Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота:

Доц. д-р Светла Трифонова Данова, дбн, дипломиран молекулярен биолог от Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с 25 г. стаж в областта на модерната микробиология. Защитила съм докторска степен в същото висше заведение, по проблемите на метаболитната регулация при антибиотик-продуциращи стрептомицети, с шифър Микробиология през 1997 г. пред Специализирания съвет по Микробиология, Имунология и Вирусология – ВАК. Хабилитирана от ВАК през 2005 г. като ст. н. с. II ст. в Институт по микробиология –БАН. През 2015 г. успешно съм защитила голяма докторска дисертация на тема – Биоразнообразие и пробиотичен потенциал на млечно кисели бактерии от различни екологични ниши”, за придобиване на научната степен Доктор на биологичните науки.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

От 1995 г. след специализация във Франция, съм се посветила на молекулярните изследвания на млечно киселите бактерии (МКБ). А в качеството си на ръководител лаборатория по Генетика на МКБ и пробиотиците на територията на Института по микробиология (ИмикБ- ) БАН усилено работя по охарактеризиране на българските МКБ отговорни за неповторимите традиционни млечни продукти на нашата родина- кисело мляко, бяло саламурено сирене, катък, на млечната микрофлора на киселите ръжени теста, която е с потенциал за закваски за ръжени и диетични немлечни продукти. В нашата академична лаборатория поставихме началото на изследване на човешкия микробиом с първите в България проучвания върху протективната лактобацилна микробиота на влагалището при здрави български жени в репродуктивна възраст и на майчината кърма. С това се присъединяваме към усилията на учените по света да открият механизмите на полезни ефекти за здравето на хора и животни, движени от пробиотичните МКБ. В последните години основните изследвания са именно по охарактеризиране и подбор на български щамове с пробиотичен потенциал, съгласно изискванията на ЕФСА (European Food Safety Authority) и FDA.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Като учен най-значимите резултати са научните ми трудове и моите студенти:
– 7 успешни редовни докторанти и над 30 дипломанти, които обичат и работят като микробиолози
– 1 учебник – „Пробиотици“ и 3 помагала за студенти,
– 127 научни публикации в болшинството посветени на българските пробиотични млечно кисели бактерии
– 3 глави от книги посветени на българските традиционни продукти, в подкрепа на кандидатурата на България за включването на катъка в нематериалното културно наследство на Юнеско; разкривайки че освен гръцка ФЕТА имаме чудесно бяло саламурено сирене с висока доза добри бактерии в него.
– 6 ръководени и участие в 22 научно изследователски проекта и 8 обучителни програми
– Над 120 участия в международни научни форуми у нас и в чужбина

Разбери повече за БГ Наука:

***

Най-ценното е, че с всяко участие или с всяка научна публикация в международно реферирано списание ние показваме колко безценни за здравето МКБ се крият в традиционните млечни продукти на България. Така пазейки традицията ние я пренасяме в бъдещето под нова и желана форма. По този начин охарактеризираните български щамове, могат да бъдат използвани за разработването на нови функционални (т.е. освен нутритивни и с допълнителни ползи ) продукти, за пробиотици ( про=ЗА и био=ЖИВОТ) и за естествено защитени (без химически консерванти) трайни и безопасни храни. Това са исканията на съвременния консуматор, който страда от редица метаболитни проблеми, сърдечно-съдови заболявания, алергии, рак и др. и днес модерната микробиология доказва колко важна е ролята на храненето и на микробиома за да сме здрави.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Науката е призвание и съдба. Ученият няма работно време, няма уикенди и дълги отпуски. Денят е в лабораторията или пред компютъра пълен с активна мисъл и действие. Микробилогията днес отправя сериозни научни предизвикателства и няма по-прекрасно нещо от това да се обърнеш и да разбереш, че си добавил частица знание към усилията на хората по света да направят живота на планетата по-хубав и да живеят пълноценно и здрави. E на помощ ни идва и ФНИ, в момента финансирайки проект по програма Обществени предизвикателства- КП06- ОПР-03/16. Нашата наука се развива бързо и става все по-скъпа.
Мечтата ми бе да стана лекар, но животът ми отреди да се реализирам като микробиолог и да работя за здравето на хората от лабораторията по микробиология на МКБ. Това ми дава възможност да търсим естествените механизми на защита от патогенните микроорганизми и тези развалящи храните.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

На първо място чудесният колектив на катедрата по Обща микробиология в БФ при СУ където моите ръководители ме „срещнаха“ с медицински и биотехнологичните значими микроорганизми и в частност млечно-киселите бактерии. Програмата ТЕМПУС дала ми възможност за специализация от 6 м. във Франция, след което спечелих международна стипендия от Департамента Лоар-Атлантик за 1 година пост-док в Нант Франция. Специализирах генно инженерство при продуценти на бактериоцини в лабораторията на проф. Дикс в Стеленбош университета в гр. Стеленбош-ЮАР, като поканен изследовател от правителството на ЮАР. Безценно бе партньорството с Валонската общност, по двустранна спогодба БАН-Валония и Университета Лиеж. С помощта на проф. Джордж Доуб, от Ветеринарния факултет на Университета в Лиеж, Белгия направихме първите метагеномни анализи на български сирена и катък. Но безспорно най-голямата награда за мен бе спечелването на грант по Програма Фулбрайт, през 2018 г. когато финансираха проект по оценка на нови протективни механизми при български пробиотични млечно кисели бактерии, реализиран в Institute for Healthcare Innovations, Midwestern University Phoenix Arizona, USA.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Два проблема: (1) В България професията „УЧЕН“ е недооценена и осмяна. Един касиер в голяма търговска верига стартира с 1300 -1500 лв заплата, която е недостижима дори и за професор в БАН. Как да бъдат привлечени млади хора и да има приемственост и надграждане… Опит не се купува на никоя борса… той се придобива с къртовски труд и трябва да има на кого да го предадем. Никой не си дава сметка за принадената стойност за икономиката, дори и само от факта колко кадри е създал ученият. На нас се гледа като на консуматори и тежест за държавния бюджет. Няма адекватна политика на консолидация между ВУЗ и другите научни звена, за да има приемственост и успеваемост.
(2) Липсата на елементарна грижа за интелектуалния труд на учения – да бъде оценен и внедрен в полза на обществото. Няма мислене, нито организация, нито дори структура или лостове, с които да се опита да се защитят, маркетират и внедрят прекрасни иновационни разработки. В една бедна Македония професията учен и преподавател е ценена, у нас …“ГОРДОСТ или СРАМ моят татко работи в БАН“. Няма грижа затова как чудесни български разработки се обезсмислят, в очакване на специализирани действия по защита или внедряване.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Образованието и науката са основа за просперитет и развитие на всяка нация и икономика. Силната икономика е базирана на силна наука. Това трябва да се превърне в политика и у нас.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да нужно е да се популяризират успехите на българските учени и да се подпомага науката да срещне бизнеса. Ученият е учен, не искайте от него да бъде бизнесмен, финансист, маркетингов специалист. Така ще печелят всички

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!