Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
Резюме: Тази статия е посветена на домът през средновековието и има за цел да разкрие ролята му в тогавашното общество, как е изглеждал и от какво е бил изграден. A за да стане ясно как е изглеждал домът на средновековният българин между XI и XII век се представят детайли на гражданската архитектура.
Ключови думи: археология, история, бит и култура, средновековие.
През средновековието в дома, протичала голяма част от целият живот на българите. Историкът-византинист – Александър Петрович Каждан поставя темата за жизнената среда на средновековният човек като предмет за историческо изследване, като в изследванията се набляга основно върху поведенческите норми, докато на заден план остават материалните условия в зависимост от социалната среда, в която са живели средновековните хора. Като причина за дълговременната липса на интерес от страна на историците към изследването на домът е разбирането за тежкия начин на живот през средните векове. За разлика от западноевропейската медиевистика, във византинистиката темата за домът на средновековният човек все още не предизвиква толкова голям интерес. Като причина за това е ограничената изворова база откъм писмените извори за Византия, и още повече за България. Недостатъчните писмени сведения за ежедневният живот на българите и византийците могат да се компенсират чрез събраните данни от археологически проучвания.
За да стане ясно как е изглеждал домът на средновековният българин между XI и XII век се анализират детайли на гражданската архитектура. Такива елементи са изборът на строителни материали, видът на конструкциите, основите на градежите, планировката, подовите и уличните настилки, покривите, прозорците, вратите, мебелировката, отопленията и градоустройствената среда. Всички тези детайли могат да покажат здравината, устойчивостта, трайността, изолационните качества на жилищата, топлината, влагата, светлината, хигиената. За да се установи удобна и приятна обстановка за живеене в средновековният дом, още при плана и построяването на къщата, се определя нейната ориентация, големина, разположение на прозорците, вратите и отоплителните съоръжения.
В зависимост от използваните строителни материали (камък, дърво, тухла, клони, слама, хоросан, кал) и различните техни съчетания се определя здравината, трайността и изолацията на къщите. От вида на употребените строителните материали може да се съди и за имущественото състояние на обитателите. Къща, изградена от камък и тухла била десет – петнадессет пъти по-скъпа от тази, изградена от органични материали. Предимствата, които имали камъкът и тухлата са тяхната трайност, с тях се намалявал риска от пожари, а и привличали по-малко вредни насекоми, които разпространявали болести. За да се подобри изолацията на стените, те се измазвали с кал, смесена със слама, както и органични и неорганични добавки. За да се изолира влагата и температурата в дома, на вкопаните части на стените се полагала облицовка от камъни и дърво.
От слабата запазеност на къщите на мнозинството от населението в България и във Византия може да се каже, че те са имали нетрайни материали и конструкции. Свидетелство за това дава византийският писател Никола Месарит, описвайки византийските селски къщи около 1200 г. като изградени от тръстика, обмазани с кал и покрити със сламен покрив. Руският историк Генадий Литаврин споменава, че в селата във Византия „къщите се строели преди всичко от камъни или тръстика, с покриви покрити с керемиди, тръстика или слама.”1 Такива домове са често срещани и в големи градски центрове със завидно „живо” антично архитектурно наследство като София, ако се съди по впечатлението на Григорий Антиохийски от сердикийските жилища в приблизително същото време (1173-1175). Описанието на „задушните и покрити със слама колиби, малките хижи от тръстика, папур и всякакви други храсти с малки размери, дело на пестеливи и неуки майстори”2 се различава съществено от разбирането за удобно градско препитание.
Подовете също имали значение за изграденият средновековен дом. От тях зависела както хигиената на дома, така и домашният климат. Най-често те са те са оформяни с трамбована пръст, когато е върху наносна почва с тънка замазка от пречистена глина. Сравнително по-рядко върху такава основа е полагана настилка от каменни плочи или тухли. Такива настилки обикновено са полагани в специализирани производствени или търговски помещения, които са били част от жилищното пространство. Срещат се освен в градовете и в селата. За да се осигури повече топлина се слагало рогозка, а през пролетта снопчета трева.
Подовете на горните етажи се изграждали от дървена конструкция от дебели греди. Литературните извори също свидетелстват за употребата на дърво в жилищната архитектура. В „Слово трето” от Шестоднев Йоан Екзарх пише:…” (без това дърво, с което) строим къщи, правим стени и тавани, разпределяме на стаи и други помещения, без него не е възможно да се живее”.3 Има данни за използването на дървени конструкции в подовете на етажите в Търновград и Шумен.
Топлината и влажността в жилището се определят и от покривните конструкции. Видът на покривите е археологически трудно определим елемент. Керемидата била използвана оскъдно, заради прекалено високата и цена. Керемидата е по-характерна за градската къща.Употребата и е много добре засвидетелствана в Херсонес. В България е добре застъпена в червенската гражданска архитектура, докато в столицата Търново е рядко използвана.
Най – разпространеното средновековно жилище в България е с размери най-често между 6 и 12 кв. м. Разликите в размерите на къщите , както и на вложените материали определено отразяват разлики в имуществения статус, а съотношението между вкопаните и наземните жилища е известна съпоставка между селото и града. Около 1000 г. нараства употребата на наземните жилища. През късното средновековие те стават основният тип жилища.
В повечето случаи жилището било с една стая. Малките му размери осигурявали на живеещите в него повече удобства, като по-бързото отопляване на помещенията. За отоплението помагало и вкопаването на част от къщата на различна дълбочина. За пример може да се посочи полувкопана къща с две вкопани пещи и обмазан с глина под в село Дядово. Пещта и огнището освен за по-лесното и бързо затопляне на помещението служели за приготвянето на храната и за осветлението в помещенията. Характерната каменна пещ, която се използвала по – рано изисквала да бъде фундирана върху земята. Във второто българско царство тази пещ е заменена от глинобитната пещ, която е била по-лека и можела по-лесно да бъде поставена в горен етаж. Тя имала и предимството да използва равномерно температурата при готвенето. Постепенно с времето, за да се избегне прекомерното задимяване в помещението на дома , пещта се изместила в двора или в самостоятелно помещение. В такива случаи пещта служела само за приготвянето на храната. Подобни примери има в Перник, в царския дворец или в градска хлебопекарна в Търново и в Хоталич при Севлиево. При преместването на пещта, като отоплителен уред се използвало огнището, което често било оградено с глинен бордюр. Наред с огнището, понякога в жилищата се откриват и преносими огнища-подници, които осигурявали по-бърза и по-интензивна, макар и по-нетрайна топлина и осветление. Огнището се намирало в центъра на помещението ,но след IX век, то се измества до едната от стените или в ъгъла. За по-добро извеждане от къщата на дима се изграждал димоотвод. Останки от димоотводи са открити само в Червен.
Големината и разположението на отворите за вратите и прозорците също били от значение за средновековният български дом. Разположението на външните врати се съобразявало с движението на хората и с движението на въздуха и на ветровете. Заради това те са монтирали в безветрената стена или в един от ъглите, срещуположен на отоплителното съоръжение. При това разположение, когато се отваряла врата, от стаята излизало минимално от топлият въздух. За да се предпазят входовете от директно излагане на студ, се слагали повдигнати прагове, платформи или зидани предверия, включващи понякога и стълби.
Дядово. Полувкопана къща с две вкопани пещи и обмазан с глина под.
Като пример за наличието на прозорец, може да се посочи дом в Пернишката крепост. Там е открита страница от отвор за прозорец, който е бил остъклен. Фрагменти от прозоречно стъкло с извит горен ръб са намерени и в жилищни квартали на Царевец. Прозоречните отвори за затваряни с дървени капаци. Използването на прозоречно стъкло е заменяно и от специално обработена кожа,”книга” или тъкан,както е в месемврийският дом на граф Амадей VI Савойски.
За осветление на жилищата си, българите ползвали освен естествената светлина на дома, така и изкуствена. Изкуственото осветление се постигало с огнището, в което при нужда се хвърляла слама. Използвали се и преносими факли, фенери, светилници и свещници.
Обр. Б. Варианти за възстановка на двуетажно жилищe (от Перник).
В средновековният дом от значение били и мебелите. Във Византия леглата, столовете и масите били изключителна рядкост дори и в заможните жилища. В запазените юридически актове, във списъците на домашните вещи рядко се споменават масите и още по-рядко леглата и столовете. От друга страна в тези описи присъстват юргани, възглавници, одеяла и други постелки. Има предположения за така наречени зидани легла – легла фиксирани към трите стени на стаите скамейки, дървени или каменни. Те са служили и за сядане, спане и дори поставяне на храна. Най-общо казано те били част от конструкцията на сградата. Само в дворците и много богатите домове е имало „подвижни” мебели. Г. Литаврин отразява това разделението между интериорът в домовете между богати и бедни във Византия. Той казва че „ в спалните на богатите е имало позлатени легла, покрити със скъпи тъкани, а в гостните-маси, инкрустирани със слонова кост,злато и сребро”4, а при Филарет Милостиви на такава маса са могли да седнат по 36 души. Вечерно време помещението се осветявало от светилници с чист зехтин и димели за благоухание индийско орехче, камфор, касия, амбра и мускус”. За разлика от това в обикновените домове , с изключение на големите манастирски трапезарии, където масите са били фиксирани, средновековната маса, когато я е имало е била подвижна дървена поставка. За България няма почти никакви археологически данни за мебелировката. Пристенна пейка от камъни, обилно споени с глина, е открита в жилище в Брестак, Варненско. Има сведения и за одеялата, които били най-известната българска стока на пазара в Дубровник към средата на XV век.
Глинобитна пещ.
Естетическият комфорт също бил от значение за някои от по-заможните домове. В къщите на заможните слоеве мраморни настилки и стенни облицовки, гипсови фигурки, мозайки и фрески, изобразяващи библейски и митологични сюжети, дават израз на декоративните вкусове на обитателите. Сведение за това дава Евстатий Солунски за къщата на Лъв Сикунтенос в Солун. Тя била украсена със старозаветни сцени и с портрет на императора. Вероятно някои от запазени скулптурни плочи със светски сюжети като „флейтистката” от Нова Загора са украсявали приемните зали на богатите домове в средновековна България. Във Велики Преслав според „Шестоднев” на Йоан Екзарх също се издигали къщи, украсени с дърво и камък и целите изписани…, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато”. 5 За живописната и пластична украса на подовете и стените в домовете на богатите преславски имения ценни сведения дават изобилните находки от декоративна рисувана керамика, облицовъчни мраморни плочи и материали за инкрустирани настилки. Всички тези елементи се срещали рядко в средновековният дом.
1. Литаврин, Г. Как са живели византийците. София, 1984.
2. А. Миланова, Сн. Горянова. Бит и комфорт на homo byzantinus: желана и реална жизнена среда в българските земи (IX-XIV в.). –В: Homo Byzantinus?. София, 2009.
3. А. Миланова, Сн. Горянова. Бит и комфорт на homo byzantinus: желана и реална жизнена среда в българските земи (IX-XIV в.). –В: Homo Byzantinus?. София, 2009.
4. Литаврин, Г. Как са живели византийците. София, 1984.
5. А. Миланова, Сн. Горянова. Бит и комфорт на homo byzantinus: желана и реална жизнена среда в българските земи (IX-XIV в.). –В: Homo Byzantinus?. София, 2009.
Използвана литература:
А. Миланова, Сн. Горянова. Бит и комфорт на homo byzantinus: желана и реална жизнена среда в българските земи (IX-XIV в.). –В: Homo Byzantinus?. София, 2009.
Литаврин, Г. Как са живели византийците. София, 1984.
B.Borisov. A Study on the Mediaeval House from the 11th-12th Centuries in the Southeastern Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, 3, 2, 1999
