Биология История 

Древен гибон може да се окаже първият изчезнал вид човекоподобна маймуна от Ледената епоха насам

Черепът, който е на 2 200 години, изглежда нетипично в сравнение с този на съвременните гибони, но учените все още не са сигурни дали това е нов вид.

Череп на маймуна, открит в китайска гробница, може би принадлежи на неизвестен до момента вид гибон, изчезнал през последните две хилядолетия. Това сочи доклад на Science от 21 юни. Въпреки че още няколко други вида примати изчезват в същия период от време, гибонът е на път да стане първият изгубил се човекоподобен след края на Ледената епоха преди 12 000 години.

През 2004 археолози откриват голяма гробница в близост до град Сиан, провинция Шънси, централен Китай, като я датират между 2 200 и 2 300 години. Предположенията им са, че той навярно е принадлежал на Ся, баба на първия китайски император Цин Шъхуан, чийто внушителен мавзолей, заедно с Теракотената му армия, се намира на 50 километра североизточно.

Във вътрешността на гробницата на Сиан са останките на древна менажерия, включваща скелети на леопарди, мечки и жерави, наред с череп и челюст на гибон. Не е типично древни кости на гибон да се намират в Китай. Затова екип, ръководен от биологаконсерватор Samuel Turvey от Зоологическото общество на Лондон, заедно с Helen Chatterjee – еволюционен биолог към Лондонския университетски колеж, изследват костите, за да видят към кой вид гибони принадлежи този.

Подробното изучаване на формата на черепа показва, че черепната им кутия е малко по-голяма, а скулите – по-тесни от тези на всеки от четирите познати родове гибони, а така също и от тези на техните близки, но по-едри родственици Symphalangus syndactylus. Кътниците им също се отличават. Площта на повърхността им е по-голяма от тази на повечето гибони и по-малка от тази на Symphalangus syndactylus.

 

Chatterjee казва, че разликите „имат претенцията да са достатъчно очевидни, за да се даде гаранция, че е открит нов род и вид“. Екипът нарича гибона Junzi imperialis, което означава човек с императорски добродетели или благороден характер, а произходът му е следствие от силното уважение в Китай към гибоните.

Екипът не може да даде още много сведения за J. imperialis: няма дири за това къде точно се нарежда в еволюционното дърво на гибоните, нито кои други места е обитавал и за колко време. Ако J. imperialis се е зародил в Китай, възможно е неговото изчезване да е свързано с осезаемото навлизане на човека в природната среда, казва Chatterjee, тъй като населението на Китай през последните две хилядолетия рязко нараства.

Урбанизацията бързо завладява Китай, а историческите източници от последните няколко стотин години сочат, че в следствие на това, гибоните страдат от най-различни зарази, изтъква Chatterjee. Junzi imperialis може би стават тяхна жертва.

Други изследователи обаче все още не са убедени, че останките могат да се причислят към нов вид. Вкаменелостите от гибони и Symphalangus syndactylus са оскъдни, казва Ulrich Reichard, антрополог от Университета на Южен Илинойс в Карбъндейл. Това означава, че е трудно да се разбере как четирите рода – HoolockHylobatesNomascus и Symphalangus биха могли да еволюират през хилядолетията. В Китай има три разновидности на гибони Nomascus, включващи и черния гибон (Nomascus concolor) и не е изключено J. imperialis да принадлежат към техния род.

Terry Harrison, биолог антрополог от Университета на Ню Йорк, казва, че откриването на нов гибон би било от „огромна значимост“, но той дори не е сигурен дали този екземпляр принадлежи на отделен вид. Възможно е древната маймуна да е пленено животно, предвид това, че е открито в гробница. Той добавя, че животните, отглеждани в плен, често имат проблеми с костите и израстват в нетипични размери. Това би могло да обясни всички разлики на лицевата част, които авторите посочват като отличителни.

Turvey приема по-скоро възможността гибонът да е пленено животно. Но „по същия начин би могъл да е диво животно, убито за менажерията на гробницата“, твърди той.

Китай все още е дом на 24 вида примати, казва Paul Garber, антрополог от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, но 80% от тях са застрашени от изчезване. Тук се включва и Хайнанският гибон (Nomascus hainanus), представляван от 26 екземпляра, сбутани на по-малко от 20 квадратни километра в горите на китайския остров Хайнан. Доказателствата за изчезването на китайските видове гибони през последните две хилядолетия са важни, за да излязат наяве и въпросите, свързани с опазването на околната среда, пред които е изправен Китай днес, казва той.

Превод: Надежда Костадинова

Източник: Nature

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts