Търсене
Close this search box.

Доц. Петко Христов: Преди всичко научните изследвания в страната трябва да бъдат подобаващо оценени

Доц. Петко Христов: Преди всичко научните изследвания в страната трябва да бъдат подобаващо оценени

Доц. Петко Христов: Преди всичко научните изследвания в страната трябва да бъдат подобаващо оценени

Доц. Петко Христов: Преди всичко научните изследвания в страната трябва да бъдат подобаващо оценени


Направи дарение на училище!



***

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Доц. д-р Петко Христов, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Етнологията е наука, която се базира върху разнообразни източници на информация за културното минало и настоящите социални процеси в обществото. Ето защо ние не сме „кабинетни учени“ в традиционния смисъл на думата. Нашата работа е свързана с теренни изследвания на различни места в страната и в чужбина, с работа в архивите и преди всичко – със срещи с много хора.
Като изследовател аз участвам в една европейска мрежа (COST Action) на изследователи на женската трудова мобилност, ръководя два научни проекта към ФНИ и още редица проекти по двустранни споразумения на БАН. За съжаление Пандемията за COVID-19 обърка много от нашите планове и ни лиши от възможността за срещи с хората и общностите, които проучваме. Ще отбележа само, че през месец май тази година трябваше да сме сред българите в Сибир и Урал, но се наложи да отложим тези пътувания за по-спокойни времена. 

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


Разбери повече за БГ Наука:

***

Научните ми интереси през последните 20 години са свързани с изучаването на трудовата мобилност и миграциите в миналото и съвременността. Част от тези изследвания проведох в гастарбайтерските страни от Западните Балкани (Сърбия, Хърватия, Република Северна Македония), а друга – сред българските общности от историческата диаспора в Южна Украйна и процесите на конструиране на национална идентичност сред младите поколения. Някои от изводите съм предоставил на съответните институции в България за подобряването на работата с историческите български общности.

Монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век” (София: ЕИМ-БАН, 2004) получи специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България за 2007 г.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Професията етнолог е свързана с изучаването на процесите в обществото и културата, а дългогодишните ми занимания освен лично удовлетворение ми носят и умения за ориентация и оценка на социалната реалност, в която живеем.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Имах щастието и възможността да се докосна до едни от най-добрите български етнографи през 80-те години на миналия век – проф. Стоян Генчев, проф. Иваничка Георгиева и проф. Георги Георгиев, както и до видния български фолклорист проф. Тодор Ив. Живков. Общуването с тях ми даде онзи тласък и мотивация, които ме задържат вече повече от 30 години в ИЕФЕМ – БАН и в тази научна област. Разбира се и срещите и разговорите с двама големи български учени, реализирали се като антрополози в чужбина – Асен Баликси и Ася Попова.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Болката ми е, че научните изследвания в България винаги са били не достатъчно оценени от държавата. Имам трима успешно защитили докторанти с академични награди, които се чувстват некомфортно в БАН поради ниското заплащане и е много трудно да ги мотивирам да останат в системата. Но желанието им е много голямо и изследванията им – невероятно интересни.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко научните изследвания в страната трябва да бъдат подобаващо оценени – и от държавата като финансиране, и от обществото като престиж. Защото националната идентичност, която ние изучаваме, няма как да се купи на „Женския пазар“, нито да си я „внесем“ отнякъде. Разбира се и етнолозите трябва да популяризират резултатите от своите изследвания сред широката общественост. Много от нас го правят от години.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, за да знае обществото какво правим и с какво допринасят учените за развитието на страната ни.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.