Направи дарение на училище!

Автор: гл. ас. д-р Стефан Марков

Проблемите в науката представляват набор от различни множества и засягат всички аспекти на научното битие – от същността на науката като специфична дейност, до административно-йерархичните отношения в самите научни институции. Всички имат значение, никой проблем не е дотолкова маловажен, че да не заслужава поне мимолентно споменаване, затова изборът откъде ще започнем е напълно условен и не представлява опит да се класифицират проблемите по важност или актуалност.

Един от постоянно живите напоследък проблеми на науката, за който можем да очакваме единствено задълбочаване, но не и разрешаване, е свързан с публикационната дейност и по-специално, с “оттеглянето” („retraction“) на научни текстове. В България темата е практически или непозната, или толкова апокрифна, че не е стигнала до взора на пишещия настоящите редове. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

В повечето световнопризнати научни списания съществува практика определени научни текстове да бъдат “оттегляни” при необходимост. Какво се има предвид под “оттегляне”? Еднозначна дефиниция не съществува, но сайтът RetractionWatch, посветен изцяло на този феномен и асоциираните с него последствия, дава разяснение, което прави възможно да отличим “retraction” от “withdrawal” (по същество, и двата термина означават “оттегляне”). „Списанията могат да оттеглят текст по желание на авторите или на редакторите, в случай, че те открият фундаментален дефект, който би изключил приемането му, ако е бил забелязан по време на прегледа. [RW: Забележете, че някои списания настояват, че не могат да предприемат подобни действия, без разрешението на авторите.]“ Ако става дума за “withdrawal”, то тогава оттеглянето идва еднозначно от страна на самите автори.

Причините за оттеглянето на статии са разнообразни, като например “технически” грешки, плагиаризъм, статистически манипулации или преувеличения. Част от тези причини са “невинни” – по някаква причина и незлоумишлено е станала грешка, която обезсилва или поставя под съмнение научността/коректността на дадена статия или изводите от проведените и цитирани в нея изследвания. Друга част от причините обаче е напълно различна и поражда сериозни основания за притеснения – груби и съзнателни манипулации (на данни, изображения), умишлено подмяна или цялостно фабрикуване на данни/резултати, целенасочено и съзнателно използване на неадекватни статистически или други методи, фалшификации, плагиаризъм, некоректни цитирания, умишлени заблуди… Тоест, един научен текст може да стане проблематичен или невалиден случайно и без злонамереност, дори и поради такива редки причини, като научна “некадърност”. За нещастие, по-често основание за оттегляне на статии е (често случайно) разкритата съзнателна злоупотреба от различен порядък, която цели да измами изданието, неговите читатели, и като цяло, самата научна и широка общественост. Тоест, някакъв вид фалшификация.

Цялата статия, както и други подобни, можете да прочетете в Брой 168 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!