Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Петко Недялков, доц. д-р, кат. Астрономия при Физ. ф-т на СУ.

2. С какво се занимавате на работното си място?

Близо поне 2 часа ми отнема писането на писма по електорнната поща, тъй като от една година съм зам. декан на Физическия факултет, отговарящ за връзките с обществеността и информационното обслужване, към което принадлежи и звеното „Кариерен център“. Обикновено с това започва и завършва денят ми. Обикновено до обяд се занимавам с преподавателска дейност, а следобедите ми са посветени
на работа по изследователски проекти (ръководител съм на проект „Звезди с висока светимост в галактики отвъд Местната група“), консултации на мои дипломанти и студенти, четене на новоизлезли статии и писане на научни статии.
Месечно един-два пъти (през деня!) наблюдавам дистанционно от своя лаптоп със спектрографа на 3.5 метровия телескоп на обсерваторията Апачи пойнт в щата Ню Мексико, САЩ, а 4-5 нощи прекарвам и на НАО Рожен в наблюдения с 2 м и Шмит телескопите.

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Като върхови свои постижения считам първата оптична идентификация на мек рентгенов източник с нова (бяло джудже в двойна звезда, върху което се запалват термоядрени реакции на горене на водорода, доставен от външните слоеве на звездата-компаньон) и първата оптична идентификация на твърд рентгенов източник с точков звездоподобен източник, който по-късно се оказа квазар (масивна черна дупка, акретираща върху себе си газ и прах). И двата обекта са открити в полето на галактиката Андромеда.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Мотивира ме силната ми подготовка по математика, физика и химия, която получих в Математическа гимназия „Гео Милев“ Плевен. В по-ранна възраст курса по астрономия, който проф. Марин Калинков прочете по национална телевизия в началото на 70-те години. Активно участвах в кръжок по астрономия, ръководен от учителката Наташа Минкова. Участавах и като ученик и като студент в националните лагер-школи по астрономия, организирани от Астрономическа обсерватория Кърджали в местността „Белите брези“ в Родопите. През 1990 г. имах честта да съм началник-лагер на школа с над 100 участника от цялата страна. Примерът на преподаватели като доц. Русчо Русев и учени като моя научен ръководител проф. Георги Иванов бяха също вдъхновяващи.

5. Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Безспорно, обучението ми по астрономия във Физическия факултет. Двата най-ярки примера са дадени по-горе. После специализирах на няколко места по света: Специалната астрофизическа обсерватория в Северен Каваказ, Русия; Института по радиофизика Макс Планк в Бон, Германия и Департамента по астрономия на Вашингтонския универистет в Сиатъл, САЩ. Това ми даде възможност да работя с учени от световна величина и получа безценен опит и познания за наблюдения в целия електормагнитен диапазон. Извън тях,
най-плодотворно е сътрудничеството с Валентин Иванов от Европейска астрономичска обсерватория в Чили и Марина Орио, астроном от  Торино, Италия. Разбира се най-много се развива един учен, когато работи с
по-млади колеги. Тук за мене за важни съвместните ни усилия с колегите Тодор Велчев, Евгени Овчаров и Антония Вълчева.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Има много проблеми с които един учен-астроном се сблъсква. Повечето за са валидни за цялата научна общност – нисък социален статус, недостатъчно финансиране на научните проекти и липса на инвестиции в техника и инфраструктура, силна конкуренция от образователни и научни институции в чужбина, които привличат твърде рано най-талантливите ни умове. Специално за астрономията, която е скъпа наука и с опосредствана възвращаемост на вложенията, е важно не само да се запази това, което сме натрупали като ноу-хау, но и да развиваме активно съвместни проекти с водещи специалисти от целия свят. Напоследък има съществени резултати в тази област, а НАО Рожен, доколкото мога да сравня на базата на личен опит, все
повече заприличва на една нормална средностатистическа съвременна обсерватория.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Всеки проблем има своето частично или пълно, в най-добрия случай, възможно решение. Науката няма нужда от коренни, революционни промени, но има нужда от правилна политика, която да я изведе от руслото на посредствеността. Много чудаци намират в наука спокоен пристан, където се чувстват прекрасно и подхранват до пенсия, че и до по-дълбока старост, едно огромно, никому ненужно, освен на тях самите, его. Ето, от такива учени няма нужда науката в България.

8. Трябва ли да се говори за наука и защо?

За наука трябва да говорят тези, които не само разбират от наука, но и наистина могат да говорят разбираемо за нея. Това не е дадено изначално на всеки учен. Все пак, „невербалността“, нека я наречем условно така, е нещо, което може да се преодолее с повече опит. И този опит трябва да се вменява на учените, те са длъжни да информират обществото за предмета на своите изследвания, за получените резултати, за похарчените средства. От своя страна, обществото дължи уважение и гордост на своите учени, които по презумпция трябва да са част от неговия елит.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!