Доц. Вера Кольовска: Науката е „локомотивът“ на общественото развитие

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Вера Иванова Кольовска, доктор, доцент. Работя в секция “Експериментална морфология” към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей, ИЕМПАМ – БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Изследвам ролята на ганглиозидите при автоимунните заболявания на нервната система. Работя в тясна връзка с невролози. Тъй като имаме серумен (кръвен) биомаркер работя с няколко клинични лаборатории, главно в София.

Миелинът образува слой около аксоните на невроните и е жизнено важен за акуратната функция на нервната система. Има сложен състав и различна конфигурация. По време на ранното детство миелинът се развива бързо, процес, който продължава до юношеството и завършва на 21 годишна възраст. Може би не е случайно, че пълнолетието в някои страни е на тази възраст!
Ганглиозидите са кисели гликосфинголипиди, които имат хетерополярна природа: отрицателен заряд от карбоксилната група на сиаловата киселина и по-слабо изразен положителен заряд от аминогрупата. Разположени са по външната повърхност на плазмената мембрана в тъканите на всички гръбначни. Най-висока е тяхната концентрация в нервната система, където са 10% от общото липидно съдържание. Мозъкът на висшите гръбначни съдържа четири главни ганглиозида: GM1, GD1a, GD1b и GT1b, които са 80-90% от тоталните ганглиозиди. Най-високо е ганглиозидното съдържание в невроните. Главните ганглиозиди в неврона са GM1 и GD1a.
Доказателство за имуногенността на ганглиозидите е установяването на антитела срещу ганглиозиди в серума на болни с автоимунни демиелинизиращи заболявания на нервната система.
Действието на класическите невромедиатори като серотонин и ацетилхолин се подчинява на рецепторните механизми с участието на ганглиозиди.
Много интересно е свързването на антитялото с антигена. То се нарича реакция антиген – антитяло. То всъщност не е химична реакция, защото не се преобразуват ковалентни връзки. Комплексът антиген – антитяло, наричан още имунен комплекс, се поддържа от нековалентни връзки – йонни, водородни, хидрофобни и Вандерваалсови. Затова реакцията е обратима и имунният комплекс винаги може да се разпадне до свободен антиген и антитяло.
Колкото по-здраво се свързва антитялото със своя епитоп, толкова по-висок е
неговият афинитет (сродство) към епитопа.
Антителата принадлежат към гама-глобулините. Те се синтезират и секретират от активираните В-лимфоцити – плазмоцити в отговор на антигенно стимулиране. Съдържат се в кръвния серум, в лимфата, в минимални количества в междуклетъчните пространства или урината. Установяват се и на повърхността на циркулиращи В-лимфоцити.
От всичко по-горе казано следва изводът, че – титърът на антиганглиозидните антитела, доказан чрез ЕЛИЗА-техниката може да служи за маркер за разрушаването на миелина и/или за нарушаване цялостта на невроните. Корелацията между мозъчните и серумните показатели (доказана последством животински модел) е важна от гледна точка възможността за диагностициране на пациенти.


РЕКЛАМА:

***

Работя и по проект на Института по микробиология, в който изследваме сиалидазна активност. Ганглиозидите имат определяща роля в клетъчното разпознаване и адхезия. Те са част от връзката между сиалидазите и патогенността като част от взаимодействието гостоприемник – микроорганизъм. Ганглиозидите са предпочитани рецептори поради тяхната извънклетъчна локализация в еукариотните клетки и поради тяхната съществена природа във физиологията на гостоприемника.

Много отговорна е задачата ми по проект на “Ученическия институт на БАН” – подготвям ученици (със работа по проекти и презентации) в областта на биомедицината. Както казва акад. Петър Кендеров “Ролята на учения е да подготвя други учени!” Това е много отговорна задача, като се има предвид, че един учен се изгражда за не по-малко от 10-15 години.
Моята група е от едно момиче и три момчета. Всички знаят английски, двама са доста напред с немския, един владее гръцки, а факултативно изучават дори латински и персийски. Това са ученици, в които вече е запалено пламъчето на науката. Двама от тях вече знаят какви ще станат – лекар и физик, а другите двама изучават всички науки с еднакъв интерес и плам. Ние четем много и на срещите си не можем да се наприказваме. Може би съжалявам, че не съм работила с деца.

Участвала съм в няколко международни проекта, например с Русия. В момента участвам в международни проекти в Рига.

Ежедневието ми започва с е-мейла ми след шест часа. Ако има подходящи болни минавам през клиниките, с които работя. Нашите лабораторни изследвания са продължителни и изключително скъпи. За целта се изчаква да се събере серия от серуми и се работи ан блок. Колкото по-навътре в материята навлизаме, толкова по-интересно става. Ганглиозидите са молекули клетъчни медиатори. Ако засечем тяхно увеличено присъствие можем да направим извод за хода на процеса. В САЩ се работи с ганглиозидите като биомаркери. Могат да се докажат не само неврологични промени, но и метаболитни и неопластични.
В дни, в които нямам лабораторна работа чета всичко (налично в световната литература по въпроса до този момент на английски и руски език – например за една от последните ни статии, излязла през лятото на 2020 г. сме чели от февруари месец на 2018 г., а непрекъснато излизат още и още нови неща. Тази статия е за влиянието на чревния микробиом върху имунната и нервната системи – нови концепции за чревно-мозъчната ос.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Какви са приносите ми! Областта, в която работя, е строго във фундаменталната наука и за преки приноси с внедряване и т.н. не може да се говори. Не може да се търси пряк икономически ефект. Но моите изследвания могат да служат за ранна диагностика на болни с различни форми и в различни фази на заболявания, в които най-важно е ранното откриване, бързата и точна диагностика и навременното начало на лечението. Лечението е скъпо и продължително, а ефективността му е пряко свързана с ранното начало. Колкото по-ранно е началото на лечението, толкова е по-ефективно то. И ние допринасяме за това – може би този е най-важният ми принос!
Ученият в биомедицината има за задача да направи модел, максимално близък до природните процеси. Дали ще е математически, дали животински не е толкова важно, но това не винаги е възможно да се получи. При нашите модели най-важен е момента непосредствено преди разболяването. За да се проследи къде и какви вещества се натрупват и как това отключва патологичните процеси.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Аз съм от семейство на учени – три поколения химици сме в къщи и от малка знам, че ще се занимавам с експерименти. Преди много години се разболях много сериозно и тогава ме “спасиха” колегите ми, като веднага ме изпратиха при точните лекари и под тяхно ръководство започнах продължително тежко лечение с прекрасен резултат.
Преди време пак колеги ме свързаха с клиники, от които да се взима „интересен“ материал. Никой в света не работи точно това, точно по този начин.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Атмосферата в института и екипа ми, безспорно, са важните фактори за развитието ми като изследовател. Аз съм на работа в този институт от 1992 г. (тогава той имаше друго име). За толкова години е ясно, че екипът е като семейство – доверие, отговорности, точност, дисциплина! Най-важен е научният ръководител. Не се ли харесате взаимно много трудно стават нещата.
Преломна в кариерното ми развитие беше една конференция през есента на 2011 г. в прекрасен Санкт-Петербург. Три, невероятни за този дъждовен град, слънчеви дни прекарахме затворени в един голям модерен хотел сред специалисти на световно ниво и беше много вълнуващо. Проблемите бяха разгледани в детайли. Завърнах се и продължих с още по-голям плам.
На последната конференция през март 2020 в Рига имаше лекция професор от Австралия. Там има 800 доказано болни от диагноза, която все още не съществува, като такава, в България, а в Чехия в момента се създава консенсус за лечението й.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

За разлика от техническите науки, при публикациите по медицина има свободен достъп до всички престижни световни бази данни. Проблемът е необходимостта от финансиране на публикации, особено на младите учени.

Пътувала съм в доста страни и съм видяла, че проблемите, които срещаме не са по-различни от проблемите на учените в тези страни. Напр. в Латвия има не голям брой лекари и инженери – в момента техните университети масово подготвят студенти от Пакистан, и момичета и момчета. Освен английски тези студенти учат и латвийски, с тенденция да останат и се устроят и работят в страната. Много ме впечатли този умен начин да си осигурят кадри за бъдеще.

Според мен науката би трябвало да е извън политиката. Важни са експертите в областта! От наука не се печели в краткосрочен план, но ако тя е по-близо до студентите и учениците ще произведе експерти и от това ще спечелим всички. (Хората живеят нездравословно, не следят кръвното налягане и теглото си, и когато се наложи се срещат със специалисти напр. кардиолози. А, ама ние в България сме имали чудесни специалисти.) Ама нали тези специалисти трябва да ги е запалил някой за учене, да ги е подготвил някой, 5-6-8-10 години. В момента образованието ни по биология, ветеринарна и хуманна медицина и на световно ниво. Същото е и с подготовката на медицински сестри, рехабилитатори и др.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката трябва да е основен приоритет на обществото и държавата. Днес, никой от “обикновените” хора не знае какво точно работят учените. Тъй като не сме медийни звезди и всеки си работи в областта, оригиналите ни са на английски. Събития като “Отворени врати” или “Нощ на музеите” са недостатъчни. Провеждат се късно и няма удобен транспорт. Дори да искат да се посетят от младежи и семейства с деца не е удобно.
Дори нашите лаборантки, които са с нас непрекъснато, и на тях не им е ясно какво точно работим. Как да обясниш на обикновен човек, как антиганглиозидните антитела могат да бъдат маркери да демиелинизационни и невродегенеративните изменения. Материята е тежка. Нашата работа не се вижда. Например ембрионалната миелинизация започва от опашката към мозъка – от по-лесното към по-отговорното. Бозайниците се раждат непрогледнали точно защото процесът на миелинообразуване продължава много след раждането.
Вашата работа си я носим с нас – в тролея, в къщи, в магазина. Често ми се случва рано сутрин или вечер да отида в кухнята и да си водя записки за поредната ми статия или презентация.
Един руски детски кардиохирург беше казал – “Не свършвай днес работата, която можеш да свършиш утре!” На пръв поглед това звучи абсурдно, но ако ти днес предадеш за печат своя статия, може утре да имаш идея за по-добри начало или изводи…..може до утре идеите ти да се избистрят, или какво още и на кое място точно да включиш! Процесът с авторските статии е безкраен, наистина. Трябва повече хора да разберат колко е трудна и неблагодарна работата ни. Обществото като цяло да се отнася с уважение към нас.
Обикновено се оказва, че науката избира теб, а не ти нея. И без да разбереш, в свободното си време, вместо да правиш нещо за твое удоволствие ти си четеш от твоите си статии, за твое удоволствие. Т.е. процесът ти на работа е непрекъснат!
От това много страда семейството, децата. Смятам, че всяка майка учен дължи извинение на детето си. Защото детето й дели първото място в живота на майка си с ……науката. Казвам го и като дъщеря на доценти. Синът ми беше във втори клас когато аз защитих докторската си теза. Чувала съм работещи в офиси да казват “Ще взема и аз да защитя една докторска теза за да има какво да сложа пред името си” – “ Защити, но имай предвид, че две-три години в семейството се обявява военно положение и всички трябва да се съобразяват със задачите на докторанта! И трябва да си излизат от зоната на комфорт! Не само докторантът – всички!”
Месеци наред животът на цялото семейство ще е подчинен на дисертацията.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Науката е „локомотивът“ на общественото развитие. За наука и образование трябва да се говори много и навсякъде.
България има нужда от новите си истински герои. Това са лекарите, младите лекари, учените, мотивираните хора които са тук. Те могат да увлекат учениците и студентите да учат и побеждават.
За съжаление сега в обществото ни не са “на мода” знанията и учените, а риалити герои, плеймеитки (каквото и да значи това) и пресата се надпреварва да пише за тях и да ги възхвалява!?!?!?!? Тъжно, е че така се нароиха разни “звезди”! Че и книги за себе си написаха?!?!?! В това няма лошо, защото всеки води своя битка, но тези герои, в повечето случаи, са много далеч от знанията.
Много обидно беше когато родни политици, самите те далеч от науката, казаха, че учените – това са едни просяци на пари и толкова.!!!! Но това беше отдавна. Сега е другата крайност – всички чакаме учените да измислят ваксина. Не става така лесно.

Много важно е да се говори за нас и хората да знаят, че има и такава неблагодарна работа на която дължим разработки на нови лекарства, на нови методи за лечение, получаване на нови материали и разкриване на тайните на природата, енергията и много други….. Дори и начини на безопасно редуциране на теглото – нещо изключително важно за здравето ни днес.
Колко души ходят на концерти на класическа музика? Същото е и с учените – те се занимават с класически науки. Ценени са и се цитират в света, но не са „конвертируеми“ тук в момента. Тези неща не са за масова консумация, от това не се печели пряко „на часа“!

Всеки учен е особена личност – един ходи пеша, един свири на китара или пише поезия. Всеки е минал дълъг път, от много неща в младостта си се е лишил и “чешитите” не са рядкост. Аз, например, имам колекция от шалове, пия само минерална вода и кафе, а телефонът ми е с бутони – легендарният САТ – В 25 !!! Мога да си купя друг, но с бутоните се чувствам добре!

Учените четат много, ходят на театър, на концерт. Можеш да ги срещнеш на изложба или на “Алеята на книгата”.

Общото между пътуването и четенето на много научна литература е “Любопитството”. Какво би станало при други начални условия в експерименталната система (модела)? Какво има там зад онзи хълм? Къде свършва хартиената карта? Всичко това е любопитство.
Поради тази причина повечето учени са пътешественици, туристи и планинари, природозащитници, колекционери в един или друг аспект.
В науката важен е човекът и по какъв начин той ще погледне на проблема, как ще си обясни фактите. Това обяснява, че учените са „странни“ хора – те не могат да са други. Умерената доза емоционалност също е от голямо значение.
Между хората със страст към знанието съществува своеобразно братство.

Малко или много всеки учен е в световната наука. Фундаменталната наука е една в света. Затова изследванията започват оттам докъдето науката е стигнала. Основата е т.нар. Литературен обзор. България е европейска страна и нашата наука е част от световната. Има или няма пари – това е! Приравнявай се.

Пример: Идва по програма “Еразъм +” при нас учен от Чехия, който по произход е индиец. Говори за семейството, работата си и за двете си родини. Аз му казвам, след презентацията, че съм чела индийската книга (петокнигие от 200 г. пр.н.е.) “Панчатантра” и му цитирам басня от тази книга. По тази книга са учили царете в Европа още в Магнаурската школа (тя е била в Константинопол). Колегата само как ме погледна! – Как смятате, дали ще запомни българите?
За съжаление спряха любознателното предаване „Стани богат“. То се гледаше от чистачката до директора. Сутрин всеки идва на работа с кафе в ръка и разисква верните отговори от снощи – академична атмосфера.


Европейска нощ на учените 2022 г.: