Домът на Пророка

 

След 622 г. В Медина се формира единната общност от вярващи (умма) , която постепенно води до възникването на ислямската държавност.Мединската умма – тази нарастваща колективна сила се нуждае от средище и място за събрания,откъдето вярващите заедно да отправят своите молитви към небесните селения на Аллах.В такъв притегателен център се превръща именно домът на Мохаммад в Медина.Неговото жилище става архетип на по-късните джамии ,защото животът на Пророка служи като модел за подражание на всички мюсюлмани.
Домът на Мохаммад представлявал една семпла редица от стаи, всяка от които гледала към широк,квадратен двор. В началото на своето установяване в Медина след след преселването –хиджра от Мека през 622г. ,Мохаммад имал само две съпруги –Сауда и Аиша и тъкмо за тях са били предназначени първите две стаи на източната стена.Впоследствие Пророка е трябвало да добави нови стаи за своите нови съпруги и така техният брой достига до девет.Изглежда самият Пророк не е имал своя стая.Тъй като Аиша била неговата любимка,тя заемала първата стая, в която после се е споминал Пророка и където се намира неговият гроб.Ето защо тя е наречена по-късно „Стаята на Пророка” (худжрат ан-наби) .Мохаммад подпомаган от свои приятели, сам огражда един участък земя от сто квадратни лакътя съ᱁ стени от сушени тухли.Вътре се отглеждали палмови дървета,а една трета от постройката е била покрита с палмови листа.На източната ,западната и южната стени са били устроени три входа,тъй като кибла – задължителната посока на молитва ,до към 624г. все още е била насочена към Йерусалим.Подпорите на тези входове са били каменни,но е нямало врати.Входовете не са имали никаква особена форма и са били използвани в зависимост от практическите нужди.
За да се определи точно северната стена,представляваща кибла,срещу която вярващите трябвало да се нареждат за молитвата,но също и защото главната молитва и разискването на проблемите на общността се извършвали в петък по обяд,Мохаммад построява покрив от палмови листа.На този първи етап от строителството Мохаммад разполага стаите на своите съпруги в другия край на двора- несъмнено от уважение към мястото, където е трябвало да се проведе молитвата,защото пространството е трябвало да остане „чисто”. Пророкът построява още един навес за защита от слънцето по продълже᰽ие на южната стена,но само с един ред палмови стволове.Той е служел за посрещане на преминаващите оттам върващи и може би е изпълнявал ролята на приемна стая,тъй като е нямало стая за прием или общо помещение.
Вследствие на разрива си с мединските евреи, които първоначално са включени в уммата,Мохаммад променя посоката на молитва от Йерусалим към Мека.Учудващо е ,
Е Мохаммад не е предвидил една обща трапезария или стая ,в която да посреща гости.Във всеки случай общото дворно пространство е изпълнявало и тази функция. Когато се е налагало да се приемат ръководителите на племена или чужди знатни личности с официални церемонии и в атмосфера на тържественост,Пророка е стоял в по-широката,закрита част на стената кибла.Той седял в едно кресло,наподобяващо трон и най-вероятно е държал в ръце копието си, като знак ,че е глава на уммата-държава. Тук –в тази „зала” се е отдава значение на една мебел ,комплексна и бляскава, каквато представлява катедрата (минбар) .
Катедрата (минбар) разположена срещу събранието в центъра на стената кибла,включвала едно кресло и две стъпала.Впоследствие омеядският халиф Муауия (661- 680г.) просто я повдига,поставяйки я на абаносов подиум ,снабден с шест стъпала,еднакви по размер с тези на катедрата.Въвежда се и една скована дървена част,разположена напречно на облегалките на стола ,така че никой да не може да седне там.Едно малко допълнение към катедрата разкрива по-добре атмосферата на проповедта (хутба), която Мохаммад произнасял.Става дума за малка ,подвижна златна втулка, украсяваща дясната страна на катедрата.Тя е можело да изпълнява ролята на аназа (копието на Пророка) ,който показвал с него посоката на молитва.То е прототип на оръжието,което произнасящият хутбата трябва да държи в ръка.По-късно тази роля започнала да изпълнява сабята.В наши дни в Сирия още може да се открие истинска сабя, положена в катедрите ,докато в Египет ,истинската сабя,още през XIX век е била заместена от дървена.Много бързо е било установено и използването на знаме за украсяване на катедрата.При Омеядите то било зелено на цвят,а при Абасидите – черно.
Минбарът най-добре символизира т.нар. „Мохамедов трон”, поради което в големите джамии,където се произнася хутбата е необходимо допълнение.Катедрата представлява една от първите мюсюлмански символни форми.По-късно се превръща дори в традиционна естетическа форма,а минбарът като такава претърпява значително развитие.Той става все по-висок,въпреки че богословите се противопоставят на това ,защото виждат в него израз на гордост.
По0късно пред стъпалата се поставят врати,а впоследствие-един купол над седалката.Това е гръко-римска и византийска символна форма,която позволява човекът,намиращ се горе, да бъде смятан за свят.В Кайро, в джамиите на мамелюците(1250-1517) се създават и мраморни минбари.Тези катедри заимстват точно същата форма и са изградени по аналощгичен начин като дървените катедри.Не е запазена нито една катедра от първите столетия на исляма.Първият и единствен минбар ,който е останал от онази епоха ,е този в джамията в Кайруан (IX – X в.). Минбарите се разпространяват в Сирия от началото на VIII век.Според арабските историци ,първият минбар ,след този на Пророка е построен в джамията на Амр ибн ал-Ас във Фустат. Той е бил построен от един коптски дърводелец ,а като изкусни майстори на дърворезбата именно коптите изработват по-голяма част от минбарите.
Колкото и малък да е бил домят на Мохаммад поради грубите арабски нрави в тази епоха, той все пак е имал едно общо разположение, продиктувано пряко от функциите ,които е трябвало да изпълнява.Жилището на Пророка ,превърнало се в свято място след неговата смърт ,служи като основен модел,следван при построяването на всички джамии през Средновековието. Всички те имат една закрита част по продължението на стената-кибла и един просторен двор, заобиколен от широки портици, осигуряващи сенчестата зона.
Тази постройка вече доста е надминавала семплите молитвени помещения ,наречени мусалла ,тъй като също е имала квадратна форма и е била свързана с три несъразмерни правоъгълни пространства,две от които закрити.Към всичко това се добавя и една стена ,символизираща и обозначаваща посоката на молитва.Единственият, различен в това отношение молитвен дом,е джамията Куба , близо до Медина, вкоято посоката на кибла е променена ,дори преди това да стане в жилището на Пророка.Тя е реконструирана и съществува до наши дни.
Съвременната архитектура цели да освободи сградата от хилядолетната тежест на камъка и бетона.Своеобразен Ренесанс изживява архитектурата,която не тежи и не подтиска почвата,а само се прикрепя към нея ,сякаш за да не отлети.Леката арабска конструкция на жилището на Пророка е щяла наистина да отлети под въздействието на пустинните вихрушки.Особено въздействие постига лекотата на тези „храмове” и свети места ,изградени от палмови дървета,въздушни течения,слънчеви и сенчести зони.Сякаш те са били направени ,за да изразят нематериалността на номадската архитектура.същевременно те са израз на един строг монотеизъм,който черпи сили от невежеството на арабските племена по отношение на всякакво декоративно и живописно изкуство (керамика, мозайка, обзавеждане) и е оставял храма съвсем пуст и гол ,обитаван единствено от вярващите и техните молитви. Може да се допусне,че нито Пророка ,нито неговите сподвижници или жители на Медина ,са се замисляли за възможното съществуване на естетическа гледна точка в това отношение.За тях е било важно най-вече да отговарят на нуждите на един нов култ и на ръководителите на уммата ,чрез обичайните за страната средства.
В „Дома на Пророка” особено характерен е изборът на квадратен план.Квадратът е една от геометричните фигури, която играе най-голяма роля в мюсюлманската архитектура.Заслужава внимание фактът ,че главната мюсюлманска светиня, към която се обръщат с лице правоверните при своите молитви се нарича Кааба (букв.” куб”) поради своята кубична форма.Тя е разположена в центъра на Меканската „Забранена джамия” ( Масджид ал-харам) .Едва ли е случайно ,че Пророка е избрал един наистина геометричен план за своето жилище- квадратният ,който съставлява одновната форма на Каабата.Когато омеядският халиф ал-Уалид (705-715) възстановява джамията и се стига дотам да се зазида стаята на Аиша ,с гроба на Пророка, съзнателно се пренебрегва факта ,че джамията в своята цялост прилича на куб.Френският автор Александър Пападопуло пише : „ Стаята на Пророка,е останала видно, забележително място,докато Умар ибн Абд ал-Азиз не построява около нея заграждение с неправилна форма.Той прилага тази неправилна форма,защото се опасява,че ако поднесе отново квадратната форма на Каабата, тя няма да бъде призната,като кибла и обичайната молитва няма да се извършва в посоката,която тя сочи.Една такава загриженост за геометричната форма във все още примитивното съзнание на арабите от тази епоха ,би била учудваща, ако не беше така ясно свързана с по-ранния модел на Каабата”.
Значителен е броят на джамиите ,построени в квадратна форма.Най-старата е в Куфа (Южен Ирак) и образува квадрат от двеста лакътя.Джамията на Ибн Тулун в Кайро е също квадратна, включително нейният двор.Разбира се ,много големи джамии от първите векове на исляма са били с правоъгълна форма – Ал-Акса, джамиите на Дамаск,Йерусалим,Кайруан и Кордоба.
Колкото и да има заимстване от гностицизмът, аритметиката или формите на базиликите и гръцките храмове ,анализът сочи,че първото течение в мюсюлманската архитектура, води началото си от самия Пророк и от Арабия.то ни запознава с нейните религиозни ,социални,климатични и геометрични параметри ,като ни разкрива с какви материали са разполагали хората от онази епоха,разкрива ни равнището на техните технически способности и нужди.
Те формират и социалните представи на мохаммад и неговите привърженици. Налага се идеята за обособяването на едно оградено място,което изолира и символизира новата общност и нейната вяра. Няколко стаи са отделени за Пророка и неговото семейство, останалата част от двора – за посрещане на правоверни.Там са устроени две сенчести зони.По –обширната от тях,определяща стената кибла и даваща също така на цялостното пространство ориентация към физическия и духовен свят ,а ситуира в една свещена география .Тази сенчеста зона се превръща по-късно в още по-свято пространство, обърнато към един религиозен полюс.Там единствената нужна мебел е един трон за ръководителя на уммата,откъдето той достойно да приема чужденците и да говори на събралите се вярващи.
Мохаммад и неговите медински последователи не са се интересували от красотата на това свое творение.Те определено не са боравели с естетически понятия.Цялата красота на света за тях се е намирала в чудния и прекрасен език на Корана и в предислямската арабска поезия.
Мюсюлманскта архитектура преодолява т.нар естетически праг, едва когато Омеядските халифи се установяват в Дамаск и влизат в контакт с гръцкото население.Така започва запознаванета на арабите с византийските и християнските паметници на Изтока.Античната философия и наука се съчетават с Корана и така се формира богословието (калам) ,арабоезичната философия (фалсафа) и цялата арабо-мюсюлманска цивилизация. По аналогичен начин византийската архитектура и живопис –законни наследници на гръцките форми – се привнасят към първоначалната арабска представа за строителство.Така,в целия си блясък,се ражда ислямската архитуктура.
–––––––––––––-
Амр ибн ал-Ас (поч.663г.) – виден корейшит ,съратник на Пророка.Участва в похода към Сирия и ръководи завоюването на Египет (640 -642), като основава гр.Фустат- част от днешно Кайро.

Джамията Куба – Наречена по името на местност,където,според преданието напусналият тайно Мека Мохаммад е посрещнат от установилите се вече в Медина негови съратници още от Мека,наречени мухаджири.

Ахмад ибн Тулун (868 -884) – основател на династията на Тулунидите (868 – 905) управлявала Египет,Сирия и Палестина.

Руслан Трад,2006 ®


Европейска нощ на учените 2022 г.:


РЕКЛАМА:

***