Доц. д-р Надежда Бънзарова: Физиката е наука за разгадаване и овладяване на магиите около нас

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

 

Доцент д-р Надежда Бънзарова.  Работя в Института по Механика БАН, където започах като физик през 2003.
През 2006 г. заминах в дългосрочна командировка в ОИЯИ, Дубна, РФ (JINR, Dubna, Russian Federation). В тази международна научна организация България е страна -участник. Там в Лаборатория по теоретична механика защитих докторската си дисертация (2012), а през 2017 г. бях избрана за ст.н.с. – доцент. Преди две години се върнах в България в ИМех. Сега съм доцент в ИМех.


РЕКЛАМА:

***

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания,

Изследвания, с които се занимавам са теоретични. По тази причина моето оръдие на труда е компютърът. Имам два сериозни  лаптопа и още по-сериозен компютър вкъщи. Един компютър ми е на работното ми място. Затова с грантове, които получавам купувам основно изчислителна техника. Понякога ги използвам да представя научните ни постижения в чужбина, както и да се запозная с колеги, които работят в нашата научна област. Не прекъснах връзките си колегите от JINR, Dubna и участвам в международна програма за съвместно сътрудничество, в задачи и научни изследвания с JINR. 

Какво е ежедневието ми? Когато имаме да смятаме нашите математични модели ставам “многостаночник”. Пускам програмите както в къщи, така и на работното си място. В тези периоди работата е денонощна. Всъщност, нямам точно определено работно време. Когато имам да смятам мога да работя и до 22-23 ч. Като се замисля, не си спомням отпуска без лаптоп и без да ми се е наложило да поработя ден-два. А понякога и всеки ден. За съжаление, има и доста бюрократична работа: отчети, атестации и много други. Но няма как. И това е част от работата ни.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Имам 13 статии в реномирани списания, като почти всички са с импакт фактор, като 2 от тях са от тази година. Още 11 са в тези, без импакт фактор. 5 гранта и две награди. Една научнопопулярна  монография. Едната ми награда е за най-добра работа на млад учен на Имех и е от далечната 2004. Другата е за най-добро научно постижение за миналата година (2019), пак е на ИМех и е споделена с моите колеги. Ако не ме лъже паметта, имам 10 доклада на международни конференции. Повечето от тях са по покана.

Световната научна общност определено има интерес към нашата работа. А интерес се появява, когато се занимаваш с изследвания, от които има полза. Ще ви кажа с какво се занимаваме накратко, използвайки популярен език. С помоща на математичните модели изследваме интересни и много разнообразни явления, които ни заобикалят в природата. Например, през последните години с колегите ми изследваме процеси на агрегация и фрагментация на клъстери с произволен размер, които възникват в много процеси в заобикаляща ни природа. Те представляват интерес от различни гледни точки. Можем да ги срещнем в аерозолната физика, да ги наблюдаваме при растежа на полимери, при агрегацията на тромбоцитите в кръвта и агрегацията на протеини, та дори в астрофизиката и много други. Описахме и изследвахме един нов модел на необратима агрегация. За анализа използваме напълно асиметричен процес с просто изключване. Струва ми се, че трябва да отбележа, че този процес се използва от 1968 година, когато за първи път бе използван за моделиране на кинетиката на протеиновия синтез Ще спомена и няколко приложения на този модел, както и на неговите различни варианти за да имате представа, колко е универсален и важен за изследвания. Той се използва за моделиране на транспортен трафик, биологичен транспорт, пренос на пакети данни в Интернет и какво ли още не!  

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Аз съм “потомствен” физик. Татко ми беше доцент и преподавател в СУ. Брат ми също е физик. И все пак друга е причината да стана изследовател. Колкото и да е странно, дължа професията си на една книга. Бях на 16 години, когато прочетох невероятна фантастична книга на братя Стругацки – “Понеделник започва в събота”. Бях потресена от описната атмосфера на Научноизследователски институт по магии и вълшебства НИИМВ. Поисках и аз да бъда научен сътрудник в изследователски институт, да изучавам, и експериментирам с магии и вълшебства. Така и стана. Има такъв виц: Деца, не учете физика в училище! Така целият ви живот ще бъде изпълнен с вълшебства!
И това е точно така – физиката е наука за разгадаване и овладяване на магиите около нас. Ние физиците точно с това се занимаваме.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За мен няма съмнение, че всичко изброено във въпроса ви е важно за формиране на един изследовател. Лично аз дължа развитието си: на обучението ми, на моите преподаватели и на прекрасни колеги, които имах и имам. Работата ми в чужбина-  в една много силна научна организация, като тази, в която имах щастието да попадна – JINR, Dubna, безспорно има своя принос. Там имах невероятен научен ръководител – проф. В. Б. Приезжев, световноизвестен учен. Беше и изключителен човек. Интелигентен с много тънко чуство за хумор. Но към темата, с която се занимавам сега, ме насочи първият ми научен ръководител – проф. Й. Г. Бранков – напълно отдаден на науката учен. Много обичан от колегите си и също много талантлив.  Моите научни ръководители бяха състуденти, приятели и научни съмишленици. Харизматични до невъзможност. Когато двамата обсъждаха и споряха по научни въпроси, аз им се любувах. Кръстосваха научните си шпаги, показвайки зашеметяващи научна техника и хватки. Беше невероятно! За съжаление, те и двамата не са сред нас вече. Времето, когато работехме в екип, отчитам, като най-успешното в научната си кариера. Нямаше как среща с подобни капацитети в науката да не ми повлияе.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Нашата работа е екипна. Искам да кажа, че за да върви е необходим колектив, който да се занимава с дадена научна тематика. Сентенцията, че истината се ражда в спора е повече от вярна за науката. Защото истината в науката се ражда в научни обсъждания, както и в споделена работа, контакти. Затова учени винаги търсят съмишленици в своята тематика. Изгубиш ли си екипа, ставаш научен сирак. 

Това, което споменах, касае научните проблеми. Но в България ние се сблъскваме и с други. Ние сме, единствена известна, поне на мен, страна, в която учени трябва да обясняват и доказват на околните, и даже на управляващите, защо страната ни се нуждае от изследователи и наука изобщо. Честно казано, не мога да си представя, че подобен въпрос може да си зададе един германец, американец или руснак. И това е много тъжно.  Това, всъщност, и е част от отговора ми на следващия ви въпрос.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Ще спомена две неща (те са повече, разбира се):
Първо трябва да се промени нагласата на обществото. Второ – финансирането. Впрочем, финансирането е пряко следствие от нагласата пак вече на нашите управляващи. Визирам не само сегашните ни управници, но и всички, които са се изредили през последните 30 години.

Хубаво е да помним, че България, от една страна, е от най-древните страни в Европа, а от друга – част от най-демократичната и проспериращата ѝ част – ЕС. Само поради тези две причини, не ни приляга да си задаваме въпроса за необходимостта на науката. Пак и, нали разбирате, че няма как да построим едно технологично общество, да привлечем инвестиции в високотехнологичната сфера без да разполагаме с необходимите за това кадри. Скъпо е да ги внасяме, а и е грехота при потенциала, с който винаги сме разполагали. 

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва. Първо нещо съвсем банално ще кажа. Трябва всеки да помни, че това не е някакво абстрактно понятие. Това, че хора преди хилядолетия започнали да овладяват тази магия – наука, ги направи различни от всички други същества. Свят, в който живеем, добър или лош, дължим на науката.

И нещо съвсем конкретно – за днешния момент. Сега много се говори за това, че трябва да се повиши нивото на средното образование у нас. Това е така. Само да не забравяме и такъв момент: ако повишим нивото на средното ни образование, но не осигурим на нашите умни деца възможността достойно да се изучат и реализират в България след това, то от средствата и усилия, хвърлени от държавата ни (а това не са само нашите деца, но и и нашите данъци), полза ще имат, преди всичко, чужди страни. Т.е. ние ще спонсорираме чужди икономики, ще повишим средното ниво на други държави.

 Често си мисля за града, в който работех 11 години и за това, на което бях свидетел – бързото му развитие и напредъка във всичко. Подобни градове в Русия наричат научни градове. Сърцето на един наукоград е някакъв научен център. Дубна е наукоград с център JINR. В този наукоград има средно 3 д-ри (кандидати на науки) на 10 души от населението.  Да ви кажа ли какво е чувството да живееш в такава – свръх интелигентна среда? Невероятно е! В този град практически не се краде и е събитие да чуеш псувня. Но това са външни белези. Има и друго!

Видях, как хора от съседните градове се стремят да се преселят там. Всеки нормален човек цени подобна атмосфера, гарантирани добра среда и образование за децата си, комфорт, сигурност и спокойствие. А всичко това няма как да не доведе до подем. Работни места, при това, доста добре платени. 

След упадъка на 90-те, държавата върна подкрепата си за науката и този наукоград, пред очите ми – за 11 години, от едно средностатистическо скучновато градче се превърна в един чудесен процъфтяващ град, благодарение точно на науката и учени, които са градивна основа на този град. Те с работата и присъствието си го направиха такъв какъвто е. Защо го казвам всичко това?

Защото съм убедена, че и с държавите е така!


Европейска нощ на учените 2022 г.: