Търсене
Close this search box.

Доц. д-р Елисавета Гурова: Естествено – науката е в основата на прогреса

Доц. д-р Елисавета Гурова: Естествено – науката е в основата на прогреса

Доц. д-р Елисавета Гурова: Естествено – науката е в основата на прогреса

Доц. д-р Елисавета Гурова: Естествено – науката е в основата на прогреса


Направи дарение на училище!



***

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Доцент д-р Елисавета Гурова, катедра „Софтуерни технологии”, Факултет по математика и информатика, Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и Департамент по телекомуникации, Нов български университет, директор „Административни дейности” проект УНИТе

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

След спечелването на проекта УНИТе за изграждане на Център за върхови постижения (ЦВП) в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) животът ми много се промени. През последните 3 години отделям много време за мениджмънт и преподаване, а недостатъчно за подготовка на нови научни публикации. Независимо от това, 


Разбери повече за БГ Наука:

***

всеки ден отделям време, за да се информирам за тенденциите и новостите в областите, които ме интересуват – технологии за управление на знания, дигитална трансформация, дигитални умения, дигитално разделение и др. Това е особено важно: да си в крак с времето. Но по-важно е да предадеш знанията си и натрупания опит на новите поколения и да помогнеш младите хора да са добре подготвени и да се справят с предизвикателствата на работното им място. Затова влагам много усилия в лекциите и упражненията по управление на проекти и управление на знания, така че да допринесе за интердисциплинарната подготовка на ИКТ специалистите. 

Независимо, че образованието и основните ми научни резултати са в областта на технологиите, напоследък ме интересуват социални и хуманитарни въпроси, и по-точно – мотивацията на хората да ползват ИКТ, да участват в отворена наука и иновации, както и темата за формиране на новите генерации изследователи и ИКТ професионалисти. Това е причина да участвам в различни експертни групи на европейско ниво: делегат на Република България в Постоянна работна група за човешки ресурси и мобилност (ERAC Standing Working Group on Human Resources and Mobility) към Комитета за Европейско изследователско пространство и иновации и член на Програмния комитет ERC, MSCA и FET към Хоризонт 2020. С експертизата ми в областта на кариерата и мобилността на учените, формирана от 2004 г. досега, се стремя да подпомагам моите работодатели и МОН. 

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Въпреки че стартирах научната си кариера в областта на прехода от аналогови към цифрови системи и тяхното моделиране, постепенно се насочвах към интердисциплинарни въпроси – като отражението на ИКТ върху обществото и икономиката, дигиталното разделение, развитието на информационното общество и др. Най-сериозните ми научни изследвания са свързани с управлението на знания (УЗ) – като се започне от одит на знания и се стигне до тяхното стратегическо управление и изграждане на системи за управление на знания. Разработваният от мен език от шаблони (pattern language) за УЗ е реалният ми принос, защото е насочен към разработка на множество практически насоки за прилагане на методите за УЗ в малки и средни предприятия или организации, основани на знания. Внедряването на УЗ има сериозни приноси за по-голяма ефективност на бизнес процесите в организациите и тяхната конкурентоспособност и устойчиво развитие. Всички методи за обработка на големите обеми данни (BIG Data) стъпка по стъпка подпомагат извличането на информация и в последствие трансформирането й в знания, които да подкрепят решенията. Докато ИТ специалистите предлагат нови алгоритми и софтуерни програми за обработката на данните, аз наблягам на трансфера и споделянето на знанията и данните, както и на обвързване на ИКТ системите с реалния бизнес и подпомагане на различните нива в организациите – стратегическо, мениджърско и оперативно, така че да могат да взимат своевременно правилни и добре обосновани решения.  

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Професионалното ми развитие не следваше ясно пътя на изследователя. Въпреки че веднага след завършване на Техническия университет – София (тогава ВМЕИ) започнах дисертацията си, през първите години на преходния период се наложи да работя в държавната администрация и да продължа задочно научната си работа. Упорито все пак защитих тезата си в срок, което по-късно ми даде възможност да започна работа като изследовател в Обединения изследователски център (JRC) на Европейската комисия в Севиля. След връщането ми в страната един проект в областта на УЗ ме върна окончателно към научната професия. 

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Началото беше трудно, но имах чудесен ръководител, който ми даде свобода сама да определя насоката на изследванията си. Колегите ми в Комитета по пощи и далекосъобщения също ме насърчаваха да не изоставям научната работа. Затова в тежките години на прехода не се отказах да завърша дисертацията си. Първата ми стипендия от Австрийската служба за обмен (OAD) ми даде възможност да финализирам тезата си, а работата в JRC в Севиля разшири познанията ми и ме свърза с водещи европейски учени. За професионалното ми развитие допринесе също така участието ми в редица експертни групи – към Съвета на Европа, Европейската комисия, както и към национални институции. Понастоящем съм щастлива да съм член на два особено успешни екипа – този на проекта УНИТе и този на катедра „Софтуерни технологии”, който създаде Института GATE като център за върхови постижения в областта на Big Data. 

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основният проблем е свързан с нежеланието на младите хора да стартират научна кариера в ИКТ. Ниските заплати в сравнение с тези на ИКТ индустрията, както и административните бариери в професията на изследователя, са част от проблемите. Наред с това научните организации не осигуряват достъп до инженерни бази данни (напр. IEEE, ACM) и съвременна научна литература, както и достатъчно средства за разпространение на научните резултати. Вярвам, че политиката на правителството за насърчаване на инженерните дисцпилини и природните науки през последните години, както и разглеждането с приоритет на ИКТ и сериозните инвестиции в съвременна научна инфраструктура, могат да променят тенденциите и да допринесат за „циркулация на мозъци” и осигуряване на устойчиво развитие на науката и технологиите в страната.   

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Първата стъпка е да се промени средата за наука и моделът за професионално развитие на учените. 30 години никой не посмя да направи реални реформи в науката и висшето образование. Въпреки препоръките на извършената наскоро партньорска проверка от ЕС, проблемите на науката се задълбочават. Трябва да се мисли за устойчивост на науката и висшето образование, така че някой да продължи успехите на водещите български учени и да се съхранят научните школи. От жизненоважно значение е да се предприемат мерки за създаване на нова научна генерация и привличане на таланти в науката. Често казвам, че решението е в самите учени. Радвам се, че имам възможност да работя с млади и ентусиазирани хора, които се стремят не само към научни постижения, но и към промяна на системата и приемане на принципите за научен интегритет, откритост и прозрачност и отговорност в научните изследвания. 

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Естествено – науката е в основата на прогреса. Хората трябва да разберат как новите научни знания допринасят за създаването на нови продукти и технологии, които водят до промени в живота ни, развитие на икономиката и подобряване на благосъстоянието ни. Ето днес, в условията на глобалната КОВИД пандемия, на преден план излизат учените, лекарите и учителите. Тяхната роля е особено важна за запазване на психическото и физическото здраве на хората, както и за подготовка за преодоляване на предизвикателства и реализиране на бъдещите възможности.   


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.