Търсене
Close this search box.

ДРЕВНА ПЕРСИЯ (ИРАН)

ДРЕВНА ПЕРСИЯ (ИРАН)

ДРЕВНА ПЕРСИЯ (ИРАН)

ДРЕВНА ПЕРСИЯ (ИРАН)


Направи дарение на училище!



***

Началото на царуването на Дарий I

Първоначалният период от управлението на персийския владетел Дарий I е илюстриран най-добре от съдържанието на големия Бехистунски (Бисутунски) надпис. Текстът на този надпис, който е извънредно ценен за ранната история на древноперсийската държава документ, е издълбан на Бехистунската скала на територията на някогашна Мидия. Той има три части, всяка от които е написана на три езика: персийски, еламски и вавилонски.
В следните редове се дава откъс от първата част на документа.
Аз — Дарий, велик цар, цар на царете, цар в Персия, цар на областите, Виштаспа, внук на Аршама, Ахеменид.
Туй говори цар Дарий: моят баща е Виштаспа, бащата на Виштаспа е Аршама, бащата на Аршама е Ариарамна, бащата на Ариарамна е Чишпиш, а бащата на Чишпиш е Ахемен. Затова ние се наричаме Ахемениди. От пантивека ние се радваме на почит, от пантивека нашият род е род царствен. Осем [души] ‘От моя род са били преди мене царе. Аз съм деветият. Девет са били от нас последователно царе. По волята на Ахурамазда аз съм цар. Ахурамазда ми даде царството.
Следните провинции ми бяха .поднесени по волята на Ахурамазда и аз се възцарих над тях: Персия, Елам, Вавилония, Асирия, Арабия, Египет [провинциите] край морето, Лидия, Иония, Мидия, Армения, Кападокия, Партия, Дрангиана, Арейя, Хорезъм, Бактрия, Согдиана, Гандара, Скития, Сатагидия, Арахозия, Мака — всичко 23 провинции.

Организация на персийската държава

Херодот, III, 89—90

89. [След като Дарий утвърдил своята власт и уредил своите семейни работи — вж. гл. 88] …, той учредил в Персия двадесет


Разбери повече за БГ Наука:

***

административни области, които персите наричали сатрапии. След като учредил сатрапиите и назначил начело на всяка една от тях по един

управител, Дарий наредил да му се плащат данъци по народи. Няколко съседни народности били събрани заедно, а освен това, като пропускал

съседни племена, той включвал към всяка една от тези народности племената от по-отдалеченото население. Разпределението на

административни области и на ежегодните .постъпления на данъците било уредено по начин, че онези области, които плащали в злато, да плащат

своите данъци, като имат за единица тегловна мярка евбейския талант (25,92 кг.), а онези, които плащали в сребро — да се водят по вавилонския

талант(30,3 кг). Вавилонският талант се равнявал по тегло на 78 евбейски мини. През време на управлението на Кир (Кир II, който се счита за

основател на Персийското царство и управлявал към средата на VI в. пр. н. е.), както и на Камбиз не били въведени още определени данъци и

подвластните .народи носели подаръци. Поради въвеждането на данъчно облагане и на някои други наредби персийците казват, че Дарий бил

бакалин, Камбиз бил господар, а Кир — баща, защото Дарий бил уредил всичко по,маниера на дребнав бакалин. Камбиз бил суров и високомерен, а

Кир бил кротък и на него те дължали всички добрини.
90. И тъй от йонийците (В случая Херодот има пред вид йонийските гърци, които населявали широк сектор от зап. крайбрежие на Мала

Азия, както и голяма част от островите в Егейско море.), магнетите в Мала Азия, солниците, карийците, ликийците, миласците и

памфилците“, които били длъжни да внесат като данък една обща сума, постъпвали [в царската хазна] 400 таланта сребро. Те образували първата сатрапия. От мизийците, лидийците, ласолийците, кабалийците и хитенийците постъпвали в хазната 500 таланта. Това била втората сатрапия.
От хелеспонтийците, които са от дясната страна на Хелеспонта, сетне от фригите, от азиатските траки, от пафлагонците, ‘Мариандвните, сирните данъчните постъпления възлизали на 360 таланта.-Това е третата сатрапия. От киликийците се получавали данъчни постъпления 360 бели коня, по един на ден, и 500 таланта в сребро. Сто и четиридесет таланта от тази сума били употребявани за издръжката на конницата, която охранявала Киликия, а останалите 360 таланта отиват в хазната на Дарий. Това е четвъртата сатрапия.

Служебно писмо от канцеларията на Дарий I (около 500 г. пр. н. е.)

Гръцки надпис, намерен в гр. Магнезия на р.Меандър.
Царят ,на царете Дарий, синът на Хистасп, съобщава на Гадат, своя роб (подчинен), следното: узнавам, че ти не се подчиняваш на моите наредби изцяло. Затова, че ти обработваш моята земя и, си се наел да присаждаш плодовете, които се раждат отвъд р. Ефрат, в областта на Долна (Предна) Мала Азия, аз изказвам похвала на твоето начинание ,и поради това в царския дом, ще има голяма благодарност за тебе. Затова обаче, че ти премахваш моите разпореждания по отношение на боговете, ще дам доказателство на тебе, който не се разкайваш за разгневеното си сърце. Защото ти си събрал данък от свещените градинари на Аполон и си дал нареждане да бъде прекопана кощунствено земята, като си пренебрегнал разположението на моите предци към бога, който казва цялата истина на персите…


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.