Дончо Дончев: “Не бива да се задоволявaме с малкото, което знаем. Бъдещето е в могъществото на човешкия ум!”

Автор: Теодора Николова

 

Дончо Дончев е първият български художник, имал възможност да представи самостоятелна изложба – „Particle Metamorphoses“ в най-голямата в света лаборатория за изследване на физиката на елементарни частици – ЦЕРН (Швейцария).

Вдъхновен от гостуването си в ЦЕРН, Дончо Дончев е подготвил специален аудио-визуален проект, който ще ни помогне да се гмурнем в тайните на Вселената, за да я видим такава каквато не сме си я представяли. Един от най-важните хора, участвали в реализацията на този проект е композиторът Емил Пехливанов, негово дело са музикалните композиции към абстрактните картини, подготвени от художника Дончев.

Броени часове преди началото на Софийски фестивал на науката ще надникнем зад завесите на нестандартния аудио-визуален проект “История на Вселената”.


РЕКЛАМА:

***

Специално за nauka.bg, художникът Дончо Дончев разказва за предизвикателството да създава изкуство, базирано на наука и да обяснява науката с художествени похвати.

Дончо Дончев
Дончо Дончев

Възможно ли е науката да се превърне в  муза и с какво светът на науката може да провокира интереса на един артист?

Да, разбира се! Науката може да бъде муза. Темите, които изследва са много общи с тези на изкуството. Например, темата за сътворението, преобразяването, раждането и много други. Светът на науката е необятен и може да бъде също толкова загадъчен и интересен, какъвто е в изкуството. Въпросите, които ни задава науката са провокация към артиста.

Споделете за предизвикателствата, пред които се изправя един артист, когато влиза в амплоато на комуникатор на наука?

Срещнах различни предизвикателства. Някои се разминаваха с моите представи за цветна хармония. В живописта топлите и студените тонове са различни от тези, които са определени в научното обяснение за развитието на Вселената. Трябваше да променя представите си, но това пък ми даде друг поглед към работата.

Разкажете повече за процеса на работа​та​ по проекта „История на Вселената“. Кога се роди идеята, колко време продължи процесът​ на​ подготовка и разчитахте ли на допълнителна подкрепа за реализацията на идеята?

Преди осем години се роди идеята да направя проект, в който да разработя седемте цвята от спектъра. Исках да преплета митология и приказки от Сътворението до наши дни. Да включа различни измерения, водата, въздуха и Земята. Да нарисувам фигури, които да загатват развитието на Вселената по един приказен начин. Започнах да работя, но поради различни причини първите направени платна поеха по друг път. Идеята беше в мен, но все не успявах да я реализирам.

Плакат на самостоятелната изложба на художника в ЦЕРН, 2016 г.
Плакат на самостоятелната изложба на художника в ЦЕРН, 2016 г.

По време на изложбата ми в ЦЕРН през 2016 срещнах хора, с които споделих моите идеи. Това беше ново начало на проекта и реших този път да стигна до края. По време на работата получих подкрепа от Теодора Николова и Атанас Батинков, които са част от този проект. Също така проф. Леандър Литов ни подаде ръка и ни помогна много по създаването. Един от най важните хора в тази инсталация беше Емил Пехливанов, който написа прекрасна музика. Тя може да се чуе, когато се гледат картините. Като цяло този проект е общ, на всички хора участвали по реализацията му.

​Успяхте ли да направите свое лично откритие за Вселената​ и науката като цяло​, посвещавайки се на този проект?

По-скоро открих нови хоризонти пред себе си. Освободих се от излишната детайлност и бъбривост в изказа си на художник. Това ми даде усещане за безкрайност.

​Какво е посланието, което искате да изпратите към​ ​публиката, когато посетят изложбата “История на Вселената” по време на Софийския фестивал на науката?

Опитвам се чрез изчистени цветни тонове да въздействам на човешката чувствителност. Да се добие представа за изграждане, за еволюция. Запoчвам с Големия взрив и динамичните промени в началото, за да се достигне до сътворението на човешкото същество. Всичко това е в хармония с музиката, която звучи от първия до последния тон.

Абстрактните композиции и темата за метаморфозите са част от вашите творби. Как бихте определили своята същност: артист с душа на изследовател или изследовател с душа на артист?

Аз съм човек, който винаги търси. Не искам да достигна до определен стил и да остана на него. Продължавам да търся. Сменям стиловете и техниките в работата си. По-скоро съм артист – изследовател. Конкретно за тези картини мислих дълго как да подходя, според това, което ми предлага науката. Реших да заложа на абстрактни композиции, които да са отворени за зрителя, за да ги доразвие в съзнанието си. Още повече, че ще звучи музика, която ще засили сетивността. Загатнах на места детайл, без да прекалявам с конкретиката. Спрях се на кръгова композиция, която има общо с адронния колайдер на ЦЕРН.

Какви други интереси имате и как обикновено преминава свободното ви време?

Като цяло съм отдаден на изкуството и винаги съм в ателието, без почивен ден. Обичам разходки със семейството, спорт и да чета.

Какво би казал един артист, потопил се в света на науката, което да послужи като мотивация за повече млади хора да се ангажират по-сериозно с наука?

Не знам дали мога да бъда мотиватор, но има много неизследвани и интересни въпроси. Ние трябва да търсим и намираме. Постоянно да сме будни и смело да се отдаваме на новото. Не бива да се задоволяваме с малкото, което знаем. Бъдещето е в могъществото на човешкия ум!


Европейска нощ на учените 2022 г.: