Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Юри Павлинов Цановски, доцент д-р инж., зам.-декан по научна и международна дейност на Геодезически факултет при Университет по архитектура, строителство и геодезия.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

От няколко месеца (юни тази година), заемам поста зам.-декан на Геодезически факултет, който за разлика от досегашната ми дейност е обвързан с повече административни задължения. Разбира се на първо место поставям задълженията ми като преподавател от катедра „Висша геодезия“, занимавайки се най-вече с дисциплините касаещи ГНСС (Глобални Навигационни Спътникови Системи) и тяхното приложение. Дисциплините се провеждат по учебен план вече към края на следването на студентите, като стремежа е овладяването на техниките в детайлност и разбиране. Участието ми в проекти отново е свързано с гореспоменатото направление.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Водещо за мен винаги е било практическото приложение на изследванията, в които съм участвал. Науката и практика следва да вървят ръка за ръка, като взаимно се допълват и стимулират. В съвременния свят, който става все по комерсиализиран, геодезическата апаратура достига все по-нови висоти, фокуса е преместен в прилагане достоверно на новите технологии, при които да не е водещо механичното използване на дадена апаратура, а по-скоро нейното рационално и икономически обосновано налагане. С разработването на дисертационния ми труд (Приложение на ГНСС за изследване премествания на точки при насипни язовирни стени) предложих научно обоснована методика за прилагане на ГНСС,
водеща до реални резултати, базирана на 6 годишен практически опит. Геодезията ме отведе и на най-южния континент – Антарктида, където с доц. д-р инж. Борислав Александров извършихме първата хидрографска снимка през 2010 г, в района пред БАБ (Българска Антарктическа База), за да се установи безопасния район за акустиране и пренасяне на хора, материали и провизии. През 2015-2016 отново с доц. д-р инж. Борислав Александров и колегите от ВГС (Военно-географска служба) при МО полк. инж. Петър Данчев и кап. д-р инж Георги Михайлов за първи път с помощта на БЛС (Безпилотен Летателен Апарат) и хидрографски комплекс създадохме едромащабна цифрова карта на района около БАБ. Допълнително спомогнахме и за пускането в експлоатация на сезонна перманентна ГНСС станция, спомагаща за геодинамични изследвания, влияние на йоносферата и др. Последния по-значим проект, който бих нарекъл Национален е научно-изследователския проект финансиран от ЦНИП-УАСГ (Център за Научни Изследвания и Проектиране при УАСГ), разработен с участието на колегите от катедра „Висша геодезия“ и редовния докторант към катедрата инж. Цочо Данчев, „Кинематични аспекти при реализация на ETRS89, епоха 2005 за част от територията на Р България“.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Изследовател е всеки човек търсещ новото, нестандартното…..или отговаряйки с две думи – любопитство и предизвикателство.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Може би попаднах на правилните хора извървявайки житейския си път до тук. Средата, колектива, стремежа за усъвършенстване и да предаваш познанията си на идващите след теб млади хора са все обогатяващи фактори. Науката и експериментите не са и не трябва да са самоцел, а по-скоро мисия, която цели да подобри и усъвършенства обществото във всички аспекти.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Както всичко останало и в Геодезията ситуацията е в следствие водената политика от страна на държавата. Обикновено се твърди, че наука няма или по-скоро я правим „по български“. Напротив има и много стойностни проекти, чийто резултати обаче не се налагат в законовите и подзаконови нормативни актове, като има наредби създавани 80-те години на миналия век. Т.е. проблема е в не налагането и достатъчното афиширане в публичното пространство и обществото на резултатите и тяхната значимост, с което на практика се къса връзката между наука и бизнес.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Следва да се промени цялостната политика касаеща науката във всички сфери и нива. Няма как да се очакват каквито и да било постижения, при липса на качествено образование, започвайки от предучилищните дейности, минавайки през гимназиалното, студентското и стигайки до докторантското обучение. Страстта и желанието на младите се заражда още от ученическата скамейка и в тази връзка, за да има значима научно-приложна дейност, следва образованието да се превърне в приоритетна цел на държавна политика.
В България заговори ли се за наука все едно се говори за БАН (Българска академия на науките) и се пренебрегва, най-вече финансово, подпомагането на науката в университетите. Не бива да забравяме, че приоритетното направление на Университетите е обучението, но то е тясно свързано и с изследователската дейност на преподавателите. Качественото обучение се налага от качествени преподаватели, утвърдили се не само в практиката, а и в научно
изследователската сфера.
Проблем има и при наукометричните данни и изисквания за академично израстване, които са насочени основно към научните работници в БАН и други институти. Основното задължение на преподавателите в Университетите е насочено към учебната дейност, изпълнявайки определена годишна натовареност, като същевременно следва да изпълняват наукометричните данни наравно с колегите от БАН, които не са ангажирани в това направление които не са ангажирани с подобна дейност.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За наука трябва и е задължително да се говори, защото е движещата сила в развитието на всяка една икономика. Особено важно е да се прави наука, водеща до значими и видими резултати за Обществото.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!