Направи дарение на училище!

Възстановка на лицето на жена, живяла преди ок. 6000 години в Скандинавия. Снимка: Tom Björklund

В едно забележително проучване учените са реконструирали генома на древен човек, живял преди повече от 5700 години на територията, която днес познаваме като Южна Дания. Благодарение на оставените от жена следи от зъби върху древна „дъвка“ изследователите успяха да получат ДНК, която използваха за дешифриране на генетичния ѝ код.
Това е първият път, когато цял древен човешки геном е извлечен от нещо различно от човешка кост, съобщават изследователите.

Физическите останки на въпросната жена всъщност липсват, но разполагайки с пълния ѝ геном ние можем да разберем много неща за нея. Като например това, че тя най-вероятно е имала тъмна кожа, тъмнокафява коса и сини очи.
Д-р Ханес Шрьодер, водещият изследовател и еволюционен генетик от Университета в Копенхаген, уточнява че „дъвката“ представлява смола от дърво и се явява много ценен източник на древна ДНК, особено за периоди, от когато нямаме човешки останки.
„Удивително е да получим пълен древен човешки геном от нещо различно от костите“, казва той.

Целият генетичен код на тази жена беше декодиран и използван за реконструкция на нейния външен вид. Според анализите тя е генетично по-тясно свързана с ловците-събирачи от континентална Европа, отколкото с онези, които по това време са живели в Централна Скандинавия и подобно на тях е имала тъмна кожа и коса, но светли очи. Вероятно тя произхожда от общество на заселници, които са се преместили там от Западна Европа след отстъплението на ледниците.

Други следи от ДНК също дадоха улики за живота в селището, намиращо се в Силтхолм на датския остров Лоланд в Балтийско море. Същевременно там са били идентифицирани и ДНК подписите на лешник и на патица, което показва, че те са били част от диетата по това време.
„Това е най-големият обект от каменна ера в Дания и археологическите находки показват, че хората, които са заели това място, са експлоатирали интензивно дивите ресурси през неолита. Това е периодът, когато земеделието и опитомените животни са въведени за първи път в Южна Скандинавия“, обяснява Теис Йенсен от университета в Копенхаген.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Изследователите също така са извлекли ДНК от микроби, попаднали в „дъвката“ от дървесна смола. Те откриха патогени, които причиняват жлезиста треска и пневмония, както и много други естествени вируси и бактерии, присъстващи в устата, но непричиняващи заболявания.
Останките от ДНК се съдържаха в черно-кафява бучка от брезова смола, извлечена чрез нагряване на дървесната кора, която по това време се е използвала като лепило за каменни инструменти или оръжия. Наличието на следи от зъби предполага, че веществото е дъвкано, може би, за да стане по-меко и пластично или евентуално за облекчаване на зъбобол, а може би дори и просто за развлечение като съвременните дъвки.

“Дъвката” от брезова смола. Изображение: Theis Jensen

Когато учените попаднат на добре запазени екземпляри от това древно вещество, дъвкано от хората макар и много отдавна, понякога по него все още могат да се открият следи от слюнка, съдържащи се във венците, което ни позволява да възстановим генетичната информация.
В случая с пробата от Дания – възстановена от археологическия обект Силтхолм на о. Лоланд – тя позволи да бъде реконструиран целият геном от древната дъвка; подвиг за който изследователите казват, че никога не е бил извършван при пълна липса на скелетни останки.

Чрез секвениране на пробата учените не само разкриват древната човешка ДНК, но и микробна ДНК, отразяваща оралния микробиом на индивида, който е дъвчел смолата, заедно с растителна и животинска ДНК, останала от скорошно хранене.
“ДНК е толкова изключително добре запазена, че успяхме да възстановим пълен древен човешки геном от пробата, което е особено важно, тъй като досега не са открити човешки останки от мястото. Резултатите подчертават потенциала на дъвканата брезова смола като източник на древна човешка и нечовешка ДНК, която може да се използва за хвърляне на светлина върху историята на популацията, здравния статус и дори стратегиите за съществуване и оцеляване на древните популации.“ обяснява Теис Йенсен.

По отношение на тази конкретна древна дъвка е хвърлена доста светлина. ДНК пробата – която според изследователите е сравнима по качество с добре запазени зъби или черепни кости – разкрива, че дъвчещият е бил жена, най-вероятно с тъмна кожа, тъмнокафява коса и сини очи.
„Тази комбинация от физически черти е била наблюдавана по-рано и при други европейски ловци-събирачи“, обясняват авторите, „което предполага, че този фенотип е бил широко разпространен в мезолитната Европа и че адаптивното разпространение на светлата пигментация на кожата в европейските популации се е случило едва по-късно в праисторията.“

Резултатите също така предполагат, че нейното потекло произхожда от континентална Европа, а не от популации на ловци и събирачи, живеещи в централна Скандинавия, и че тя е живяла по време на преходен период, през който късната мезолитна култура Ertebølle (7300–5900 г. пр.н.е.) отстъпва пред ранната неолитна култура Funnel Beaker (5900–5300 г. пр. н. е.).“
Това дълбоко ниво на детайлност, запазено в нещо, мимолетно сдъвкано преди почти 6000 години, загатва за невероятния научен потенциал, който могат да предложат такива древни дъвки – ако и когато бъдат открити още подобни проби, лежащи под воала на историята.

Изследователите съобщават, че информацията, запазена по този начин, реално предлага моментна снимка на тогавашния живот на хората, като предоставя значителна информация за предците ни, поминъка и здравето им.
ДНК пробата, извлечена от тази дъвка, също така дава представа и за това как човешките патогени са се развили и разпространили през годините и какво ги прави особено вирулентни в дадена среда.
„Да успеем да възстановим тези видове древни патогенни геноми от материал като този е доста вълнуващо, защото можем да проучим как са се развили и с какво те са различни от щамовете, които присъстват в нашия съвременен свят. И това ни дава информация за начина по който те са се разпространили и как са еволюирали“, обяснява д-р Шрьодер пред Би Би Си. „В същото време това може да помогне да се предскаже как патогенът ще се държи в бъдеще и как може да бъде изолиран или унищожен.“

Източници: sciencealert.com, bbc.com, National Geographic History
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!