Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е национален изследователски център с високо международно признание. Провеждането на научни изследвания и включването на получените резултати в учебния процес е дългогодишна традиция. Възприет е принципът, че високото ниво на научноизследователската дейност е задължителна стъпка в провеждането на ефективен образователен процес.

Научната дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се развива в съответствие с утвърдена от академичната общност Стратегия за развитие на научните изследвания. Документът дефинира приоритетните изследователски области, като едновременно с това спазва традицията на СУ да осигурява свобода на преподавателите в избора на конкретните изследователски цели и задачи. Стратегията цели да създаде условия за устойчиво развитие на университетския научен потенциал, които да гарантират успешното му участие в пазара на научни продукти. Тя очертава дългосрочния план за систематични действия, чрез които да се даде отговор на неотложната необходимост от сериозни социални реформи. Стратегията утвърждава като основен инструмент за финансиране на научноизследователската работа проектното финансиране. Днес в Софийския университет се разработват проекти, финансирани от национални и европейски програми, от министерства, национални агенции, неправителствени организации и стопански предприятия. Мисията на СУ е да развива образователния, научния и културен потенциал на България, като новият акцент е да създава модели на обществено развитие, както чрез демонстрация на вътрешната си способност за институционална промяна, така и чрез обществения резултат от тази промяна: ново равнище на научната продукция, на образователните резултати, на обществената експертиза. Реализацията на тази специфична мисия е в пряка зависимост от постигането на стратегическата цел на научното развитие в СУ.

 

ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2020 В 

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ (2019 г.)

 

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е национален изследователски център с високо международно признание. Провеждането на научни изследвания и включването на получените резултати в учебния процес е дългогодишна традиция. Възприет е принципът, че високото ниво на научноизследователската дейност е задължителна стъпка в провеждането на ефективен образователен процес.

Научната дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се развива в съответствие с утвърдена от академичната общност Стратегия за развитие на научните изследвания. Документът дефинира приоритетните изследователски области, като едновременно с това спазва традицията на СУ да осигурява свобода на преподавателите в избора на конкретните изследователски цели и задачи. Стратегията цели да създаде условия за устойчиво развитие на университетския научен потенциал, които да гарантират успешното му участие в пазара на научни продукти. Тя очертава дългосрочния план за систематични действия, чрез които да се даде отговор на неотложната необходимост от сериозни социални реформи. Стратегията утвърждава като основен инструмент за финансиране на научноизследователската работа проектното финансиране. Днес в Софийския университет се разработват проекти, финансирани от национални и европейски програми, от министерства, национални агенции, неправителствени организации и стопански предприятия. Мисията на СУ е да развива образователния, научния и културен потенциал на България, като новият акцент е да създава модели на обществено развитие, както чрез демонстрация на вътрешната си способност за институционална промяна, така и чрез обществения резултат от тази промяна: ново равнище на научната продукция, на образователните резултати, на обществената експертиза. Реализацията на тази специфична мисия е в пряка зависимост от постигането на стратегическата цел на научното развитие в СУ.

 

1.     Резултати от изпълнението на Националната Стратегия за развитие на научните изследвания 2020 

 

1. 1. Развитие на научната инфраструктура за провеждане на качествени фундаменталните и приложни научни изследвания

 

Научноизследователската дейност на СУ се осъществява в научни звена (катедри), филиали, основни и обслужващи звена на СУ, научни институти, специализирани научни центрове и научноизследователски лаборатории. По-долу е описана научната инфраструктура, чието приложение пряко допринася за развитието на изследователската дейност в обхвата на приоритетните направления, дефинирани в Стратегията за развитие на научните изследвания 2020. Приложената информация представлява моментна картина на състоянието на изследователската база към 2019 г. и източниците за нейното финансиране.

Физически факултет (приоритетно направление Нови материали и технологии; Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии; Информационни и комуникационни технологии)

Към края на 2019 г. във Физическия факултет функционират следните учебни и научноизследователски лаборатории:

1. Учебна лаборатория “Матрични методи в оптиката”; 
2. Лаборатория по фемтосекундна фотоника;
3. Лаборатория по медицинска физика, биофизика и патология на биомембраните; 
4. Лаборатория по биомембрани; 
5. Лаборатория по биофизика; 
6. Лаборатория по ядрена структура; 
7. Лаборатория по атомна и ядрена физика; 
8. Лаборатория “Моделиране на физични процеси”; 
9. Лаборатория по Високо-производителни изчисления; 
10. Лаборатория по Археогеофизика – УЦКИТ; 
11. Лаборатория по Палеолуминесценция – УЦКИТ; 
12. Лаборатория по Електричество и магнетизъм; 
13. Лабораторен практикум по Механика; 
14. Лаборатория по Оптика; 
15. Лаборатория по Практическа химия, полупроводникови материали и технология на полупроводниците.

През 2019 г. Физическият факултет участва в изпълнението на национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, което пряко кореспондира с изпълнението на приоритетите на Стратегия и се очаква да допринесе за подобряване на инфраструктурата и изследователския потенциал на факултета. Проведените фундаментални и приложни научни изследвания са насочени към осигуряване на устойчива, благоприятна и по-безопасна среда на живот за населението на Република България. Факултетът участва активно и във финансираните през миналата година научноизследователски инфраструктури: 

1. Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания (Euro-Argo) – реализирането на дейностите е насочено към осигуряване на научно оборудване, съоръжения, бази данни, специализирани научни лаборатории и центрове, свързани в компютърна мрежа и необходими на научната общност, за да провежда модерни, висококачествени и конкурентни научни изследвания, трансфер, обмен и защита на научното знание. Ползите за България от участието в EURO-ARGO могат да се групират в следните основни направления: Изграждане на център за изследване на различни фактори, влияещи на морската среда и нейното опазване; Развитие на компетенциите и инфраструктурата в областта на морските технологии и по-специално с приложение при морския и бреговия инженеринг, аеродинамика и водния транспорт. Участие в различни европейски мрежи и технологични платформи за обмен на данни и съвместни научни програми.
2. Европейски център за ядрени изследвания – ЦЕРН – СУ участва в инфраструктурата в сътрудничество с ИЯИЯЕ, ИИКТ и ИСИР на БАН, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и НЦРЗ. В ЦЕРН е изградена необходимата инфраструктура за поддържане работата на ускорителите, както и изключително мощен изчислителен център, разполагащ със 17000 изчислителни процесора (85000 ядра) и възможност за съхранение на 185 PB данни. В него се събират и съхраняват експерименталните данни. Той е централен за световната LHC Grid мрежа, състояща се от 170 компютърни центъра, разположени в 42 държави от цял свят. Данните от центъра в ЦЕРН се прехвърлят към другите компютърни центрове, където се анализират. Организацията разполага и с различни технически служби и работилници, в които се поддържа и произвежда част от оборудването, използвано в ЦЕРН. Областите на дейност са свързани с фундаментални научни изследвания в областта на физиката на елементарните частици, ядрената физика, информационните технологии и приложения на разработените методи и технологии за нуждите на бизнеса и обществото, обучение на висококвалифицирани специалисти.

Във физическия факултет са сформирани и извършват научноизследователска дейност следните академични групи: 

Монте карло

Физика на елементарните частици

Ядрена спектроскопия

Медицинска физика

Гравитация и астрофизика

Физика на плазмата и газовите разряди

Ядрена структура.

 

Факултет по химия и фармация (приоритетни направления Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии; Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни; Нови материали и технологии)

 

Факултетът по химия и фармация разполага общо с 41 учебни лаборатории с 475 места, 58 научно-изследователски лаборатории със 181 места и 37 кабинет-лаборатории с 69 места.

Химическите и фармацевтични дисциплини са осигурени с обезопасени учебни лаборатории, оборудвани с необходимата лабораторна апаратура (рН-метри, електронни везни и др.), стъклария и химикали, осигуряващи качеството на учебния процес и предвидените по учебен план лабораторни занятия. За лабораторията и стерилния бокс по Технология на лекарствените форми е закупена специфичната апаратура, която е нужна за лабораторните упражнения по тази дисциплина. Създадена и оборудвана с компютри е специална семинарна зала по Социална фармация и фармацевтично законодателство, Фармакоикономика и Фармацевтични грижи. На територията на Лабораторията за чисти и особено чисти вещества (ул. „Симеоновско шосе” № 95В) са на разположение 4 производствени изследователски лаборатории, 6 научно- изследователски лаборатории и 3 кабинет-лаборатории.

През 2019 г. факултетът по химия и фармация изпълнява проекти по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, 2014-2020, като СУ чрез ФХФ участва в общо 3, от които 2 за създаване на центрове за компетентност и 1 за създаване на център за върхови постижения:

1. Проект BG05M2OP001-1.001-0008 Център за върхови постижения „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ – в проекта участват 17 научни организации, включително 5 висши училища и 12 института на Българската академия на науките, като водеща организация е Институтът по обща и неорганична химия. Основната цел на проекта е изграждане на модерен национален Център, който ще осигури качествено ново ниво на познанието в няколко взаимно припокриващи се области: механика, роботика, енергийна ефективност, устойчиво използване на суровини и ресурси и редуциране на парникови емисии. Изпълнението на проекта ще допринесе за реализирането на програмата за устойчив и интелигентен икономически растеж на Република България. Очакваните резултати са създаване на нов тип Национален център за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии, водещ за страната и региона, с международна видимост и научна значимост; намиране на иновативни технологични решения в подкрепа на българската индустрия; подготовка на висококвалифицирани специалисти; откриване на нови работни места и стимулиране на млади и водещи учени да работят в България.
2. Проект BG05M2OP001-1.002-0023 Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии” – изпълнява се от Технически университет-Габрово в партньорство с Технически университет – София; Централна лаборатория по приложна физика към БАН – Пловдив; Институт по системно инженерство и роботика; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Технически университет – Варна и Институт по електроника – БАН. Проектът цели повишаване на нивото на провежданите в тези организации научни изследвания и успешната комерсиализация на получените резултати в приоритетна за българската икономика област „Мехатроника и чисти технологии“, определена в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 (ИСИС). Предвидените дейности са поделени най-общо в две направления: „Интелигентни мехатронни системи и технологии“ и „Енергоспестяващи системи и чисти технологии“. Проектът предвижда като първи етап реконструкция и модернизиране на сгради или части от тях заедно със закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на високотехнологично оборудване, специализиран софтуер, инструментариум и обзавеждане, което да спомогне за обособяването и функционирането им в лаборатории, обучителни зали и работни помещения. Едновременно с това ще се изпълняват и дейности по привличане на водещи изследователи и специалисти от България и чужбина, които да работят съвместно, да обменят идеи и опит при научните изследвания и при обучаването на следващи поколения научни работници. През 2019 г. е открита и първата лаборатория по проекта. Изградената научна инфраструктура, в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики, ще насърчи развитието на приложната наука и иновациите в областта на мехатрониката и чистите технологии в България и ще предостави възможност за засилване конкурентоспособността на българската икономика. 
3. Проект BG05M2OP001-1.002-0012: „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти” – Координатор на проекта е Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН с партньори Агробиоинститут при ССА, Факултет по химия и фармация и Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Институт по полимери при БАН. Заложените цели предвиждат изграждане на съвременна научна инфраструктура и лабораторна среда за ефективно и екологосъобразно оползотворяване на националните ресурси от лечебни и ароматични растения и оползотворяване на агробио-отпадъци, както и разработване на иновативни продукти и зелени технологии, чрез които да се създадат условия за устойчив растеж на биоикономиката на страната и извън нея. Планираните действия могат да се формулират като „Интелигентно оползотворяване на българското биоразнообразие за икономическо развитие и устойчив растеж“ и са в тематичната област на ИСИС „Индустрия за здравословен живот и био-технологии“. Очакваните резултати от изграждането на Центъра за компетентност са: Разработване на съвременни хранителни добавки, функционални храни и композиции за ароматотерапията, както и лечебна козметика и средства за лична хигиена на основата на лечебни и ароматични растения от региона. Създаване на подходи и технологии за по-пълноценно използване на националните природни растителни ресурси и намаляване и минимизиране на отпадъците от преработващите индустрии. Ползите от реализирането на проекта са изцяло от екологичен и икономически характер.

Допълнителни средства за научноизследователска дейност в изпълнение на приоритетните направления за 2019 г. постъпиха във факултета по две от националните научни програми. Програмата „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ провежда фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот на населението на Република България. Втората програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС) се фокусира върху ускореното разработване и комерсиализиране на технологиите за съхранение и регенериране на енергия от ВЕИ и улавяне и оползотворяване на СО2, с което да допринесе за поддържане на високо обществено доверие към Общата Европейска цел на Рамковата стратегия за изграждане на общ енергиен съюз.

По Националната пътна карта за научна инфраструктура (2017-2023) се изпълняват два проекта: 

1. “Лабораторен комплекс в областта на фармацевтичните науки – Научно-технологичен парк “София Тех Парк”, по който се предвижда модернизация на изградените лаборатории „Изкуствен интелект и CAD системи”; “Киберсигурност”; “Високопроизводителни изчисления” и 3D креативност и бързо прототипиране.
2. „Разпределена инфраструктура от центрове за производство и изследване на нови материали и техните приложения за консервация, достъп и е-съхранение на артефакти (археологически, фолклорни) (INFRAMAT)“. Инструменталните единици, от една страна, покриват основни методи в съвременното материалознание, обхващат множество нови, модерни и уникални за страната апаратури, а от друга – осъществяват дейности по диагностика, реставрация и консервация на артефакти с оглед на тяхното научно изследване и предпазване от разрушаване и по-нататъшно влияние на околната среда. В изследователския екип са включени учени и от Исторически факултет.

 

Факултет по математика и информатика (приоритетно направление Информационни и комуникационни технологии; Нови материали и технологии)

Във Факултета по математика и информатика са създадени няколко технологични центрове и специализирани лаборатории, работата в които допринася за разширяване на познанията в областта на информационните и комуникационните технологии:

1. Лаборатория по интерактивна мултимедия към катедра „Компютърна информатика“;
2. Научноизследователска лаборатория по информационни технологии (НИЛИТ) към катедра „Компютърна информатика“;
3. Лаборатория по мехатроника и роботика, към катедра „Мехатроника, роботика и механика“;
4. Лаборатория по технологично предприемачество и иновации в информационните технологии към катедра „Софтуерни технологии“;
5. Лаборатория „Интернет на нещата“ към катедра „Компютърна информатика“.

СУ чрез ФМИ е водеща организация в проект за създаване на център за върхови постижения „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе)“. Основната цел на проекта е изграждането на конкурентен и международно признат научноизследователски комплекс, отговарящ на изискванията за модерна инфраструктура и за високо ниво на научните изследвания в приоритетната област на ИСИС „Информатика и информационни и комуникационни технологии”. Създаването на уникална изследователска инфраструктура, включително един нов научно-изследователски комплекс и реконструкция на четири съществуващи бази, предвижда те да се превърнат в модерни научни комплекси.  Центърът за върхови постижения УНИТе е от типа разпределена изследователска инфраструктура и се изгражда, за да подобри възможностите на изследователите от различни географски райони в България (Бургас, Русе, София, Шумен) за сътрудничество както помежду си, така и с партньори от Европа и целия свят. Така ще се улеснят и подобрят комуникационните и информационните потоци между участващите организации, които използват компютърно осигурени комуникационни системи като начин за въвеждане на нов тип организация на работата, която ще преобладава през десетилетието 2020-2030 г. 

Още един проект, изпълняван в сътрудничество с ФМИ стартира през 2019 г. BG05M20P001-1.002.-0011-CO1 Център за компетентност по Мехатроника и чисти технологии – MIRACle. Основната цел на проекта е да обедини усилията на изявени учени и университетски преподаватели за създаване на единна инфраструктура за високотехнологични иновативни научни изследвания, насочени към бизнеса в областта на мехатрониката и чистите технологии. В тази област ще се извършват научни изследвания на високо съвременно ниво, ще се разработват методологии за обучение и квалификация, ще се изграждат стратегически партньорства с водещи научноизследователски организации в Европа, ще се работи по иновационни проекти с български фирми и др. Проектът предвижда изграждане и оборудване на 15 лаборатории в четири бази, като научноизследователските дейности в тях са групирани в шест работни пакета:

• Иновативни решения в роботиката и автоматизацията;
• Биомехатронни системи;
• Интелигентни среди, процеси и технологии в мехатрониката;
• Нови методи и средства за контрол и изпитвания на мехатронни елементи;
• Математическо осигуряване и моделиране на сложни системи и процеси;
• 3D моделиране, разработване и въвеждане на пилотни модели на елементи, детайли и системи за мехатрониката.

През 2019 г. започна изпълнението и на проект “Големи данни за интелигентно общество” (GATE), чиято цел е да развива научноизследователски капацитет, иновативен потенциал и да формира ново поколение млади учени, способни да прилагат науката в полза на обществото. В рамките на проектните дейности се предвижда изграждане и въвеждане в експлоатация на нова сграда, съобразена с устойчивостта, икономичността и енергийната ефективност, допринасяща за създаването на Научен парк на Софийския университет, в която да бъдат разположени модерни технологични лаборатории и оборудване. Научните изследвания в GATE са фокусирани в четири направления със съществена социална значимост – Бъдещи градове, Интелигентно правителство, Умна индустрия и Цифрово здравеопазване. Иновациите в центъра ще бъдат разработвани в три модерни технологични лаборатории – за моделиране на процесите в градска среда (City Living Lab), за интердисциплинарно сътрудничество с индустрията (Digital Twin Lab) и за виртуална реалност и визуализация на големи данни (Open Visualization Lab). Лабораториите ще са в центъра на жизнена екосистема, в която иновативни идеи ще бъдат генерирани, развити в проекти и популяризирани в ефективно сътрудничество с правителството, индустрията, академията и обществените организации. Като единствен подобен център в Източна Европа, GATE ще е свързващото звено с мрежата от 55 центъра за големи данни в Западна Европа и ще играе стратегическа роля за разширяване на тази мрежа и за разпространение на най-добрите практики и иновативни модели, като така ще постигне обществено въздействие не само на национално и регионално, но и на европейско равнище.

Учени от факултета участват в изпълнението на две национални научни програми: 

1. „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ (ИКТвНОС) – Обхватът на дейностите по ИКТвНОС ще допринесе за цялостно подобряване на електронната инфраструктура за отворена наука, приложението на цифрови технологии в обучението и информационната сигурност. СУ е водещ партньор по програмата.
2. „Електронно здравеопазване в България“ (Е-Здраве) – създаване на изследователски капацитет за решаване на научноприложни задачи в областта на електронното здравеопазване. 

Екипи от факултета са ангажирани в работата по национална научна инфраструктура “Национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания” (EGI & PRACE). Центърът предоставя изчислителни ресурси и софтуерни услуги за научни изследвания и иновации от индивидуалните изследователи и съществуващите научни инфраструктури в България, обекти на Пътната карта на научни инфраструктури. Превижда се интегриране на изчислителни системи и системи за съхранение на данни, софтуер, мидълуер и услуги. Инфраструктурата предлага на българските изследователи прозрачен и отворен достъп с цел разработване и работа на изчислително-интензивни научни приложения. 

И през 2019 г. Софийският университет ,,Св. Климент Охридски“ изпълнява договор по Оперативна програма ,,Региони в растеж“ 2014-2020 по процедура за директно предоставяне BG16RFOP001-3.003 ,,Подкрепа на висшите училища в Република България“. След изпълнение на предвидените дейности по проекта ще се повиши качеството на образование във Факултета по математика и информатика и Физическия факултет на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“, ще бъде осигурена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания до всички части на сградата на корпус ,,Б“ в кампус ,,Лозeнец“. 

 

Биологически факултет (приоритетни направления Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии; Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни)

 

Биологическият факултет разполага с 28 учебни лаборатории с общ брой 450 учебни места. От края на 2018 г. факултетът получи финансиране за изграждане на научноизследователска инфраструктура по два проекта за центрове за компетентност:

1. Водеща организация е СУ чрез БФ – наименование „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ BG05M2OP001-1.002-0019. Основната цел на проекта е изграждане на ефективна инфраструктура и научноизследователски капацитет за развитие на иновации в кръговата икономика с фокус върху води, енергия и управление на отпадъци. Очакваният резултат е модерно оборудван и функциониращ Център за компетентност, отговарящ на потребностите на науката, икономиката и образованието в съответните области. Водеща организация е Софийски университет „Св.Климент Охридски“, а партньори са: Университет по архитектура, строителство и геодезия; Лесотехнически университет; Университет „Професор д-р Асен Златаров“ – Бургас; Институт по физикохимия; Институт по органична химия с център по фитохимия-София; Институт по микробиология; Фондация „Клийнтех България“. Една година след началото на проекта, научните колективи представиха първите си разработени технологии пред българска и международна аудитория. Създадена е тeхнология за детоксикация на води, съдържащи токсични замърсители, която предлага алгоритъм за следене на токсичните замърсители в пречиствателните станции. Технологията вече е съгласувана с асоциирания партньор по проекта „Софийска вода“ АД, а освен това е сключен и договор със Столичното предприятие за третиране на отпадъци, по силата на който ще се внедряват процеси на детоксикация на токсичните замърсители, които излизат от сметищните води и пречат на пречиствателната станция да работи. Съвместно между екипите на Физическия и Биологическия факултети е разработена и технология, която включва предтретиране и следтретиране с йонизираща плазма. 
2. Проект BG05M2OP001-1.002-0012: Център за компетентност “Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни и биоактивни продукти“ – БФ участва като партньорска организация заедно с ФХФ (повече информация за проекта на стр. 5-6).

До подобряване на материалната база и оборудването, както и до повишаване на качеството на научните изследвания по приоритетно направление „Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни“ се очаква да доведе участието на факултета като координатор в Научна инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината (НИКТБ). Основната социално-икономическа мисия е изграждане на устойчиви капацитети за преодоляване на демографските проблеми чрез подобряване на качеството на възпроизводство на нацията, подобряване на общото репродуктивното здраве и превенция на застаряването чрез индивидуализирани клетъчно-биологични и медицински подходи. Очакваните ползи от функционирането на НИКТБ са в сферата на иновациите, трансфера на знание и предоставянето на висококачествени биомедицински услуги. В НИКТБ е налична експертиза, която е в състояние да осигури  достъп до научните и технологичните постижения за широк кръг от потребители, които след това могат да развиват и използват технологиите в нови продукти, процеси, приложения, материали или услуги в сферата на репродуктивната и регенеративната медицина.

Също така, Биологическият факултет осъществява научноизследователска дейност чрез свои представители в национална научна програма „Иновативни, нискотоксични биологично активни средства за прецизна медицина“ (БиоАктивМед). В периода на своето изпълнение програмата БиоАктивМед плавно ще премине към приложно-насочени научни изследвания за разработване на алтернативни подходи за борба с инфекциозни, невродегенеративни и злокачествени заболявания, което е едно от актуалните обществени предизвикателства и потребности, а именно – подобряване на качеството на живот на населението. Едно от планираните дългосрочни приложения е внедряване в практиката на новите иновативни и безопасни здравословни хранителни добавки и козметични средства за локално приложение с превантивен потенциал за персонализирана медицина. По този начин ще се окаже и съдействие на здравната система за оптимизиране и намаляване на медицинските разходи при мултирезистентни инфекции. СУ чрез Биологически факултет и Медицински факултет участва в следните дейности по програмата: Работен пакет 1 Получаване на нови биологично активни средства/системи, съдържащи екстракти от природни източници (с растителни или животински произход) от България; Работен пакет 2 Изследване на антиинфекциозния потенциал на създадените нискотоксични биологично активни средства/системи; Работен пакет 3 Изследване на създадените нискотоксични биологично активни средства/системи на бактериални in vitro системи; Работен пакет 7 Изследване на новите нискотоксични биологично активни средства/системи, от гледна точка на приложимостта им в биофармацевтичната промишленост; Работен пакет 8 Разработване на иновативни хранителни добавки и козметични средства за локално приложение с превантивен потенциал за персонализирана медицина (ръководи се от проф. д-р Стоян Шишков, декан на БФ).

 

Медицински факултет (приоритетно направление Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни)

 

Клиничната база, която се използва за обучение на студентите по медицина и за изследователска работа в УБ „Лозенец“, ВМА, СитиКлиник и Софиямед е оборудвана с най-съвременна техника за диагностика и лечение на болните. Финансиране за научни изследвания по приоритетно направление „Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни“ е осигурено чрез включването на изследователи в национални научни програми „Иновативни, нискотоксични биологично активни средства за прецизна медицина“ (за повече информация виж стр. 11) и „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“.

 

Геолого-географски факултет (приоритетни направления Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии; Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни; Информационни и комуникационни технологии)

 

Факултетът разполага със следните учебно-научни лаборатории: 

• Лаборатория за подготовка на скали и минерали за анализ; 
• Лаборатория за приготвяне на микроскопски препарати; 
• Лаборатория за рентгенофазов анализ; 
• Химическа лаборатория. 

Към лабораториите на факултета могат да бъдат причислени и двата музея, намиращи се в подпокривните пространства на северното и южно крило на Ректората на СУ. Те имат съществена роля в процеса на обучение главно в специалност Геология. Изключително богатите колекции от минерали и фосили ги правят едни от най-добрите музеи в страната. За провеждането на теренни изследвания и учебни практики се поддържат стационари в гр. Земен и в местността Бялата вода (до Велинград), както и до гр. Елена.

СУ чрез ГГФ е партньор на ИСИР-БАН по проект „Изграждане и развитие на център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска (QUASAR)”. В рамките на проекта ще бъде изграден Център за компетентност (ЦК), който ще обедини материалните, техническите и човешките ресурси на 8 организации (3 института на Българската академия на науките и 4 университета, както и една неправителствена организация). В резултат от изпълнението ще бъде създаден лабораторен комплекс, оборудван със съвременна апаратура, който ще позволи провеждането на висококачествени научни изследвания, разработване на нови продукти и прототипи в сферата на ИКТ и приоритетно в роботиката. Научните области на проектното предложение са комуникационните технологии, изкуственият интелект, сензориката и роботиката, предаване на информация по нетрадиционни канали и създаване на модели за събития, явления и процеси, представляващи риск за антропогенната среда. Преодоляването на прекъсването на радиовълните и радиокомуникациите при крупни земетресения, атомни или ядрени аварии, изригвания на вулкани или в бедствени ситуации включително тероризъм може да се преодолее чрез квантовата комуникация на сплетени фотони в континиума пространство-време. Чрез интелигентните системи за сигурност и изкуствения интелект ще се постигне възможност за предсказване на аварии, бедствия и предотвратяване на терористична заплаха. Събирането на данните ще става чрез микро- и нано-сензорни конфигурации на основата на мултисензорния принцип, функциониращи в широк температурен диапазон. Повишаването на преобразувателната ефективност ще се постигне както с понижаване на температурата на средата, така и с нови модификации сензорни елементи. Като цяло Центърът ще покрие една широка пазарна ниша в комуникационните и сензорните технологии и системи.

СУ чрез ГГФ изпълнява проект „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски“, финансиран по програмата Национална пътна карта за научна инфраструктура (2017-2023). Провежданите изследвания са основно в следните научни области: геология, геофизика, биология, медицина, глациология, сеизмология и екология. Ролята на инфраструктурата е да свърже съществуващите ресурси, постигайки критична маса от експертиза и технологични възможности, което да даде нов тласък на изследванията в полярните области. Инфраструктурата предоставя възможност за провеждане на широк спектър интегрирани, мултидисциплинарни и интердисциплинарни фундаментални и приложни  научни изследвания, както и мониторинг в уникалните условия на Антарктида. 

 

Исторически факултет (приоритетно направление Културно-историческо наследство)

 

Към Историческия факултет от 2015 г. насам функционира Център по Археометрия с учебна зала от 45 места и 16 работни места в лабораториите. Лабораторията към центъра е оборудвана с най-модерна техника за консервация и реставрация, фото и дигитална документация; фондохранилище, отговарящо на съвременните изисквания. Центърът разполага с преносим XRF анализатор, с какъвто или подобен апарат разполагат малко специализирани научни звена в страната. Освен за текущата дейност на лабораторията по археометрия уредът може да бъде използван и от изследователите от Факултета по химия и фармация, както и от учените от Националния археологически институт с музей към БАН и от Националния исторически музей в София. Основните дейности, изпълнявани от Центъра са: разработване и изпълнение на научноизследователски проекти в областта на археометрията, обучение на студенти от магистърска програма по Археометрия и докторантско обучение. От създаването на програмата по Археометрия и на Центъра са реализирани над 30 проекта, свързани с изучаване на състава, произхода, технологията на добиване на суровини и изработване на артефакти от метал (злато, сребро, мед и медни сплави), минерали (къмък, кехлибар и др.), стъкло, керамика, кост и дърво и др. Друга част от проектите са посветени или включват използването на съвременни дистанционни методи за документиране и анализиране на археологически ценности от различно естество. Сред най-представителните като обхват и значимост проекти би могъл да се посочи проектът за изследване на златни артефакти от Варненския халколитен некропол, осъществяван от голям екип учени, с важното участие на колеги от Факултета по Археометрия на Университета в Тюбинген, Германия – водеща институция в световен мащаб.

Ключов инструмент за насърчаване на научните изследвания и подобряване на съществуващата инфраструктура по приоритетно направление „Културно-историческо наследство“ се явява проект BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Проектът се изпълнява от дванадесет организации с водещ партньор СУ, обединени в консорциум, представляващ фундамент на националната научна инфраструктура в сферите на „Културните и творческите сектори (архитектура, филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, включително моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио“. С изпълнението му в СУ са ангажирани ИФ, ГГФ, ФФ и др. звена, което допринася за подобряване на хоризонталните връзки между факултетите, специализирани в хуманитарните и обществените научни области. Основна цел на проекта е да се изгради съвременна инфраструктурата за научноизследователска и иновационна дейност в сферите на креативните и рекреативните индустрии (Център за върхови постижения „Наследство БГ“). Обекти на българското културно наследство ще бъдат изследвани, обработени, описани и каталогизирани в специализираните лаборатории. Образци на културното наследство ще бъдат проучвани и относно потенциал за социални, икономически и екологични ефекти на регионално, национално и местно ниво. Резултатите ще са пряко приложими в практиката, свързана с жизнения цикъл на процесите в науката, образованието, социалната сфера, бизнеса. Реален принос се очаква от формирането на корпуси от нови знания или значително подобрени знания, разработването на приложни продукти и електронни услуги. В изпълнение на планираните дейности по проекта започва изграждането на разпределена научноизследователска система с мрежова свързаност между отделните модули, с алтернативни комуникационни канали, със съвременни условия за научни изследвания и развойна дейност, с принос за икономиката, социалната сфера и околната среда чрез разпространение и трансфер на знания. Материалната инфраструктура на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ ще е разположена на 10 различни места в столицата (в сгради на СУ, сграда на УАСГ, сгради на ИЕФЕМ, ИЛ, ИИИзк, КМНЦ, НБКМ и др.). Ще бъде изградена и специфична техническата и технологичната инфраструктура, базирана на модерен Център за данни „Наследство БГ“ (Data-Center), Интеграционен портал „Наследство БГ“ и множество специализирани лаборатории. Планирано е изграждането на специализирани звена, като: Централна научно-изследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство, Централна научно-изследователска лаборатория за консервация и реставрация на недвижимото културно наследство, Лаборатория „Виртуална история на българската литература“, Лаборатория „Интерактивна карта на изкуствата в България“, Дигитален архивен център за движимо културно наследство, Лаборатория „Дигитален етнографски музей“, Лаборатория по консервация и реставрация на документално наследство, Лаборатория за консервация и реставрация на книжовни паметници, Национална образователна телевизия и др. 

 

Междуфакултетни инициативи по приоритетно направление “Културно-историческо наследство”

 

Представители на ИФ и ФКНФ активно участват в Национална интердисциплинарна изследователска е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH (КЛаДА-БГ) – национална технологична инфраструктура за ресурси и технологии за езиковото и културно-историческото наследство. Дейностите се изпълняват от СУ в партньорство с Нов български университет – София, Институт по математика и информатика – БАН, Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и Кирило-методиевски научен център – БАН. Благодарение на финансовата подкрепа за изпълнението на дейностите на инфраструктурата КЛаДА-БГ през 2019 г. беше направена достъпна уникална в световен мащаб дигитална колекция на латински и гръцки надписи от българските земи – Теламон, която предстои да бъде интегрирана в световни платформи като Pelagios, Linking Latin и др. Предстои изпълнението на още по-амбициозна задача, съвместно с Института за сръбски език към Сръбската академия на науките и изкуствата за създаване на дигитални версии на Латинско-български и латинско-сръбски речници, свързването им със съществуващи ресурси в сътрудничество с международната инициатива Linking Latin (https://lila-erc.eu/) и обучаване на български и сръбски лексикографи за поддържане и развитие на тази дейност.

Междуфакултетна академична група, обединяваща преподаватели от ФСлФ, ФКНФ, ИФ и др. координира изцяло дейностите по изпълнение на научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие (КИННПОР)“. Основната цел на програмата е създаване на модерна и устойчива научноизследователска инфраструктура с качествено съдържание, организирана във високоефективни и широкодостъпни онлайн платформи, а също и осъществяване на връзката между научните изследвания в областта на хуманитаристиката и други социални сфери – бизнес, образование, неправителствени организации и др. Очакваните резултати от изпълнението включват разработена концепция за нови съвременни и общодостъпни форми на представяне на научните постижения на хуманитаристиката пред българското общество в областта на културноисторическото наследство, вкл. с използването на „свързани отворени данни“ (Linked Open Data), както и създаване на научно-приложни продукти за повишаване на информираността на широките обществени кръгове по отношение на културноисторическото наследство и националната идентичност в целия хронологичен обхват на изследванията на хуманитарните факултети на висшите училища и на институтите от направление „Културноисторическо наследство и национална идентичност“ на БАН.

От м. септември 2019 г. СУ участва и в международата инфраструктура Resilience (Инфраструктура за религиозни науки: Библиотеки&Експертни мрежи и центрове в Европа). Благодарение на постиженията в рамките на изпълнението на националната научна програма КИННПОР представители на Софийския университет “Св. Климент Охридски” получиха покани за участие в престижната международна изследователска инфраструктура – Resilience, току що одобрена от ЕК за сформиране на европейска изследователска инфраструктура за религиозни изследвания (RESILIENCE H2020-INFRADEV-2018-2020, ref. № 730895). В нея СУ е официален партньор чрез изследователската група на проф. Анна-Мария Тотоманова. ННП КИННПОР стана и член на асоциацията The Time Machine project, която предлага нов подход за изследване на европейската културна история чрез употреба на Big data (www.timemachine.eu).

 

Софийският университет ,,Св. Климент Охридски“ разполага с потенциал и инфраструктура за извършване на научноизследователска дейност по приоритетните направления не само на ниво факултети, но и в специално създадени и функциониращи центрове:

1. 1. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ с Лаборатория за консервация и реставрация, Фотографска лаборатория и Лаборатория за инфрачервено заснемане на палимпсести (приоритетно направление Културно-историческо наследство).
   2. Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство (приоритетно направление Културно-историческо наследство)

 

• Университетски център за изследване на религиите (приоритетно направление Културно-историческо наследство)

 

1. Център на технологии на информационното общество (приоритетно направление Информационни и комуникационни технологии)
2. УНИПСЦ Родопи – предоставя база за теренни изследвания и изучаване на културата на населението в Родoпите и на природата в тази планина. (приоритетни направления Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии; Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни; Културно-историческо наследство)
3. Културен център (приоритетно направление Културно-историческо наследство)
4. Университетски център за въздушно наблюдение (приоритетни направления Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии; Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни)
5. Център по кинезитерапия (приоритетно направление Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни)
6. Спортно възстановителен център (приоритетно направление Здраве и качество на живот, биотехнологии и екологично чисти храни)

 

Университетът активно работи по отношение на политиките за адекватно и ефективно финансиране, съвременна научна апаратура и развитието на фундаментални научни изследвания и насърчаване на върхови постижения. Звената в СУ провеждат интердисциплинарни изследвания на високо научно ниво, което подкрепя международната конкурентоспособност и дава възможност за участие в национални, регионални и европейски програми, с което се търси подобрение на финансирането за закупуване на нова апаратура, по-добро заплащане, повишена мобилност, особено за младите учени и докторанти, както и създаване на възможности за по-добър обмен на научна информация. Усилено се кандидатства с проекти за финансиране от Рамковите програми на ЕС, COST, Еразъм и други програми и инициативи. 

 

1.2. Развитие на научния потенциал чрез създаване на привлекателни условия за научна кариера, професионално израстване и квалификация и специализация на учените

1.2.1. Нормативна рамка

Активното въвличане на преподавателския състав на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в научноизследователска дейност е в синхрон с принципа за висше образование, основано на високи научни постижения. През 2018 г. във връзка с промените в законодателната база беше разработен нов Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ, приет с решение на Академичния съвет на 31 октомври 2018 г., изменен и допълнен с решения на Академичния съвет от 25 септември 2019 г., 30 октомври 2019 г., 29 януари 2020 г. и от 26 февруари 2020 г.

На 4 октомври 2019, Софийският университет получи правото да използва логото „HR Excellence in Research“ – признание за усилията на Университета да бъде отличен работодател, който съблюдава и прилага принципите на Европейската харта на изследователите и Кодекс на поведение при подбор на изследователи, приети от Европейската комисия. Ключови елементи са откритите и прозрачни процедури за назначаване на оценка на персонала, осигуряване на стимулираща и благоприятна работна среда, в която изследователите имат възможност за кариерно развитие и учене през целия живот, разнообразие и академична свобода. В следващите години Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще изпълни план за подобрение, базиран на вътрешен анализ. Изпълнението на действията ще се осъществи под формата на различни проекти, включващи сътрудничество с и между факултетите на Университета. Високата оценка на Комисията отразява политиката на Университета, неговите отговорности и решимост да осигурява стимулираща и благоприятна работна среда, да насърчава научноизследователската дейност и кариерното развитие на изследователите като следва принципите, заложени в Хартата и Кодекса.

1.2.2 Специализирани звена, подпомагащи провеждането на научни изследвания в приоритетните направления

Развитието на научноизследователския потенциал на академичния състав и привличането на млади изследователи в Софийския университет се осигурява както с прилагането на съществуващата нормативна рамка, така и с активната работа на следните специализирани звена:

• EURAXESS Център за мобилност и кариерно развитие на изследователите – координира дейността на мрежата в България. Специфичните задачи на Центъра включват: предоставя кариерни консултации съвместно с EUDAIMONIA SOLUTIONS; осигурява актуална информация по въпроси от интерес на мобилните учени, свързани с правни и административни разпоредби в България, касаещи пребиваването и наемането им на работа, здравното и социалното им осигуряване и др.; поддържа и периодично актуализира националния EURAXESS страница и бази данни; разработва становища и предложения, свързани с преодоляване на проблеми за кариерното развитие и мобилността на изследователите; разпространява информация и осигурява обучение на членовете на EURAXESS България; координира работата по създаване и разпространение на информационни пакети, продукти и услуги за изследователите; оказва съдействие на научните организации и университетите при присъединяването към принципите на Хартата на европейските изследователи и Кодекса на поведение за наемане на изследователи; оказва съдействие на Министерството на образованието и науката (МОН) в областта на дейностите на EURAXESS; представлява EURAXESS България на срещи на националните координатори, организирани от Европейската комисия; оказва съдействие и предоставя информация на Европейската комисия във връзка с дейността на EURAXESS България.
• Университетски център по управление на качеството с Лаборатория за анализи и проучвания, в която по заявка на ръководството на университета или на факултетските ръководства лабораторията осъществява цялостния процес на изследвания по различни проблеми, отнасящи се до състоянието на научната, образователната и културната дейност в СУ. 
• Високотехнологичен бизнес център към СУ „Св. Климент Охридски“ с основен предмет на дейност комерсиализиране на научно-технологичната продукция на университетските преподаватели чрез подпомагане разработването и внедряването на високотехнологични продукти; осигуряване правата на интелектуална собственост чрез патентоване и правна защита, трансфер и ефективно реализиране на високотехнологични продукти чрез продажба на патенти или чрез подпомагане стартирането на високотехнологични фирми; провеждане на специализирано обучение; консултантска дейност.
• Центърът за трансфер на технологии (ЦТТ) при НИС – поддържа контакти с работодателски организации и фирми относно възможности за сътрудничество в изготвянето на проекти по ОП 2014-2020 и по европейски проекти; идентифициране на възможността за трансфер на знания с Центрове за професионално обучение в страната. ЦТТ участва в редица форуми по иновации, комерсиализация на научните резултати и предприемачество.  

 

1.2.3. Условия за участие в научноизследователски проекти. Насърчаване и провеждане на научноизследователска дейност

През 2019 г. преподавателите от Университета са участвали в над 300 национални и международни научноизследователски проекти, повечето от които са осъществявани в партньорство с други организации, както и в близо 230 национални и международни научни мрежи, научни организации и дружества. 

Софийският университет насърчава активното включване на академичния състав в научноизследователски проекти, предоставяйки актуална информация за възможностите за финансиране от вътрешноуниверситетски, национални, европейски и други международни публични и частни източници. За целта се използват наличните комуникационни канали, включително електронната страница на СУ. Привличането на студенти, докторанти и млади учени към научноизследователска и проектна дейност бива стимулирано както с преференции при формирането на бюджетите на вътрешноинституционалните проекти на Университета, така и чрез предоставянето на информация за конкурсни процедури, възможности за участие в проектни инициативи и предоставяне на изследователски стипендии на сайта на СУ.  

В Софийския университет към 2019 г. са постигнати значителни резултати по отношение на електронизиране и съответно улесняване на процесите по осъществяване на научноизследователската и проектната дейност. Провеждането на научноизследователска дейност, включването на академичния състав и достъпът до резултатите от осъществяваните изследвания се администрират както чрез използването на функционалностите на електронната страница на СУ, така и чрез специално създадени за целта електронни платформи:

• uni-sofia.bg/index.php/bul/nauka – съдържа информация, свързана с научната дейност, включително за актуални възможности за финансиране. 
• research.uni-sofia.bg – електронна библиотека, предназначена да направи резултатите от изследванията в СУ видими в Интернет, да могат те да бъдат индексирани от Google и други търсачки и онлайн средства. 

• “Авторите“ (authors.uni-sofia.bg) – електронна платформа за проследяване на индивидуалните изследователски резултати на преподавателите. Данните се използват за поддържане на актуална информация в създадените през 2017-2018 г. Регистър на научната дейност и Регистър на академичния състав, поддържани от НАЦИД.
• eservices.uni-sofia.bg/projects/ – електронна система за подаване и отчитане на проекти, финансирани целево от държавния бюджет. Платформата улеснява процеса на участие в конкурсните процедури, оценяването и класирането на получените проектни предложения и комуникацията с екипите, които разработват проектите.  
• projects.uni-sofia.bg – регистър на националните и международни проекти. Съдържа база данни за подадените проектни предложения, както и за действащите и приключили проекти.

Ежегодно се полагат усилия за оптимизация на електронните системи с цел подобряване на функционалностите и намаляване на административната тежест върху академичния състав.

Също така, към Университета функционира и самостоятелно обслужващо звено – Научноизследователски сектор (НИС), което организира и координира извършването на научноизследователска, проектантска, консултантска, експертна и други дейности и осигурява тяхното текущо административно и счетоводно обслужване. В електронен формат, както и като книжни тела се разпространяват Бюлетини на Научноизследователския сектор към СУ, ежемесечни информационни бюлетини и Годишници на СУ.

Университетът и отделните факултети подкрепят научните и изследователските постижения и чрез конкурси за награди на утвърдени и млади учени, например Голяма награда за научна и изследователска дейност, Националните награди „Евлогий и Христо Георгиеви“, Годишна награда за изследователски и научни постижения в областта на компютърните науки, математическата логика и изчислимостта „Проф. дмн Иван Сосков“ и др. Софийският университет заедно с L’Oréal България и Националната комисия за ЮНЕСКО-България са партньори и съорганизатори на инициативата, която насърчава младите жени в България да изберат професионално развитие в научната сфера. 

Целта на наградите е да материализират и потвърдят признанието на Софийския университет „Св. Климент Охридски” към българските учени, допринесли за увеличаване престижа на науката и за издигане нивото на научните изследвания в България.  

Извън рамките на СУ, през 2019 г. проф. Красимир Данов от Факултета по химия и фармация на Софийския университет получи наградата „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката. Основният му принос е в областта на математическото моделиране и създаването на оригинални математически модели. 

 

1.2.4. Привличане на млади учени

Софийският университет реализира успешно 3 проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, процедура Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени – фаза 1. Проектите осигуриха както възможности за академична мобилност на докторантите, така и достъп до специализирана литература, участие в допълнителни обучителни курсове и модули, публикуване на статии и резултати от докторантски изследвания. Единият от проектите се изпълни на общоуниверситетско ниво, с което се гарантира привличане на всички докторанти в СУ, желаещи да се възползват от предоставените възможности. Другите два проекта се реализираха във Факултета по химия и фармация и Факултета по славянски филологии. Биологическият факултет също участва като партньор на Българска академия на науките в проект за насърчаване на докторантските изследвания. Резултатите от изпълнението на проектите допринасят за повишаване качеството и количеството на научните разработки и продукти по приоритетните направления, очертани в Стратегията за развитие на научните изследвания 2020.

За привличане на млади хора към академична кариера и за обновяване на академичния състав благоприятства също и националната научна програма „Млади учени и постдокторанти“. Въз основа на сформираните работни групи под контрола на ректорското ръководство, получените средства бяха разпределени към факултетите по обективни и измерими показатели. Формулата за разпределението зависи от броя на научните публикации в Web of Science и Scopus на съответния факултет за последните 5 години (с тежест 50%) и от броя на успешно защитилите докторанти от този факултет за същия период (с тежест 50%). През 2019 г. СУ подаде подробен отчет за изпълнението и степента за постигане на индикаторите по националната програма и за втори път организира провеждането на конкурсни процедури по факултети за привличане и назначаване млади изследователи.

Показателен факт за политиката на СУ в подкрепа на младите учени и докторантите е, че ежегодно Университетът осигурява проектно финансиране на техните изследвания чрез отпусканите от държавата средства за присъщата научноизследователска дейност.

общ брой проекти за 2019 г.	226
брой проекти в подкрепа на докторанти	37 (16 на сто)
общ брой участници в проекти	1601
брой млади учени	473 (30 на сто)

 

1.3. Интегриране на науката в България в Европейското изследователско и университетско пространство 

Приоритетно място в дейността на Софийския университет заема обменът на интелектуални ресурси, не само на национално, но и на международно ниво. Чрез запознаване с чуждестранни модели на обучение и научно-изследователска дейност и същевременно интегриране на българските вековни традиции в обучението с чуждестранния опит, СУ се превръща не само в конкурентноспособно, но и високо уважавано средище на знанието и науката. 

Университетът участва като пълноправен член в редица престижни национални и международни организации:

• Асоциацията на изследователските университети;
• UNICA (Мрежа на европейските столични университети);
• AUF (Университетска агенция на франкофонията);
• SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания);
• BSUN (Мрежа на университетите от Черноморския регион);
• EMUNI (Евро-средиземноморски университет); 
• BUA (Асоциация на балканските университети);
• UNGC (UN Global Compact) и Българска мрежа на глобалния договор на ООН. 

Самостоятелен раздел в глобалната стратегия на Университета е отделен за развитието на международната дейност. Чрез нея в значителна степен се стимулират научните изследвания и се подпомага и усъвършенства учебният процес. Университетът има договорни отношения с над 80 университета от различни страни, стотици съвместни участия в международни проекти от различен тип, многостранни контакти с учени от целия свят и интензивен обмен на студенти. Като примери от 2019 г. може да бъдат посочени:

• Споразумение за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски” и  Истанбулският университет;
• Споразумение за сътрудничество между Българския антарктически институт и Фондация „Проантарктида” на Република Аржентина; 
• Споразумение за учредяване на катедра „Жозе Сарамаго“ във Факултета по класически и нови филологии, подписано между СУ и „Камойш“ – Институт за сътрудничеството и езика при Министерството на външните работи на Португалия. 

 

2. Постигнати научни резултати за 2019 г. по приоритетните направления на Стратегията за развитие на научните изследвания 2020

 

Извършването на научните изследвания в Софийския университет “Св. Климент Охридски” се осъществява в съответствие с утвърдени от Академичния съвет приоритети:

1. Природни науки: 1.1.Здраве и медицина; 1.2. Високи технологии и 1.3. Природни ресурси, екология и околна среда.
2. Социални и хуманитарни науки: 2.1. Публични политики; 2.2. Общества, култури и история на Балканите и връзките им с Европа и света и 2.3. Гражданство, мобилност, комуникации и общество на знанието.

Посочените ключови научни области в изследователската дейност на СУ в голяма степен съответстват на приоритетите, заложени в Стратегията за развитие на научните изследвания 2020, което безспорно дава основание за постигане на поставените цели за високи научни резултати в тези сфери на познанието.

Както става ясно от представеното до момента изложение, Софийският университет извършва научноизследователска и образователна дейност и по петте приоритетни направления на Националната стратегия 2020. По-конкретно научни постижения и резултати в тези области се реализират в няколко структурни звена, представени в Таблица 1.

Таблица 1

	Факултети	Департаменти	Центрове
Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии	Геолого-географски Биологически Химия и фармация Физически		Университетски център за въздушно наблюдение
Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни	Геолого-географски Биологически Химия и фармация Медицински Физически	Департамент по спорт	Университетски център за въздушно наблюдение Център по кинезитерапия Спортно възстановителен център
Нови материали и технологии	Химия и фармация Физически Математика и информатика
Културно-историческо наследство	Исторически Философски Славянски филологии Класически и нови филологии		ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство Университетски център за изследване на религиите  УНИПСЦ Родопи Културен център
Информационни и комуникационни технологии	Математика и информатика Физически Геолого-географски		Център на технологии на информационното общество

 

Университетът участва в почти всички национални научни програми, проекти за създаване на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, както и национални и някои европейски научни инфраструктури. Подобно широко участие е както признание за професионализма, потенциални и експертизата на учените в СУ, така и възможност за повишаване на качеството на техните изследвания в петте приоритетни области. Тези финансови инструменти за постигане целите на Стратегията за развитие на научните изследвания допринасят за подобряване на работната среда и материалната база, но и стимулират включването на млади учени, с което осигуряват устойчивост на резултатите от изпълнението на програмния документ.  

Резултатите от научноизследователската дейност по приоритетните направления може да се  разглеждат и през следните категории: 1. изпълнявани научноизследователски проекти и 2. публикации в издания, реферирани и индексирани в световните вторични източници (виж Приложение 4). По отношение на първата група проектите се поделят, както следва:

• вътрешноуниверситетски проекти – финансирани със средства, отпускани целево от държавния бюджет (виж Приложение 1 – Списък на проектите, финансирани целево от държавния бюджет);
• проекти, финансирани от фонд „Научни изследвания“ към МОН (виж Приложение 2);
• проекти по програми на Европейския съюз, включително оперативни програми (виж Приложение 3).

Обобщение на резултатите по направления е представено в Таблица 2. 

Таблица 2

Разпределение за 2019 г.	Вътрешно-университетски проекти	Проекти към фонд „Научни изследвания“	Проекти по програми на ЕС	Реферирани и индексирани публикации
Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и еко-технологии	10	4	4	55
Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни	27	13	0	206
Нови материали и технологии	26	8	3	200
Културно-историческо наследство	20	0	1	85
Информационни и комуникационни технологии	16	3	4	99

От така представената информация ясно се вижда, че разпределението на резултатите по направления в тези категории е неравномерно. Подобен извод намира обяснение в отчитането на следните фактори, влияещи на научноизследователската дейност:

• в направленията съобразно експертизата си попадат неравен брой учени от структурата на СУ с различен капацитет, интензитет на работа и изследователски интереси;
• броят на проектите се определя в голяма степен от актуалните възможности за кандидатстване по отворени процедури, които се различават както по научни направления, така и по програмни периоди и години;
• броят по всеки от показателите не може да се приема като единствен измерител за качество, доколкото не разкрива мащаба и значимостта на конкретните резултати;
• спецификата на изследванията се отразява на темповете за осъществяване на проучванията и достигането до крайния продукт (напр. изисква се технологично време за получаване на резултати от лабораторни тестове, метеорологичните условия могат да възпрепятстват теренни изследвания и др.);
• разпределението по тематика и приоритетни направления е относително, а не – измеримо и обективно, което е особено валидно в интердисциплинарните изследвания.

В заключение анализът на изпълнението на заложените стратегически цели по приоритетните научни направления не може да се основава само на статистически данни, а следва да отчита в дълбочина значимостта на всеки резултат. В този смисъл не е релевантно и сравнението по показатели, ако не се вземат под внимание спецификите на всяка от научните сфери, включени в направленията.