Направи дарение на училище!

Доц. Петя Банкова

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Аз съм Петя Банкова, доктор по етнология, доцент в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Разбери повече за БГ Наука:

***

Работното ми място повече от тридесет години е едно от най-знаковите и запомнящи се места в столицата – Княжеският дворец – пространство, натоварено с историческа памет, символ на българската държавност, културен център. Спомням си, че идвахме тук още като студенти от Исторически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, които специализирахме етнография. Шегувахме се, че ако стените могат да говорят, ще ни разкажат съвършено различна история, от тази, която пишеше в учебниците преди 1989 г. Сега тридесет години по-късно се радвам на възможността аз да разказвам историята на това място, на хората, които са го обитавали, на тези които са изграждали Третата българска държава и онези, които са разрушили нейния естествен демократичен и модернизационен прогрес след комунистическия преврат от 1944 г.
Наистина атмосферата в нашия институт е уникална. Съчетанието на пространство за споделени научни идеи и проекти с музейна експозиционна част, а отскоро и Образователен център за работа с деца – са естествени предпоставки за осъществяването на сериозен и динамичен научен диалог.

Княжеският дворец

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Аз съм от онези изследователи, които винаги са знаели какво точно искат да изследват и какви методи да използват за това. В годините преди 1989 г. етнографията се ползваше с незавидната слава на „помощна“ историческа дисциплина. Специфичните етнографски методи на теренните проучвания и включеното наблюдение се приемаха от последователите на марксистко ленинската философия за не съвсем научни и доста субективни. Но именно те ми позволиха да навляза в необятното поле на антропологията на детството, да открия механизмите, по които действат процесите на социализация и енкултурация на индивида в традиционното и модерно общество, в различни етноконфесионални общности.
Изследователските ми интереси са насочени към връзките личност, общество, култура, проблемите на децата в семейна и групова среда, ценностните интерпретации на личните имена на българските граждани, празниците, обредите и ритуалите от жизнения цикъл на индивида. Изключително съм горда с последната публикация –  Bankova, P., Janning, M., Tsaneva, E., Periklieva, V. and Le Guennec, A. 2020. Sociocultural Dimensions of Childhood. Academic Publishing House „Prof. Marin Drinov“. Това е уникална колекция от научни статии на учени от цял свят, работещи по проблемите на детството. Уверено мога да заявя, че тук представяме своите идеи, че антропологията на детството е една изключително модерна пост дисциплинарна сфера на научното познание, в която всеки е свободен да прилага иновативни изследователски методи и техники за постигане на своите научни търсения.

Друга значима част от моята дейност е насочена към изследвания в областта на културното наследство, които са невъзможни без сътрудничество с нашите европейски партньори, а в последните години се радваме на много добри общи проекти с наши и чужди медии. Опитвам се макар и крайно трудно, поради изключително оскъдното финансиране, да дам своя принос и в такива иновативни интердисциплинарни научно-приложни полета като антропология на маркетинга, медийна и политическа антропология и т.н.

Корица на най-новата публикация

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Приемам въпроса като възможност да споделя нещо от личния си живот.
Моето семейство е изцяло свързано с науката. Моите родители бяха лекари и учени, моят брат, който също е лекар, има своите значими приноси в областта на неврологията, признати на световно ниво. Моят съпруг е безкрайно талантлив компютърен специалист, а ето, че и синът ни има своите успехи в областта на бизнес анализа. У дома винаги се е спорело (понякога крайно ожесточено!), винаги се е поставяло под съмнение едно или друго твърдение, винаги сме търсели допирните си точки, макар и работещи в крайно различни професионални направления. Този диалог е невъзможен ако не си безкрайно любопитен, ако не спираш да търсиш нова и различна информация, ако не си свободен да изразяваш мнението си и да защитаваш идеите си. Аз открих своето място в академичната среда, безкрайно съм благодарна на шанса да работя в Българска академия на науките, защото именно тук съм имала възможност да отстоявам себе си и своята научна позиция.

Заглавна страница на най-новата публикация

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Свободата.
Свободата на избор на изследователски теми.
Свободата на връзките, които имаме и разриваме с университетските среди. За мен е много важно да имам коректив сред моите уважавани колеги от катедра Етнология на Софийския Университет и прекрасните колеги и приятели от Катедра „Нова и най нова история“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Няма да споменавам имена от страх да не пропусна някого, но държа да подчертая, че това са изключително почтени, талантливи и неуморни работохолици, отдадени до крайност на науката, като се има пред вид колко трудности срещат днес. Невероятно полезен е диалогът ми с младите колеги, с моята докторантка – Радина Илиева, която също работи в областта на етнологията на детството, изследвайки темата за детските лагери в България за период от близо един век.
Свободата да изразявам своята гражданска позиция, която е неделима част от моята личност на гражданин, родител и учен.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

На първо място ще поставя проблемът с мотивацията на човек, който иска да се занимава с наука в България. Каква е средата на кариерното ни израстване? Остаряла, твърде тромава бюрократична структура и йерархия в академичната мрежа, неодялана нормативна уредба и безумна наукометрична система за отчитане на резултати и постижения; учени, достигнали върха на своята професионална кариера, заемащи ключови постове, които са се превърнали в чиновници, пазещи властовите си позиции. Каква е финансовата ни мотивация? Заплати далеч под средното за страната ниво, затруднен достъп до международни програми, конкурси и източници за финансиране. Ограничен достъп дори до информационни бази данни. В един свят, който все повече се отваря към хората, колегията, обществеността, който обменя свободно информация, ние ревниво пазим публикациите си и караме хората да се запознават с тях от хартиени източници. Това са само малка част от демотивиращите фактори.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Обществените нагласи. Политическите приоритети. Държавната политика. Грамотността, духовността и интелекта на хората, от които зависи обезпечаването с необходимите за това ресурси на процесите на обучение, образование и научни изследвания в страната.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

„Говоренето“ за наука трябва да се прави от определени хора, които имат талант и способности за това. Отделният учен „говори“ за наука чрез своите научни постижения и гражданска позиция. Ако той е успял да стане разпознаваем за широката общественост, не чрез поста или властовата позиция, които заема, а чрез идеите и словата си, значи е постигнал немалка част от необходимото.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!