Учените са открили осем добре запазени останки от праскови в южен Китай, които са на повече от два милиона и половина години. Въпреки възрастта си, останките са идентични на костилките на съвременните праскови.

Откритията, публикувани наскоро в Scientific Reports, предполагат, че прасковите са преживели природния подбор преди хората да започнат да ги култивират. Това е първото доказателство за древния произход на сладкия плод и е стъпка напред по опознаването на еволюционната история на плода. До момента се знае прекалено малко за произхода на прасковите.

„Прасковата е важна част от човешката история, която е важно да знаем, за да разберем как се е превърнала в това, което ние консумираме днес” казва Петър Уилф, професор по палеоботаника в Penn State и съавтор на проучването. „Ако знаем произхода на нашите ресурси, може би ще започнем да ги използваме по-добре”.

Тао Су, водещ автор и професор в Xishuangbanna Tropical Garden, открива останките в близост до дома си в Кунминг, южен Китай, когато реконструкция на пътя открива скала от късния плиоцен.

„Открихме тези костилки от праскови между пластовете земна маса. Наистина фантастично откритие” коментира Су.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Той добави, че откритието внася нови доказателства за произхода и еволюцията на съвременните плодове. Разпространена е идеята, че прасковите произхождат от Китай, но най-старото доказателство до момента е било на 8000 години. Нито една популация на представители на дивата природа не е била открита, затова проследяването на появата на дивите видове е трудно.

Животните, макар и примитивни в началото, са консумирали сладкия плод и той е изиграл ключова роля за тяхната еволюция. Доста по-късно, след като са се появили модерните хора, прасковата е била култивирана и разпространена. Хората са произвели нови сортове в по-големи размери и са разпространили плода в Китай и далеч извън него.

„Дали прасковите, които познаваме днес са резултат от изкуственото им култивиране още от древни времена или те са се развили в резултат на естествения подбор? Отговорът е: и двете заедно.” казва Уилф във връзка с проучването на Penn State’s Earth and Environmental Systems Institute.

Учените казват, че откритието потвърждава тезата, че прасковите произхождат от Китай. Плодът е важен за тази страна, защото има многостранно значение – от безсмъртието на таоистката митология, до факта, че там се смята за символ на богатство и красота.

„Прасковата е доказателство за колонизирането на Китай. Била е там преди хората и те са се адаптирали към нея и тя към тях” според Су.

Су е занесъл останките в Penn State и ги е анализирал заедно с колегата си Уилф. Някои тестове са потвърдили, че останките са на повече от 2,5 милиона години. Освен, че са открити в скали от пилоцена заедно с много други останки от растения, в костилките им има желязо, а стените на костилките са се кристализирали. Костилката на съвременна праскова има по-различна структура, но това е само еволюирала версия на откритите останки.

Учените сравняват съотношението между размера на съвременната праскова и нейната костилка с предполагаемия размер на плода по време на късния плиоцен. Тази разлика е около 5см в диаметър.

„Ако си представите как би изглеждала най-малката праскова в днешно време, ще разберете как се предполага, че е изглеждала нейната древна предшественичка. Тя е била месеста и със сигурност трябва да е била вкусна” добави Уилф.

Превод: Виктория Симеонова

Източник: http://www.sciencedaily.com/