Направи дарение на училище!

гл. ас. д-р Стефан Марков

Рубриката “Драмите в науката” е фокусирана върху актуални проблеми на науката като специфична дейност и мисловно поле. Изразените позиции ангажират само и единствено автора им гл. ас. д-р Стефан Марков от ИФС към БАН.

На 17 август 2021 г., в научния блог Data Colada, се появява един много любопитен блог-пост, поставящ началото на серия от събития, които продължават и в края на 2023 г., макар и в неравномерно темпо. Във въпросния пост Uri Simonsohn, Leif Nelson и Joe Simmons, създателите на блога, доказват нагледно, че социалният психолог Дан Ариели е фалшифицирал и изфабрикувал данни в свое екипно изследване, публикувано след това в съавторство с колегите му, с които е провел експериментите. Статията е видяла бял свят през далечната 2012 г.[1] Данните от въпросното проучване впоследствие залягат и в редица публични изяви на Дан Ариели (той е именит и чест гост на TED форма́та, както и на други влиятелни публични и корпоративни събития), както и в основата на поне една негова книга, превърнала се в бестселър. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Дните, последвали публикацията в блога, сочат, че вниманието на научната общност е привлечено и мнозина са силно заинтригувани. Множество медии започват да се вторачват в обвиненията и личността на Ариели, който има слава на рок-звезда сред съвременните психолози. Така постепенно изплуват на повърхността все по-смущаващи сведения за работната етика на учения. Въпросната статия, която тримата съавтори от блога Data Colada (отлични учени, с изявени познания по статистика и вкус към разкриване на научни мошеничества и фалшификации) са визирали в разработката си е оттеглена, а доверието към Дан Ариели започва да намалява и цялата му научна продукция става все по-недостоверна при последващи анализи от страна на експерти. 

Любопитен щрих към случилото се е, че проучването, което Ариели и колегите му провеждат, е посветено на честността и нейното значение. 

Какво се случва, в какво се изразява научният проблем в този случай и доколко той е драматичен, често срещан или показателен? Ако трябва да се отговори на всички така формулирани въпроси, текстът ще надвиши обема на стандартна научна монография. И подобно твърдение не е форма на хиперболизиране, както могат да свидетелстват всички, запознати по-отблизо с актуалните научни проблеми и цялостната ситуация на науката в съвременното общество. Подобни наблюдения са безрадостни, но игнорирането им нито ги решава, нито прави услуга на обществото и самата наука. 

В предишен текст от същата рубрика („Драмите в науката“) разгледах поне един аспект, който е тясно преплетен с проблема за научните фалшификации. В брой 168, в текста посветен на „Оттегляне на научни статии“ споменах, че понякога оттеглянето е резултат от установени нередности, свързани с грубо и умишлено подправяне/фабрикуване на научни данни. Немалка част от оттеглените академични материали са били свалени от научен оборот именно заради злоупотреби от подобен характер. Трудно е обаче да се прецени колко научни статии никога не биват разкрити, независимо че също са базирани на фалшиви данни. (Съществуват различни свидетелства, че броят им вероятно не е малък.)

Науката е много специфична област на човешка деятелност, а професионалните ѝ въплъщения – академична и преподавателска кариера основно – са области, ръководени от непрозрачни и трудно разбираеми за повечето лаици правила и политики. За един учен например е от централна важност да публикува научни текстове. Съвременната доминация на наукометричните методи не оставя особени кариерни шансове на хора, които нямат импулс и изработен навик да публикуват в научната си област. Този императив е до голяма степен в основата на проблема, който дискутираме тук. 

Натискът за публикационна дейност е постоянен и безмилостен. „Няма наказание, ако направиш нещо грешно. Наказанието е, ако не публикуваш“ казва с основание психологът Brian Nosek. [2] Няма по-бърз път към кариерния залез от липсата на научно творчество.

Научните изследвания и последващите разработки във вид на статии, доклади и монографии са продукти, които само във фантазиите на лаиците са гарантирано верни/истинни, абсолютно точни и лишени от пристрастия. Всеки учен е податлив на различен натиск или прави грешки, произтичащи от разнородни първоизночници – предразсъдъци, крайно пристрастна гледна точка или научна оптика, методологически провали, заблуди, недоглеждания, лични вражди в полето на науката и ред други. Този списък обаче се допълва от различен тип проблеми, които силно влошават крайния научен резултат. Става дума за готовността на определени учени да лъжат съзнателно, да фабрикуват данни, да подправят други, да генерират напълно лъжливи проучвания. Тези научни „инциденти“ не са толкова редки, колкото външен наблюдател би помислил, а някои научни домейни вероятно допускат повече измами, заради самия им характер. Очевидно химически експерименти се подправят по-трудно, отколкото психологически. „Обществените“ науки, както сочи случаят с проф. Дан Ариели, изглеждат особено застрашени от посочения проблем.

Преди някой да въздъхне с облекчение, че основно социалните науки са податливи на фалшификации, струва си да погледнем топ класацията на авторитетния сайт Retraction Watch, който води статистика за учените с най-много „оттеглени“ статии. (Когато един учен има множество оттеглени статии, вероятността творчеството му да е плод на измами и фалшификации е повече от очевидна. Рядко някой може да е толкова разсеян или неквалифициран, че да произведе множество „сгрешени“ научни статии.) Изненадата е сериозна, а неотдавна имаше и малка смяна „на върха“, като в момента с най-много оттеглени статии е анестезиологът Йоахим Болд [3]. В настоящия момент той има 194 оттеглени научни текста, на които е автор. Болд е бил дълго време „звезда“ в медицинските среди и се счита, че научните му „изводи“ са били имплементирани в процедурните указания на редица клиники и днес съществуват подозрения, че лъжливото му творчество е възможно да е застрашило здравето и дори живота на немалко пациенти. [4]

Втори в класацията (и бивш лидер) е Йошитака Фуджи, парадоксално, също анестезиолог (172 оттеглени статии), а третото място е за друг японец – лицево-челюстния хирург Хиронобу Уешима със 124 оттеглени публикации. Очевидно, фабрикуването или подправянето на научни данни не е резервирана територия за социалните учени. 

Склонността да се измислят цели проучвания или да се подправят, „нагласят“, допълват и „масажират“ отделни статистически данни е присъща на учени от различни научни сфери. Изглежда, това е повече личностна черта, отколкото присъща особеност на определени научни сфери, което прави проблема още по-объркващ и смущаващ, защото е много трудно да се предвиди какви научни текстове е вероятно да бъдат измамни. 

Начините да се фалшифицират данни са безбройни, което допълнително затруднява разкриването и демаскирането на научното мошеничество. Има учени, които са провели добросъвестни експерименти, които „почти“ потвърждават първоначалната им хипотеза. Някои от тях се оказват изкушени малко да коригират данните, да променят почти незабележимо статистическия метод, да пропуснат част от събраните данни, да „сгрешат“ невинно дадена формула при статистическия анализ. Целта е да бъде постигната „статистическа значимост“ на получените резултати, защото значимостта е „валидна“ и „налична“ при определени минимални стойности, за които съществуват научни конвенции. Тази процедура е позната сред статистиците като „масажиране на данни“ или p-Hacking. [5] 

Възможно е обаче, злоупотребите да са много по-радикалсни и безскрупулни. Съществуват учени, които изцяло си измислят цели проучвания. Известни са случаи на хора, които сядат пред лаптопа си, отварят празен Excel файл и си измислят цели таблици с данни „от нулата“. Какъвто например е случаят с анестезиолога Джон Карлайл. [6] Той редовно и системно генерирал несъществуващи проучвания и измислял резултатите от тях.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 171 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!