, които са живели в този решаващ 4500-годишен интервал между последния геном, който са секвенирали, и тяхното изчезване. „Това, което искаме да направим сега, е да се опитаме да получим повече последователности на генома от носорози, които са на възраст между осемнадесет и четиринадесет хиляди години, защото в един момент със сигурност те трябва да намаляват“, казва Дален. Изследователите разглеждат и други, адаптирани към студа мегафаунови представители, за да видят какви последствия имат затоплящият се, нестабилен климат. „Знаем, че климатът се е променил много, но въпросът е: колко са били засегнати различните животни и какво е общото между тях?“

Това изследване беше подкрепено от FORMAS, Швейцарската национална научна фондация, Фондация Карл Тригерс, European Research Council Consolidator Award, Фондацията Кнут и Алис Валенберг.

Източник: sciencedaily

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!