Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Весела Казашка, работя като доцент в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив и като ръководител на отдел „Административен“ на Центъра по растителна системна биология и биотхенология (ЦРСББ) – Пловдив.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Разбери повече за БГ Наука:

***

Занимавам се с проучване на литература, работя по научни проекти, общувам със студенти и колеги. Като администратор в научна организация, работата ми отново е свързана с изследвания, проекти и общуване с млади и утвърдени учени. Разбира се, тук акцентът е върху административната част на изследванията и моите задачи  са малка част от работата на мащабен, мотивиран и компетентен екип. Ученият може да работи и сам, но  според мен е  по-полезно  да работи в екип, със съмишленици.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Изследователският ми интерес бе провокиран от стигмата и по-точно позитивната стигма към хората с увреждания. Получените резултати от изследванията ми в България, Чехия и Русия  са   реплика към обществото, образованието и хората с увреждания. Общуването между хората стимулира създаването на нови нагласи и е предпоставка за личностно развитие. В този контекст смятам, че изследванията, свързани с позитивната стигма, са полезни за промяна на нагласите на обществото и ускоряване на процеса на приобщаване.

Друг изследователски  проблем, върху който работя, е финансовото  управление и контрол в  арторганизациите. Резултатите от съвместната ни работа с доц. д-р Васил Колев и доц. д-р Маргарита Русева са  отразени в монографията „Пловдив – арторганизации и управленският им профил“. В нея е представен  систематичен обзор на историческото развитие на изкуството в град Пловдив през вековете – база, върху която да се създават и реализират актуални научни и художествено-творчески проекти; представени са конкретни инструменти за финансово управление и контрол на арторганизациите; изследван и анализиран е специфичнит профил на арторганизации от град Пловдив; разработен  и апробиран е  инструментариум, който може да се използва и от други изследователи. Резултатите от изследванията могат да служат на  артмениджърите за по-добро управление и контрол, включително мотивиран избор на модели за финансиране.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Работих като директор на поделение „Научна и приложна дейност“ на Пловдивския университет, когато избрах пътя на изследователя. Ежедневното общуване с учените, интересът, което те провокираха у мен, желанието да направя нещо полезно за хората, ме отведе да кандидатствам за обучение в докторска програма по „Специална педагогика“. Изборът  беше различен  от работата ми като икономист и мениджър, но в същото време е дълбоко личен и емоционален. Израснала съм в семейство на хора с увреждания и търсих начин да бъда полезна на  тях и на другите. След защитата на докторската ми дисертация на тема „Позитивни стигми към хората с увреждания“ продължих да работя по проекти, свързани с талантливи деца със специални потребности, да вдъхновявам студентите с вдъхновяващи истории на успешни хора с увреждания, отдали се  на изкуството и науката. Опитвам се  да изграждам позитивни нагласи към приобщаващото образование и хората с увреждания.

Благодарна съм на моите учители и преподаватели от университета, които първи запалиха  искрата  на  науката у мен. На колегите ми, които поддържат този огън, а аз се опитвам да го предам на студентите.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Възможностите за работа по проекти, общуването с колеги от страната и чужбина, общуването  с хора, с които имаме близка душевност и  идеи, допринесоха за развитието ми като човек и изследовател.

Колегите ми  от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство  промениха фокуса ми и „отвориха“ сетивата ми за многоликите превъплъщения на таланта и връзката между наука и изкуство.

Колегите ми от Центъра по растителна, системна биология и биотехнология пък ми показаха как  се прави наука на световно ниво.

Членството в международни организации и опитът, натрупан в EURAXESS е полезен и приложим в ежедневната ми работа.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите, които срещаме, са общи за всички, които се занимават с изкуство и наука – липса на адекватно финансиране, „макдоналдизация“, налагане на правила отгоре надолу, административна тежест.

Неспокоен е духът на учения –  търсещ, опознаващ, проучващ. Изследователят  търси нови научни полета, но за да е полезен и ефективен е необходимо да се чувства свободен.

Какво според Вас трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходима е хармонизация. Хармонизиране на политики, хармонизиране на поколения учени, хармонизиране на екипи, хармонизиране на администрация и учени, хармонизиране на планиране и свобода.

 Трябва ли да се говори за наука и защо?

Уверена съм, че науката и изкуството, иновациите и образованието, правят живота ни по-добър и смислен. Затова трябва не само да се говори за наука, но и да се палят пламъчетата на любопитството и любознателността у учениците, а вкусът им към красивото да се възпитава чрез изкуство.

Представянето пред широка публика на специфични данни и изследвания е предпоставка и за неразбиране, създаване на страхове, необосновани коментари, така че „говоренето“  за наука трябва да бъде прецизирано, според аудиторията.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!