Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Мая Иванова Димитрова и съм доцент, доктор в Института по роботика при БАН.

Първата ми специалност е психология, а специализацията, която избрах в университета, беше “Обща и експериментална психология”. Винаги ме е вълнувало формалното описание на субективността. Дипломната ми работа беше експериментално изследване на възприятието на кратки интервали от време. Преценките на хората представляват процеси на измерване на физичните и социалните явления по начин, сравним с обективните методи на измерване. Но само в определени граници – там, където е линейната част на всяка нелинейна функция. Изследването показа, че в диапазона от 100 до 300 мсек възприятието на времето е най-близо до обективното. Извън този диапазон отклоненията са както големи, така и зависими от контекста. През цялата си научна кариера се опитвам да формулирам изследователски въпроси, които могат да получат отговор чрез експериментален метод. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 1988 г. във вестник “Новини” (който излизаше вечер) бяха обявени 2 места за млади учени към секция Системи с хибриден интелект на Централната лаборатория по системи за управление при БАН – 1 място за физиолог и 1 – за психолог. Аз бях одобрена за психолог и от началото на 1989 г. работя на същото място, въпреки реконфигурирането на техническите институти през годините.

Докторатът и хабилитирането ми са в специалността, която допуска неинженерно образование в техническите науки: “Приложение на принципите и методите на кибернетиката в различни области на науката”. В дисертацията си изследвах архитектури на невронни мрежи, приложими в интерфейси, които се адаптират към стила на работа на човека. Този проблем остава актуален, особено с появата на т.нар. дълбоки мрежи (deep networks) и дълбоко обучение (deep learning), които се характеризират с масивни паралелни изчисления като в мозъчните структури.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Изучавам системите човек-робот и прилагам кибернетични принципи на анализ на тези системи. Научните изследвания по принцип са свързани с проекти, които задават общата тематична рамка на секцията или лабораторията. Освен фокусирането върху тема и специфичен прблем за решаване, ежедневието на един учен предполага комуникация с колеги по света, участие в научни мрежи и включване в европейски изследователски програми. През 2012г. в сайта на 7 Рамкова програма на ЕК открих проект, който позволяваше да се включат нови участници, които могат да кандидатстват като пратят CV и селектирани публикации – EUCog III. Специфичното изискване беше следното: Мрежата EUCog е за строго интердисциплинарни изследвания в областта на био-инспирираните когнитивни системи и изкуствен интелект, каквито са почти всички мои изследвания. Кандидатствах и бях приета, така че от 2012г. съм член на мрежата “EUCognition – European Society for Cognitive Systems”, www.eucognition.org. С колеги от мрежата през 2017 г. успяхме да спечелим 4 годишен проект в рамките на програмата Мария Склодовска-Кюри на ЕК със заглавие “CybSPEED: Кибер-физични системи за педагогическа рехабилитация в специалното образование”. Координатор на проекта е университетът в Сан Себастиан, Испания, но ИР-БАН е най-големият бенефициент с най-много формулирани задачи в него и най-голямо финансиране. Доказателство, че идеята и реализацията на проекта са български, е самото заглавие. Както е известно, в клиничната практика е приет терминът “психосоциална рехабилитация”, който се използва когато говорим за поведенчески методи на терапия на проблеми с обучението и общуването. Терминът “педагогическа рехабилитация” беше въведен и използван от проф. Ана Кокошкарова (1926-1991) през 80те години на миналия век, която държеше на активното включване на психолози в клиничната практика и водеше курс за повишаване на квалификацията по “Медицинска психология и педагогическа рехабилитация” към Института по неврология, прихиатрия и неврохирургия на Медицинска академия, София. Този проект е в нейна памет. Заглавието и идеите на проекта явно са значими и актуални на европейско ниво за да получи финансиране от над 1 200 000 евро. 

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моите научни постижения са преди всичко в областта на когнитивната роботика. Например, очаква се хуманоидните роботи да проявяват емпатия към хората. Т.е. хората да не се чувстват неловко, че са наблюдавани или оценявани от технически системи. В същото време техническата система трябва да създава психологически комфорт на човека, а за това е нужно да има съответни детектори – т.нар. социални сензори. Един от моите приноси е дефинирането и описанието на социални сензори във вградените системи, както и на синтетични сензори от високо ниво, публикувани в статия в списание и в книга на американското академично издателство IGI Global. 

По покана на същото издателство заедно с моя колега професор Хироаки Уагатсума от  Технологичния институт на Кюшу, Япония (партньор в проекта CybSPEED), с когото работим съвместно от 2006г., през 2019г. издадохме книга, озаглавена “Кибер-физични системи за социални приложения” – от 440 страниции. Гордея се с това, че по моя покана колеги от България са автори на 7 от общо 17 глави с автори също така от Швеция, Великобритания, Гърция, Япония, Китай, Индия и Русия.

През 2017г. получих покана за интервю от издателството: 

https://www.igi-global.com/newsroom/archive/can-robot-successful-assistant-teacher/3307/ 

В интервюто става въпрос за един наблюдаван от нас феномен в експериментално изследване, направено в Япония съвместно с колеги от Япония, Китай и Индия, как хората възприемат един роботизиран учител. Обърнете внимание, че това изследване е проведено през 2015г., но е много актуално и сега, както и че то даде мотивация за проекта CybSPEED, спечелен през 2017г. В това изследване след урока по зоология, представен от хуманоиден робот, участниците бяха помолени да споделят свои коментари. Тези коментари бяха впоследствие разделени на 2 групи – позитивни и критични. Участниците бяха също така помолени да отбележат един от два възможни отговора, свързани с робота като учител – единият беше, че предпочитат присъствието на колега, съученик и пр. по време на урок, представен от робот, а другият – че това им е безразлично. 

Изследването беше проведено в контекста на разгорещения дебат в света “за” или “против” роботите като учители – много критици казваха, че привързвайки се към роботите, децата се отчуждават от хората, което би било заплаха за тяхното социално развитие. Можеше да се предположи – в контекста на хипотезата за отчуждаващата роля на роботите – че хората, които позитивно оцениха робота като учител, са безразлични към присъствието на друг човек по време на урока, а критичните към робота участници – да предпочитат социалното присъствие. Точно обратното! Статистически надеждно беше показано, че хората, позитивно настроени към роботите, предпочитат социалното присъствие, докато критичните към роботите бяха също така безразлични към присъствието на други хора по време на урока. От това изследване направихме извод за социализиращата роля на хуманоидните роботи, което впоследствие мотивира проекта CybSPEED, целящ да покаже, че сложни технологични устройства в по-голяма степен стимулират познавателните способности на децата, отколкото традиционните методи с хартия и молив, следователно могат да подпомагат компенсаторните механизми в научаването. Нещо повече, децата в специалното образование се чувстват комфортно да управляват сложни технологии. Това привлича интереса на другите деца и така роботите се превръщат в перфектния медиатор на комуникацията между различните деца, независимо от това дали имат или нямат логопедични или други проблеми на развитието.

Проектът CybSPEED е до края на ноември 2021г. Предстои да занесем своите разработени сценарии с роботи в специалното образование и оценим как те се възприемат от децата и учителите.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

В ученическите ми години особено въздействие ми оказа книгата на Айзък Азимов “Аз роботът”, излязла на български език през 1980г. Тогавашната ми мечта да бъда “робопсихоложка” като Сюзън Келвин (която е на 75 години в книгата) явно се сбъдва, независимо от възможните обрати в кариерата на един учен.

Когато наскоро препрочитах книгата, бях изумена от пояснението под линия на преводача на стр. 15, което описва нагласите в българската наука в края на 70те години на миналия век: “У нас кой знае защо, е в употреба терминът “роботехника”…… Както е видно от разказите на Азимов, роботиката е наука, която обхваща не само технологията на роботите, но и тяхната “психология”. Докато понятието “роботехника” само по себе си изключва – поради чисто техническия си характер на двете си съставки – всякаква психология. Б. пр.”

Институтът по техническа кибернетика и роботика при БАН е създаден през 1978г., а изданието на книгата е от 1980г., което говори за известно разминаване във времето на възприетите научни терминологии по онова време. Независимо от това, явно областта на роботиката, в която работя, е в смисъла на Азимов.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Аз винаги съм харесвала англо-саксонския начин на правене на наука – задълбочените анализи в изследванията и 

скромността при оценката на личния принос. Сбъдната мечта за мен беше спечелването на стипендия за магистратура във Факултета по психология на Университета Уорик във Великобритания през 1993г. В момента съм най-възрастният член на Алумни асоциацията на Университета Уорик в България. Срещите с по-младите алумни са наистина вълнуващи.

Тази една година във Великобритания ме оформи окончателно като учен, работещ в интердисциплинарна област, но също така стремящ се да обяснява с обикновени думи сложни психологически и кибернетични теории. В университета на Уорик проведох експериментално изследване на процесите на извличане на информация от паметта с повече от 100 участници. Резултатите от първия и втория екперименти баха публикувани в глави в книги в контекста на нови интердисциплинарни модели на човеко-компютърното взаимодействие, една от които беше по покана от издателство iConcept Press Ltd..

През 2006 г. спечелих стипендия за едномесечна специализация в Япония, което ми даде изключителната възможност да се доближа до японския начин на правене на наука, и контакти, на които изключително много държа. Професор Уагатсума спечели грант за двумесечена визита на поканен учен – мен – през 2015г., когато реализирахме споменатите по-горе изследвания, както и формулирахме основните идеи на проекта CybSPEED.

Имам два особено ярки спомена в кариерата – първият е от конференция по изкуствен интелект в Сиатъл, САЩ, през 2001г. където поканен лектор беше Бил Гейтс. Това, което се обсъждаше с аудиторията, беше начини за създаване на системи и 

интерфейси за достъпност. Вторият спомен е от конференция на Световната мрежа (WWW) в Будапеща през 2003г. Там поканен лектор беше Тим Бърнардс Лий, който апелираше към всички за подкрепа на приложенията с отворен достъп.

През 2016 г. бях одобрена да участвам в програмата на Европейския парламент MEP-Scientist Pairing Scheme, в която членове на европарламента канят учени за консултации за формулиране на нови политики. Бях поканена от д-р Тереза Комодини Качия от Малта да бъда нейна “сянка” за 2 дни в Еврапарламента. Нейната покана към мен беше свързана с участието й в комисията по Роботика и изкуствен интелект. Тереза е юрист и обсъждахме законови и етични принципи при използването на кибер-физични системи при деца и възрастни със специални потребности. Тези 2 дни ще останат в паметта ми като пример как учените и политиците трябва тясно да общуват за да формулират полезни за хората политики и да се потивопоставят компетентно на корпоративните интереси, когато последните са деструктивни за обществото.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Бих казала, че основният проблем е самотността. Ученият в България – независимо дали е млад или на възраст – е все още обвит от ореола на Дон Кихот – въпреки че от 20 години сме в 21 век. Представям си бъдещи институти с по 150-200 човека, две трети от които са млади хора. Представям си политики, подкрепящи докторантури, финансирани от фирми – като в другите страни. Както вече споменах, харесвам англо-саксонския стил на правене на наука и японския начин на нейното менажиране. Трябва да има динамика – младите хора да могат да опитват – дали харесват правенето на наука или не. Философията на науката ще им бъде полезна във всички области на живота. 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се научим – като в Япония – да вземаме най-добрия опит и да га променяме така, че това да бъде още по-значимо, адекватно, “cool”. Все още има административни и други пречки за най-елементарни неща, което е “маниерът на 20ти” век. А навън е 21 век със своите предизвикателства, което не е плашещо – мотивиращо е, особено в науки като роботиката.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се. Науката отговаря на фундаменталната потребност на човек да възприема, разбира и осмисля света, в който живее. Дори когато този свят е населен с роботи. А това е предмет на науката “психология”.  И така, кръгът се затваря…

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!