Докторант Нели Кирилова: Овластяването на компетентни лица е задължително условие за възход

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Нели Кирилова

1. 1. Докторант по „Международни отношения и науки за сигурността“, Университет Корвинус – Будапеща, Унгария (PhD Candidate in International Relations and Security Studies, Corvinus University of Budapest, Hungary)
   2. Гост-изследовател „Политика и международни отношения“, Брюкселски факултет по международни отношения, Университет Кент, Великобритания (Visiting Fellow, Brussels School of International Relations – University of Kent, United Kingdom)
   3. Докторант-изследовател към Европейския колеж по сигурност и отбрана, Европейска служба за външна дейност, Брюксел, Белгия. (PhD Fellow on CSDP, European Security and Defence College, EEAS)

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)

За начало ще поясня, че науката не е собственост на конкретна държава, а е за всички, за цялата общност от учени по света. Обхватът на научна дисциплина „международни отношения и науки за сигурността“, подраздел на „политически и социални науки“, е свързана с изучаване на международния политически ред. Изследваме развитието на отношенията между държавите при постоянни промени на вътрешни и външни фактори от политическия им живот. Конкретните ежедневни дейности на докторантите са в три основни направления: четене, писане, пътуване и общуване.

• Четене – при качествен подбор на източниците. 

Информираме се относно актуалните събития в световния политически ред – както през международната преса на съответните местни езици, така и от политически срещи на високо равнище. Но основните източници на достоверна литература са постоянно обновяващите се научни разработки, публикувани в научни издания. Към момента, годишно излизат десетки научни публикации по всяка тема, разработени от голям брой експерти. В миналото силно ограничен брой хора са имали достъп до познание, но вече е достъпно за всички. Затова и терминът „светило на науката“ на практика не съществува. Източниците трябва да се подбират критично, по редица критерии за достоверност. Задължително е изданията да притежават ISSN/ ISBN, а разработките да бъдат прегледани от поне двама експерти в областта преди публикуване.

• Писане – на дисертация и публикации.

Основната задача на всеки докторант е да завърши и защити докторската си дисертация, като разработва нова, непозната към момента тема, полезна за общественото развитие. При  планиране на научното си изследване, докторантите често предвиждат по-широк обхват от реалните възможности за достоверност на откритията. Дисертацията има за цел да изследва конкретен проблем в достатъчно ограничен обхват, за да бъде възможно откриването на нови решения за него.

Докато дисертацията е дългосрочен проект в значителен мащаб, задължение на докторантите е редовното писане на кратки научни публикации. В тях представяме части от изследването си, анализирайки интересни за нас теми, съответстващи на актуални обществени събития. Целта е да бъдат развити в дълбочина по-малки научни проблеми, в опит за създаване на ново познание. Откритията споделяме с широката общественост чрез публикуване в научни издания, представяме ги на научни и професионални конференции.

• Пътуване и общуване – участие в научни конференции и научни обмени.

Научните конференции, традиционно наживо, а отскоро в електронен формат, са значими събития, на които представяме резултатите от свои изследвания и се запознаваме с резултатите от последните изследвания на други учени в областта. По този начин, обменяме информация относно процеса на откриване на ново знание, като предоставяме едни на други обратна връзка как откритията ни да бъдат по-достоверни, кое и защо да подобрим в процеса на писане. Също, отстояваме достоверността на методите, по които сме избрали да работим.

Научните обмени са от порядъка на 1-2 седмици, 1-12 месеца. Посещаваме различни университети, като се запознаваме с местната методика на работа, но и представяме своята, в избраната дисциплина. По този начин обогатяваме с познания себе си и академичната общност, в която осъществяваме обмен. Така допринасяме за развие на знанието на учените в нашата област. 

• Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Аз съм в началото на своята научна кариера, предстои защита на докторската ми дисертация. По-големи постижения тепърва предстоят. За момента, виждам значителен потенциал за развитие на познанието относно държавното управление на Република България, както и в анализиране на международните отношения с държави от Черноморския регион и Балканите. Такава е и темата на дисертацията ми ‘Баланс на силите в Черноморския регион. Геополитическото съперничество между Европейски съюз, Русия и Турция, и възможностите за България’. До момента представих свои изследвания в изброените професионални и научни конференции, а някои от разработките ми са публикувани в описаните издания.

• Професионални конференции:

• Презентатор и модератор на панел: „Управление на кризи: понятие, методи и инструменти“. Курс по ОВППС на високо равнище „Жан Рей“ 2020-2021, Брюксел. Организатор: Европейски колеж по сигурност и отбрана/ Европейска служба за външна дейност.

• Презентатор на тема: „Международно морско право в регионите на Черно, Средиземно и Балтийско море. Ефекти за съвременните геополитически кризи на сигурността“. Конференция: „Международно сътрудничество в териториалните води на Черно, Средиземно и Балтийско море – правни, икономически и екологични аспекти“, 2019г., София. Организатор: Черноморски институт.

• Групов модератор и презентатор на тема: „Младежко включване в предотвратяването на конфликти и поддържането на мира в Черноморски регион и Западните Балкани“. Европейска конференция „Младеж, мир и сигурност“ (UNSCR 2250), 2018г, Брюксел. Организатор: Европейска служба за външна дейност, по инициативата на Върховния представител на ЕС, Ф.Могерини.

• Научни конференции:

• Изработване и презентиране на собствено изследване: „Елементи на силата в Глобалната стратегия на ЕС“.  Международно зимно училище за докторанти, Европейски колеж по сигурност и отбрана, ЕСВД. Брюксел, Белгия, ноември 2020.
• Изработване и презентиране на собствено изследване: „Баланс на силите в Черноморския регион: перспектива на ЕС. Измерване границата на силата като средство за регионална сигурност, на примера на България“. II-ра Международна PhD конференция, Катедра за докторанти по „Международни отношения и политически науки“, Университет Корвинус – Будапеща, Унгария, септември 2020.
• Изработване и презентиране на собствено изследване: „Теоретична част: Баланс на „съвкупността от сила“ и „граница на силата“ в Черноморски регион“.  Международна конференция за докторанти, Брюкселски факултет за международни отношения – Университет Кент, Белгия, юни 2020.
• Дискутант, предоставяне обратна връзка на научно изследване. Международно лятно училище за докторанти „Институции и външна дейност на ЕС“, GEM STONES, Институт за глобални науки към Женевския Университет, Швейцария, юли 2018.

• Публикации: 

(accepted) Kirilova, N. (2020) ‘Elements of Power in the EU Global Strategy for Foreign and Security Policy’. In European Doctoral School on CSDP – Winter School 2020 Edition, European Security and Defence College (ESDC)/ EEAS, Brussels, Belgium  

        Kirilova, N. (2020) “Russian gas export towards Bulgaria: inconsistent political response due to energy security challenge”, In: Marjainé,S.Z., Kaponyi,E.& Benczes,I. (eds.), ‘Contemporary global challenges in geopolitics, security policy and world economy’, International Relations Multidisciplinary Doctoral School Edition, Corvinus University of Budapest, Hungary, ISBN 978-963-503-834-3, pp.103-120

       Kirilova, N. (2019) “The Blue growth strategy in the context of the Bulgarian Presidency to the Council of the EU. Burgas Declaration for the Black Sea region” In ‘The Sea – a border or a door’ International Conference, pp. 9-13, Edition ‘Bryag’, Burgas, http://blacksea.bg/site/templates/assets/img/the_sea-border-or-door-2019.pdf 

       Kirilova, N. (2018) „Youth, Peace and Security: The EU in the Black Sea region and the Western Balkans. Youth Inclusion in Conflict Prevention and Sustaining Peace“. In ‘Public Policy Challenges – European and Regional Dimensions’ XIX Summer Seminar for Young Public Policy Professionals from Southeastern Europe and the Black Sea region, pp. 193-200, Economic Policy Institute, Bulgaria, http://summer-seminars.epi-bg.org/files/SummerSeminar_2018.pdf 

       Kirilova, N. (2018) „SS2018 Working Group Brief: Is the Black Sea region a region? Why is this important for the EU?“. In ‘Public Policy Challenges – European and Regional Dimensions’ XIX Summer Seminar for Young Public Policy Professionals from Southeastern Europe and the Black Sea region, pp. 203-205, Economic Policy Institute, Bulgaria,  http://summer-seminars.epi-bg.org/files/SummerSeminar_2018.pdf 

       Kirilova, N. (2018) „Bilateral Relations within the geopolitical triangle EU-Russia-Turkey“, Geopolitics Magazine, Sofia, https://geopolitica.eu/aktualno/2831-bilateral-relations-within-the-geopolitical-triangle-eu-ru-tu-state-of-play-preconditions-and-consistency

        Kirilova, N. (2015) „Foreign Policy, Defence and Security Council“. In ‘Youth vision for development of Bulgaria 2030’, Presidency of the Republic of Bulgaria, https://www.president.bg/docs/1453470765.pdf

Kirilova, N. (2015) „Energy policy of Bulgaria in the context of the EU-Russia relations: motivation for decision-making“. In ‘Gas Geopolitics in South-East Europe International Conference’, pp. 69-74, Bulgarian Geopolitical Society, Sofia

        Kirilova, N. (2013) ‘Access of young people to culture in Bulgaria, Catalonia and Scotland’, comparative research, Ministry of Culture of Bulgaria, Sofia 

Kirilova, N. (2013) ‘Internet and social media as a means of access to culture for youth’, comparative research, Ministry of Culture of Bulgaria, Sofia

        Kirilova, N. (2012) „Contraband in the globalizing world: risks for the EU from the newly built democracies. Place and role of Bulgaria“. In ‘The Arab Spring: hope for change and challenges for the European Foreign and Security Policy’, pp.101-106, Centre for European and International Research (CEMI), Sofia, http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/09401.pdf 

Kirilova, N. (2010) „Perspectives for Bulgaria“. In ‘Cultural cooperation in the EU’ Youth Conference, New Bulgarian University

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Всяко дете е изследовател, до момента до който продължава да задава въпроси и да търси отговори. Вероятно изборите ми са резултат от грижата на много хора, които са отделяли внимание да ми обясняват логичните процеси, водещи до отговорите на безброй въпроси. Основната заслуга е на семейството ми, тъй като те са хората, създаващи начина на мислене на младия човек. Но също, всички житейски учители, и изобщо всички хора, които с желание са приемали да мислим заедно и да провокираме съществуващото знание, имат своя дял. Благодаря им от сърце!

Вътрешният ми стремеж да разбирам причините за случващото се ме доведе в посоката на научни изследвания. Познанието и развитието на ново знание винаги е било изключително интересно за мен. През целия си съзнателен живот задавам въпроси кое, как и защо се случва, търсейки техните логични отговори. Постепенно започнах да разбирам как се развива ново знание и доколко даден отговор е достоверен при различни обстоятелства и време. 

Бих искала хората да имат умението да разграничават вярно от невярно, истина от неистина. Това е основният мотив за мен – да създавам, заедно с други хора, ново знание, което отговаря на постоянните, актуални промени в обстоятелствата. Да е полезно на обществото. Светът се променя непрестанно и има нужда тези промени да бъдат отразени във всяка област на живота, особено в науката. При цялото ми уважение към миналото, не може да разчитаме на разкази за развитието на света от преди 100-тици години без да обновяваме познанията си. Конкретно, имам предвид България, вътрешно-държавното управление и отношенията на страната със съседните големи държави. Тази история трябва да бъде осъвременена, да отговаря на актуалното време, тук и сега. Петте века са минали, 45-те години са минали. Сега е друго време, за него трябва да говорим, в него да се фокусираме.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Може би най-голям принос има ясната ми насоченост, а именно да разбирам в дълбочина причините за междудържавните отношения в Черноморския регион. Всичките ми дейности са свързани с тази идея. Първоначално изучавах международни отношения и чужди езици в България. Участвах активно в професионални конференци, младежки обмени и младежки организации, включително Национален младежки форум, Български младежки делегати към ООН, Студентска организация за изследване на международните отношения – САИМО, Организация Еразмус Мундус. Изпълнявах кариерни стажове в Министерство на външните работи и Министерство на културата и се ангажирах с обществените проблеми. Срещах прекрасни хора по пътя си. Спечелих редица стипендии и награди – през последните 8г. завърших етапи на обучение в университети в общо 8 държави, именно благодарение на тези стипендии. Например,  някои от тях са:

• Brussels School of International Relations, University of Kent – Visiting Fellowship, CUB exchange of scholars (2020)
• Magyar Nemzeti Bank PhD research excellence (2017-2019) & Hungarian State PhD Scholarship (2020-2021)
• Campus Mundi & Erasmus+, Bulgarian Presidency to the Council of the EU professional training (2018)
• Erasmus Mundus Double Degree, MA International Masters in Russian, Central and East European Studies (University of Glasgow, UK), first mobility; MA in Political Science (Corvinus University of Budapest, Hungary), second mobility; Dissertation writing, Lobachevsky State University of Nizhny Novgorod, Russia, third mobility. Defended thesis: ‘The role of Russia within BSEC. Implications to regional diplomacy’ (2013-2015) 
• Sir Fitzroy Maclean visiting research scholarship, Ilia State University, Tbilisi, Georgia & Azerbaijan Diplomatic Academy, Azerbaijan (2014)
• CREES summer placement at Black Sea Institute & CREES Summer School ‘Russian Culture in Baltic Nature’, European University of Saint Petersburg (2014)
• Erasmus exchange semester, MA in International Relations, Security and Development. Autonomous University of Barcelona, Spain (2013)

Благодарна съм на всички хора, които срещнах по пътя си. Защото всеки един човек, в резултат от комуникацията ни, допринесе да разбирам повече, по нов начин. Желание за разширяване кръгозора на възприятията – това е ключът към развитие на науката.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Международните отношения са изключително пространна наука – може да варира от политически междудържавни и наддържавни отношения, до икономически отношения и международна сигурност, но също може да обхваща и социалните взаимоотношения на различни народи, както и географски региони по света. Учените избират фокуса си според своите интереси, актуалността на темата и обществената ѝ значимост. Тази всеобхватност понякога води до разпиляване на фокуса, но пък предоставя огромно поле за изследване на логични връзки. При научно развитие в сферата на международните отношения, подходящите съпътстващи професии са свързани с разработване на научни изледвания, писане на въшнополитически анализи, преподавателска дейност, дипломация, както и работа в международни организации. Всеки млад учен в сферата на международните отношения има възможност да избере комбинация от съпътстващи дейности на професионалното си развитие.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

България е прекрасна страна, с отлично поле за развитие на множество интелигентни, умни, възпитани и културни хора. Но има един основен проблем, с който страната трябва да се справи. А именно, да не бъдат предоставяни властови позиции на лица, които прилагат некоректни методи на работа, даващи почит на качества противоположни на „познание“, „умение“, „справедливост“, „коректност“. Необходимо е прекратяване култа към низостта, а ключови ръководни позиции да бъдат заети от качествено подготвени за съответната дейност хора. Тази промяна ще се отрази благоприятно както на науката, така и на други области значими за общественото развитие. Разочароващо е държавно управление, издигащо в култ некомпетентни, необразовани и некултурни лица на властови постове, обграждащи се със себеподобни, създаващи цялостен отрицателен образ на страната.

Необходим е стремеж към ‚добро управление‘ (‚good governance‘), което означава отговорност, прозрачност, отзивчивост, справедливост и включване, ефективност и ефикасност, върховенство на закона, участие, търсене на консенсус по дефиницията на ЕС от 2017 г. Постига се с качествено подготвени хора. При овластяване на некомпетентни лица, резултатът е упадък за науката, както и за останалите области на обществения живот. България трябва да даде възможност на компетентни, интелигентни и културни хора да създават нови правила за висококачествено управление, за доброто на българския народ. При следване принципите за „добро управление“ на държавата, науката би имала благоприятна почва за развитие в България.

Трябва ли да се говори за наука и защо? 

Да, разбира се. Без наука и технологии животът би се върнал в първобитното общество на пещерни хора, или стъпка напред, родово-общински строй. В България често погрешно се търси свързаността „Кой кого познава?“, а се пропускат съществените въпроси „Кой какво умее да прави? Доколко може да постига със собствените си усилия?“. Науката дава възможност човек да познава себе си и света. Без наука, мисленето е изключително ограничено и тясно. Всеки човек би следвало да полага усилия за развитие на собствения си кръгозор. Така ще може да помага на другите и на света. За жалост, често в България виждаме обратното – много хора чакат някой друг да направи нещо за тях, търсят лесен път да достигнат целите си, без да помислят, че трябва сами да се потрудят. Ето затова ни е нужна наука – за да можем да създаваме знание и да го даваме на света. Да има съществен принос от съществуването ни за развитието на обществото. Науката е важна, защото отваря широтата на мисленето ни и трябва да се стремим именно към това, за да може да сме полезни на себе си и на света.

Благодаря Ви за възможността да споделя мнението си.