Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

∙ Мария Николаева Качамакова
∙ Асистент, докторант пред защита
∙ Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания БАН

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

По време на докторантурата си изследвах процеса на адаптация към нова среда на един застрашен вид бозайник – европейският лалугер. Доскоро смятан за вредител, този чаровен роднина на катерицата понастоящем е застрашен от изчезване заради изоставянето и изораването на пасищата, което са негово местообитание. За да се спаси някоя популация, често е необходимо тя да бъде преместена в защитена територия. Именно такива преместени животни бяха обект на моето изследване. Макар че работата на терен е най-хубавото в моята професия, трябва да призная, че не е лесна – животните са непредвидими, времето също. Непрекъснато се сблъскваме с проблеми, които трябва да решим на момента, като например лалугер, скрил се в таблото на колата или мравки, изнасящи до последното зрънце подхранката, оставена за лалугерите. Но въпреки трудностите, удовлетворението е огромно.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

По време на изследванията определихме границите на разпространение на лалугера след преместване, нивата на стрес и паразитите, които той има. Тези параметри са важни за успеха на дейностите на неговото опазване в бъдеще. А опазването му е от значение, защото това е ключов вид в тревните екосистеми, който е тясно свързан с цял комплекс от други застрашени видове (световно застрашени хищници като пъстрия пор, царския орел, ловния сокол, различни видове насекоми, които се срещат само в бърлогите на лалугера, разнообразие от растение, за което той допринася, копаейки почвата). От друга страна беше важно да установим паразитите, които видът пренася в контекста на зоонозите, чиято важност едва ли някой поставя под съмнение през последните месеци. Смятаме да продължим изследванията си в тази посока.
Друга тема с която се занимавам е проучваното на инвазивни видове бозайници и разпространението им у нас. Многобройни са примерите за икономическите и екологични щети, които те могат да причинят веднъж изпуснати в природата – нутрията може лесно да разрушава диги, американската норка се храни в рибарниците, енотовиднато куче напада гнездата на пеликаните… Доброто познаване на разпространението и поведението на тези видове е ключово за тяхното ограничаване и предотвратяването на бъдещи инвазии.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Основната ми мотивация определено е удивлението, с което ме изпълва живият свят около нас. Мисля че всичко в природата – от гениалните инженерни решения през естетическите чудеса до простите закони за оцеляване и приспособяване – е един непрекъснат извор на удивление. Колкото повече научаваш, толкова по-поразен оставаш от начина по който живота функционира, изменя се, еволюира. Науката открива нови и нови взаимовръзки, за които довчера никой не е предполагал. Не е чудно, че човешките опити за намеса в тази крехка система, често завършват с бедствие.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Страхотните преподаватели и колеги, които срещнах в Биологическия факултет на Софийския университет със сигурност са имали голямо влияние върху мен. Също така имах възможността да участвам в два обмена по програмата Еразъм, които определено ми помогнаха да се запозная с най-съвременните методи в моята област. Работих шест месеца в Изследователската станция по експериментална и теоретична наука в Мулис, Франция, където имах възможността да участвам в проучване на влиянието на климатичните промени върху жизнения цикъл на един вид гущер (Живородния гущер), което продължава вече 30 години без прекъсване и предоставя доказателства за това какво можем да очакваме през следващите десетилетия – бърз растеж и размножаване, но и преждевременно остаряване и висока смъртност. Станцията представлява истински международен изследователски хъб в подножието на Пиринеите, където учените могат да работят в изключително вдъхновяваща атмосфера. Престоят ми там определено ме подготви за докторантурата, която сега предстои за завърша. Бих искала да спомена и научният си ръководител д-р Йордан Кошев, който повярва в мен и ме включи в проекта за възстановяване на лалугера в Западна Странджа. Така започна и моят път на учен.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Липсата на уважително отношение, заплащане и условия на труд са основен проблем. Друг проблем е неразбирането на обществото защо природата, нейното изучаване и опазване са важни. За съжаление ми се струва, че настоящата пандемия ни стресна само за кратко и не успя да убеди хората, че разрушаването на планетата може да има пагубни последствия за самите тях.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Държавата трябва да спре да унижава учените със заплати съизмерими с тези на хигиенистите. Науката изисква отдаденост и страст, няма как това да се очаква при настоящото положение, освен от хора-идеалисти, а идеалът семейство не храни. Макар, че отскоро съм в академичните среди, вече неведнъж срещам същата история – блестящи млади учени се преориентират, просто защото вече не могат да си позволят финансово лукса да се занимават с наука…

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва да се говори за наука, разбира се! Защо? Има много причини – защото науката е здравият разум на обществото, а той е важен за решенията, които всеки взима ежедневно; защото трябва да се противопоставим на все по-масово разпространяващата се псевдонаука, защото науката е вълнуваща, вдъхновяваща, изумителна, забавна….

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!