Направи дарение на училище!

Христо Пенчев е доцент в Института по полимери на БАН  и изследовател в  Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“  изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ . Основната тематика на лабораторията, в която работи  е свързана със синтеза и модификацията на ароматни полибензимидазоли, които са клас високо температуроустойчиви и химически устойчиви полимери. Те намират приложение в изработването на негорими текстилни материали, които се използват за изработването на   облекла за пожарникари и космонавти.

През свободното си време той се занимава със спортен риболов.

Работа по проекта

Разбери повече за БГ Наука:

***

По проекта Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“ той и екипът му работят основно в направление за получаване на твърди полимерелектролитни композитни мембрани, както алкално дотирани така и протонпроводящи, дотирани с киселина. Също така се разработва идея получаваните in situ дотирани с калиева основа влакна да се използват при изработването на мембраноелектродните комплекти като междинен слой.

Приложение

През 1995 г. екип от учени, под ръководството на Савинел, откриват че тънки филми от полибензимидазол (PBI) след дотиране с фосфорна киселина водят до получаването на твърди полимерелектролитни протонпроводящи мембрани, които почти веднага намират конкретно приложение при изработването на сепариращи мембрани за използване в горивните клетки, работещи с водород. Става т. нар. студено електрохимично горене на водорода с генериране на електричество и единствения химически продукт, който се отделя при тази чиста технология е чиста вода. 

Оттогава използването на полибензимидазолите като материали за изработване на такива мембрани търпи голямо развитие и понастоящем е изключително актуално.

Настоящи разработки

Доц. Пенчев и колетите му успяват да публикуват в последните години серия от изследвания в областта на получаването както на протонпроводящите PBI мембрани, така и на актуалните към момента анионпроводящи мембрани. Това са мембрани дотирани с алкални основи (натриева или калиева). Те имат това предимство, че позволяват при изработването на мембраноелектродния пакет да се използват по-евтини неплатинови катализатори – метали като никел, кобалт, желязо или сребро.

В резултат на тази работа екипът успява да постигне изключително високи нива на дотиране на тези мембрани с концентрирани разтвори на калиева основа, които дават много високи йонни проводимости на мембраните от порядъка на над 1000 mS на кв см. Българският принос в тази насока е доста изявен и вече оценен от научната общност.

Всички интервюта вижте в броя Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Повече вижте тук: https://nauka.bg/licata-opnoir-avgust/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!