Доц. д-р Красимира Кръстанова: ЕТНОЛОГИЯТА МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ КАК ДА ИЗБЯГВАМЕ КРИЗИ И КОНФЛИКТИ

ВИЗИТКА
Доц. Красимира Кръстанова е родена в Пловдив. Завършила е история в СУ „Св. Климент Охридски“, след това защитава докторантура по етнология в Института по етнология и фолклористика с музей към БАН. Започва работа като хоноруван преподавател през 1994 г., след като две години по-рано в Пловдивския университет
„Паисий Хилендарски“ се открива специалността „Етнология“. През 2005 г. става доцент. От 2013 г. е декан на Философско-историческия факултет на Пловдивския университет.

 

– Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите си страни?

– В проценти не мога да говоря, но винаги съм се интересувала от непознатото и неизученото, а за да се занимава човек с наука, трябва да има любопитство. А аз съм много любопитна. За наука като етнологията човек трябва и да е много наблюдателен и да владее умението да обсъжда различни въпроси и проблеми с хората, с които работи. Етнолозите обикновено работим с тези хора, които наричаме информатори или респонденти, но е важно не само да им задаваме някакви въпроси, а и да можем да разберем защо ни отговарят по определен начин и какво мотивира тяхното поведение, но също така и да вникнем в тях като човешки същества. Така че аз смятам, че професията на етнолога изначално е свързана с едни дълбоко хуманистични идеи, които ни правят човеци и ни карат да се опитаме да извадим на повърхността човешката страна на всеки.
Другото, което заема част от живота ми, е умението ми да готвя, но то едва ли е непозната моя страна, хората знаят за слабостта ми
към кулинарията. Майка ми беше майстор по художествено тъкане и от нея съм наследила умението да тъка, така че мога да кажа, че
усещането, когато изпод ръцете ти излиза една тъкан и когато пишеш една книга, е много сходно. Само че предмета много по-бързо
го виждаш готов, а докато пишеш, до последно се колебаеш дали от това ще излезе нещо, или не. Обичам да пиша и притчи, но невинаги имам време да творя художествена литература. Когато пиша художествено обаче, винаги попадам в някакъв друг свят, в някакви
въображаеми пространства, които човек трябва да опише, за да излезе от тях.

Цялото интервю вижте в сборника “Хора на науката – Университетът като убежище на мисълта” – свали от ТУК (pdf)


РЕКЛАМА:

***

Вижте повече за Нощ на учените 2020 тук https://nauka.bg/nosht2020/


Европейска нощ на учените 2022 г.: