Домът в града и селото в средновековна България

Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)


Резюме
: Тази статия е посветена на домът през средновековието и има за цел да разкрие ролята му в тогавашното общество, как е изглеждал и от какво е бил изграден. A за да стане ясно как е изглеждал домът на средновековният българин между XI и XII век се представят детайли на гражданската архитектура.
Ключови думи: археология, история, бит и култура, средновековие.

Обр.А . Различни типове жилища от Одърци 1.елипсовидно_ 2. Полувкопано с каменнна облицовка_ 3. Наземно- Г-образно с каменен строеж.

През средновековието в дома, протичала голяма част от целият живот на българите. Историкът-византинист – Александър Петрович Каждан поставя темата за жизнената среда на средновековният човек като предмет за историческо изследване, като в изследванията се набляга основно върху поведенческите норми, докато на заден план остават материалните условия в зависимост от социалната среда, в която са живели средновековните хора. Като причина за дълговременната липса на интерес от страна на историците към изследването на домът е разбирането за тежкия начин на живот през средните векове. За разлика от западноевропейската медиевистика, във византинистиката темата за домът на средновековният човек все още не предизвиква толкова голям интерес. Като причина за това е ограничената изворова база откъм писмените извори за Византия, и още повече за България. Недостатъчните писмени сведения за ежедневният живот на българите и византийците могат да се компенсират чрез събраните данни от археологически проучвания.

За да стане ясно как е изглеждал домът на средновековният българин между XI и XII век се анализират детайли на гражданската архитектура. Такива елементи са изборът на строителни материали, видът на конструкциите, основите на градежите, планировката, подовите и уличните настилки, покривите, прозорците, вратите, мебелировката, отопленията и градоустройствената среда. Всички тези детайли могат да покажат здравината, устойчивостта, трайността, изолационните качества на жилищата, топлината, влагата, светлината, хигиената. За да се установи удобна и приятна обстановка за живеене в средновековният дом, още при плана и построяването на къщата, се определя нейната ориентация, големина, разположение на прозорците, вратите и отоплителните съоръжения.
В зависимост от използваните строителни материали (камък, дърво, тухла, клони, слама, хоросан, кал) и различните техни съчетания се определя здравината, трайността и изолацията на къщите. От вида на употребените строителните материали може да се съди и за имущественото състояние на обитателите. Къща, изградена от камък и тухла била десет – петнадессет пъти по-скъпа от тази, изградена от органични материали. Предимствата, които имали камъкът и тухлата са тяхната трайност, с тях се намалявал риска от пожари, а и привличали по-малко вредни насекоми, които разпространявали болести. За да се подобри изолацията на стените, те се измазвали с кал, смесена със слама, както и органични и неорганични добавки. За да се изолира влагата и температурата в дома, на вкопаните части на стените се полагала облицовка от камъни и дърво.

 


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 143 на списанието>>

Подаряваме ти първите 42 стр. от брой 143 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: