Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели? 

Доц. д-р Мария Лазарова, направление „Синапсна сигнализация и комуникации“, Институт по невробиология към Българската академия на науките (БАН). Родена съм и съм израснала в Пазарджик. Висшето си образование завърших в Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“ през далечната 1998 г.  Работя в Института от 24 години – на практика цялата ми кариера е изградена в тази институция.

Разбери повече за БГ Наука:

***

С какво се занимава тя? 

Институтът има пет обособени направления, в които се развива фундаментална и приложна наука. Аз съм част от екип, който се специализира в областта на невродегенеративните заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер (БА) и болестта на Паркинсон (БП). Това са две от най-често срещаните заболявания от този тип в световен мащаб. Хронични, инвалидизиращи състояния, които сериозно влошават качеството на живот на засегнатите хора и в този смисъл имат голяма социална значимост. Въпреки че са обект на интензивни проучвания от няколко десетилетия, до този момент няма надеждни средства за тяхното лечение, а възможностите на медицината се свеждат единствено до повлияване на симптоматиката.

Аз и колегите ми се опитваме с помощта на експериментални модели на тези заболявания да определим доколко ефективни са някои молекули върху отделни аспекти на болестта, които моделите повтарят.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? 

За мен науката винаги е била обвита в мистерия – това са висотите на човешките възможности, в покоряването на които обаче можеш да участваш и ти. Може би реших да се занимавам с наука в университета, а поводът – работата в лабораторията и професорите, които ми преподаваха.

Да се занимаваш с наука те прави свободен, пази те от рутината и удовлетворява човешката ненаситност за нови постижения. Науката е и отдаденост и стремеж към новото, непознатото, защото предизвикателствата дебнат отвсякъде. И накрая идва удовлетворението – всеки успешен експеримент или нова статия те карат да искаш следващия експеримент, следващата статия. Най-хубавото е, че всеки път е различно.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд “Научни изследвания“, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек? 

Да, участваме като партньори по проект „Оценка на ефективността на екстракти от култивирани български лечебни растения като потенциални терапевтични средства при социално значими заболявания“. Целта е да се оцени ефктивността на три различни растителни екстракта при експериментален модел на деменция от Алцхаймеров тип. Търсят се нови средства за лечение на БА, които да са базирани на нискотоксични, високоефективни и многоцелеви молекули. Големи надежди възлагаме на различни природни, в това число и растителни продукти, които от векове се използват в народната медицина именно поради ниската си токсичност и множеството ефекти. Това може да е следващият тласък в лечението на болестта.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. 

С последната публикация „Положителен ефект на екстракт от градинския охлюв Helix aspersa в експериментален модел на деменция от Алцхаймеров тип“ (линк към целия материал:https://www.researchgate.net/publication/360665967_Beneficial_Effects_of_Snail_Helix_aspersa_Extract_in_an_Experimental_Model_of_Alzheimer’s_Type_Dementia?fbclid=IwAR1njV_kp5VzLc-o6zIe0naMku7-ZEmOD0ocFclRZCO9wdnB244DGdV0Rxs), в която участвам като съавтор, за първи път беше докладван фактът, че натурален продукт от кафявия градински охлюв Helix aspersa има потенциал да забави невродегенеративния процес при животински експериментален модел на деменция.

Алцхаймер е на практика съдбата на мозъка на всеки от нас, който е живял достатъчно дълго време. Това е загуба на памет и разпад на личността. Най-напред се засяга краткотрайната, а в последствие и дълготрайната памет. На молекулно ниво мозъкът губи синапси – връзките между невроните, които общуват чрез молекули, наречени невротрансмитери. Това е анатомичният субстрат на нашите мисли, чувства и памет. 

Колкото до експерименталните модели, които изследваме, те повтарят болестта в един или друг аспект и позволяват в лабораторни условия да тестваме различни биологично активни молекули. Всяка молекула, която облекчава симптомите на болестта, се счита за потенциално протективна.

Използваният в нашия експеримент екстракт от слуз от градинския охлюв Helix aspersa демонстрира благоприятен ефект по няколко начина. Той облекчава когнитивния дефицит на поведенческо ниво и компенсира променените при модела мозъчни нива на определени невротрансмитерни системи (по-конкретно на холинергичната и моноаминергичната система). Също така повлиява генната експресия на някои невротрофни и транскрипционни фактори, които са свързани с паметта. Освен това екстрактът има антиоксидантен ефект. Всичко това го прави много значим.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? 

Смятам, че държавата трябва да допринася с отношение и дългосрочна визия за развитие на сектора, защото хората на науката са сред интелектуалния елит. За жалост реалността е малко по-различна и засега бъдещето на науката у нас изглежда неясно. Недостатъчното заплащане, неконкурентните работни условия, работата на парче и невъзможността трайно да се привлекат млади хора не звучат много оптимистично. 

Науката в България все още се прави предимно от ентусиасти. 

Как оценявате работата на екипа си? 

Ние сме една шепа хора, които се опитват да правят качествена наука. За сметка на липсата на скъпа апаратура генерираме идеи, а това се отплаща с удовлетворение от добре свършената работа – ако импакт рангът на списанието, в което публикуваме нашите статии, е мерило за стойността на научния труд, то ние се справяме доста добре.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Млади хора с интерес към науката има, но ентусиасти няма, а според мен, както вече споменах, науката в България се крепи основно на тях.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България? 

Изкушавам се да обобщя, че науката в своя чист вид е занимание, което съвместява високата квалификация с ниското заплащане и дългото работно време.

Но… наука трябва да има, за да не пият хората гасена вар при онкологични заболявания и белина срещу Ковид 19 или да мислят, че ваксините съдържат проследяващи чипове. 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

В България учените не сме просто учени, ние сме също счетоводители, деловодители, добри литератори, трябва да знаем чужд език на добро ниво и чак след това да се доказваме и в областта, в която работим. Защото, ако не си добър в горните няколко категории, няма да можеш дори да стартираш проект например. После идва обремененото от многото формалности проектно финансиране и неадекватните заплати.

Много неща за промяна станаха. 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В свободното си време гледам да си доставям малките удоволствия, така нужни за доброто психично здраве.

Интервюто взе Здравко Минчев

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!