Направи дарение на училище!

Стефан Марков

Рубриката “Драмите в науката” е фокусирана върху актуални проблеми на науката като специфична дейност и мисловно поле. Изразените позиции ангажират само и единствено автора им гл. ас. д-р Стефан Марков от ИФС към БАН. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Представете си ситуация, в която пред вас пътят се разделя и поема в две напълно различни посоки. Ако нямаме предишен опит с този път, а краищата на разходящите се пътеки не се виждат, решението накъде да поемем ще зависи от някаква система от вярвания или разбирания, с чиято помощ навигираме в подобни ситуации. Възможно е да подходим и напълно произволно в избора си, но подобни решения не са индикативни в по-широк план, затова няма да се спираме върху тях. И така, накъде ще поемете? 

Отговорът на горния въпрос зависи до голяма степен от личните ви нагласи и принципи, от опита ви в сходен контект. Например, ако говорим за „път“ в преносен план, въпросът може да бъде зададен така: „Какъв е смисълът от заниманията с наука?“. Отговорът води до „волева бифуркация“ (разходящи се пътеки), а по тази тема е разсъждавал Ханс Райхенбах. Той посочва, че един учен може да отговори, че смисълът от заниманията с наука са „да си запълва свободното време“ (макар и това да е нетипичен и „странен“ отговор), докато повечето биха посочили „откриване на истината“ или дори „предвиждане на бъдещето“. Очевидно е, че двете пътеки са разходящи се и е въпрос на волево решение по коя ще поемем още в началото. (Reichenbach, H. 1938)

Именно заниманията с наука са темата, която резюмирано ще разгледам тук, а за избора споменат в началото, ще дам пояснение към края. По-специално ще се съсредоточа върху една съвременна тенденция, която въпреки относително краткото си битие, вече предизвиква сериозни сътресения в живота на учените по света, дори и това да не е непременно отчетливо видимо в някои научни области. Тя няма еднозначно и консенсусно признато име, затова ще я нарека условно „Радикално идеологизиране на науката“. 

Миналата година влиятелното издателство Springer и по-конкретно Springer Nature (издател на списанията Nature) чрез поделението си Nature Portfolio, публикува новите си етични насоки за научни изследователи. Това според издателството е „опит да признаем и да се поучим от нашето проблематично далечно и близко минало, да разберем корените на несправедливостта и да работим за справянето с тях, тъй като се стремим да направим научното начинание отворено и гостоприемно за всички“. В един от текстовете на издателя по тази тема съществува и определението „съдържание, което може да бъде вредно за групи от човешката популация“. Според Springer, целта на насоките е да постигнат баланс между академичната свобода и защитата на достойнството и правата на индивидите и човешките групи и да се противодейства на укрепването на структурните неравенства и дискриминацията в обществото. За да можем да изградим по-ясна представа за новите етични насоки, нека цитираме заключителната част от резюмето им:

„Изследването на различията между индивидите и човешките групи е фундаментално за здравето, мира, равенство, справедливостта и по-добрите стандарти на живот за всички. Въпреки това Springer Nature си запазва правото да откаже публикуването на (или да оттегли, премахне, коригира, включи отказ от отговорност или по друг начин да промени) съдържание за разглеждане на критерии I-IV в ръководството за „Изследване на човешките популации“, ако то по-специално:

1. Е предпоставка да се направят вредни заключения, които биха засегнали достойнството и правата на дадена популация въз основа на пола, сексуалната ориентация, половата идентичност или представянето на това население.
2. Подкопава – или разумно може да се приеме, че подкопава – правата и достойнствата на индивид или човешка група въз основа на пол, сексуална ориентация, полова идентичност и/или полово изразяване (gender identity, and/or gender expression).
3. Съдържа сексистка, мизогинистична и/или анти-ЛГБТК+ реч на омраза – т.е. реч, която пряко или непряко очерня човек или група въз основа на атрибути като пол, сексуална ориентация, полова идентичност и/или представяне на пола, независимо от личните, културни, религиозни или политически убеждения.
4. Възприема подход или съдържа език, който пренебрегва, изключва, игнорира или пренебрегва интерсекционални структурни неравенства, пред които са изправени цветнокожите жени и/или цветнокожите LGBTQ+ хора.

Независимо от вида на съдържанието (изследване, рецензия или мнение) и, за изследване, независимо от това дали изследователски проект е прегледан и одобрен от подходящи специалисти по етика, редакторите могат да изразят притеснения пред авторите въз основа на тези критерии; да ангажират външни етични експерти, които да предоставят информация по такива въпроси като част от процеса на партньорска проверка; или да поискат модификации (или коригиране, или по друг начин изменяне след публикуване), а в тежки случаи да откажат публикуване на (или да оттеглят след публикуването) сексистко, мизогинистично и/или анти-ЛГБТК+ съдържание.“

Адекватното езиково предаване на подобни нормативни текстове не е съвсем безпроблемна задача, но дори и в тромавия стилистичен вид, който виждате, прозира сериозното намерение на издателя да наложи конкретни рестриктивни рамки върху текстовете, подавани от учените за публикуване. 

Исторически, съществуват много случаи, когато научни публикации са причинили изключителна вреда – обикновено на големи групи хора и понякога дори непоправимо. Ако си припомним френологията или евгениката, няма да има нужда да изброяваме и други примери. А примери има. И вероятно тук разговорът щеше да приключи, ако дяволът не бе (както винаги) в детайлите. Евгениката и френологията не са проблематични по причина, че накърняват нечие достойнство или са тенденциозни. Те са катастрофални поради чисто научни съображения – просто са пример за лоша (неадекватна) наука. Самата им конструкция и методология са лишени от научна база и това ги превръща в „псевдонаука“, а не просто в „идеологически обидна или опасна наука“. 

Springer има различни амбиции. Издателят желае да приложи върху научната дейност идеологическа „цедка“, допускаща или недопускаща определени научни изследвания до публикуване. Базата, на която се извършва преценката, няма нищо общо с научността и научния метод и има изцяло общо с идеологията. Самото споменаване на „интерсекционалност“ е достатъчно свидетелство за това – въпросният популярен феминистки подход е безспорно идеологизиран метод за научно изследване на социални проблеми и този факт не е нито тайна, нито се укрива. (Терминът „идеологизиран“ е използван дескриптивно, не оценъчно.) Дали даден изследовател е част от феминистката традиция и методология е въпрос на личен избор. Превръщането на тази концепция в част от задължителните условия за разглеждане на дадена публикация като годна или негодна за публикуване обаче, е съществен проблем, който засяга науката като дейност. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 170 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!