Доц. Красимир Коев: През последните 5 години държавата ни е на последно място в класацията за иновации

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Доц. д.н. Красимир Цонев Коев
Научна степен – доктор на науките
Научно звание – доцент
Институт по Електроника, Българска Академия на науките
Доц. д-р Красимир Коев д.н. е доцент по очни болести и доктор на науките по национална сигурност

Доцент съм в Института по Електроника на БАН. С проф. Лъчезар Аврамов създадохме първия офталмологичен лазер за нискоинтензивна лазерна терапия в България. Имам 6 признати полезни модела и 5 заявления за патенти. Имам 200 реални научни публикации, 4 монографии и един учебник по очни болести.
В продължение над 30 години до 2019 г. съм бил преподавател, доцент по очни болести в Медицински Университет София, както и в клиниката по очни болести в УМБАЛ Александровска и УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ. Продължително време съм бил на специализация в Париж Франция, където защитих дисертация докторат в Университета Рене Декарт към Сорбоната и националната очна болница на Франция Кенз Вент.
От 2016 г. съм хонорован преподавател доцент по очни болести във Факултет по обществено здраве в Русенски университет Ангел Кънчев.
През 2018 г. придобих научната степен доктор на науките по национална сигурност след защита на дисертационен труд „Здравеопазването на населението като фактор за устойчиво развитие на системата за националната сигурност“ в УНИБИТ София. В момента съм хонорован преподавател по национална сигурност в УНИБИТ.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

В областта на медицината и офталмологията, както и в областта на нанотехнологиите и лазерите участвам в подадени заявки за 5 патента и 6 признати полезни модела създадени в последните години в Института по Електроника на БАН.
Имам основен принос в следните патенти и полезни модела:


РЕКЛАМА:

***

ПАТЕНТИ-ИЗОБРЕТЕНИЯ
1. К. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков, Н. Станкова. Очна протеза с многофункционално действие и метод за изготвянето и. Заяв. № 112753/18.06.2018 за патент-изобретение.
2. К. Коев, Л. Аврамов, Д. Славов. Апарат за ултравиолетово лъчение за CORNEALCROSS-LINKING, Заяв. № 112802/13.09.2018за патент-изобретение.
3.К. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков. Контактни и вътреочни лещи с функционално нанопокритие и метод за изготвянето им Заяв. № 112945/ 06.06.2019г.за патент-изобретение.
4.А. Николов, Н. Станкова, Л. Аврамов, К. Коев, Н. Недялков, Е. Каракашева. Метод за получаване на сребърни наночастици. Заяв. № 112999/24.09.2019г.за патент-изобретение.
5.К. Коев, Л. Аврамов Широкоспектърни антисептични очни капки. Заяв. № 113012/15.10.2019за патент-изобретение.
6. К. Коев, Л. Аврамов, Комбиниран апарат за лазерно лъчение за лечение на очни заболявания. Заяв.за патент-изобретение.

ПРИЗНАТИ ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ
1. К. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков, Н. Станкова. Очна протеза с многофункционално действие . Свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№3030 U1 15.11.2018
2. К. Коев, Л. Аврамов, Д. Славов. Апарат за ултравиолетово лъчение за лечение на очни заболявания. Свидетелство за регистрация на полезен модел рег.№3103 U1 15.02.2018
3. Коев, Л. Аврамов, Н. Донков. Контактни и вътреочни лещи с функционално нанопокритие. Признат полезен модел. 2019
4. К. Коев, Л. Аврамов Широкоспектърни антисептични очни капки.Признат полезен модел 2019.
5. К. Коев, Л. Аврамов, Комбиниран апарат за лазерно лъчение за лечение на очни заболявания. Признат полезен модел 2020.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономика?

Научните ми трудове (над 200) са резултат на около 35 години дейност като лекар офталмолог и научен работник, като голяма част са резултат на съвместната научна работа с учени от Института по Електроника на БАН. Научните ми трудове отразяват редица аспекти на съвременната наука. Особено е засегнат въпросът за приложението на лазерите в медицината и офталмологията. В тях се разглеждат проблеми свързани с диагностиката и лечението на отделните раздели заболявания на окото, от които: на роговицата, очни травми (изгаряния и наранявания на роговицата), катаракта, глаукома, витреоретинална патология, офталмоонкологични, възпалителни, рефрактивна хирургия, диабет и око, заболявания на зрителния нерв, увеити, ретинитис пигментоза и др.
С колектив в Института по Електроника създадохме ново прозрачно нанопокритие на очна протеза с антибактериално и противогъбичково действие от Ag (сребро) и двуалуминиев триокис. За очната протеза с многофункционално действие е подадена заявка за патент и има признат полезен модел.
Не е известна в литературата очна протеза, на която да е нанесено покритие от нанослой, смес на Ag (сребро) и Al O (двуалуминиeв триокис) с антибактериално и противогъбичково действие.
Антибактериалното и противогъбичково прозрачно покритие на очна протеза е реализирана чрез вакуумна система с магнетронно разпрашване на Ag (сребро) и (двуалуминиeв триокис).
Създадохме с проф. Лъчезар Аврамов в Института по Електроника нов ултравиолетов апарат за ултравиолетово лечение на очни заболявания, за който е подадена заявка за патент и полезен модел. Полезния модел е признат и регистриран на 15.02.2019г от патентното ведомство. За първи път е приложена дължината на вълна на ултравиолетово лъчение 390nm. което попада в пика на най бърза регенерация на колагеновите фибрили на стромата на роговицата и склерата. Съкратено е времето на експозицията до 2 мин. за разлика от други подобни. Апаратът може да се приложи при кератоконус, за заздравяване на рани на роговицата, склерата, при висока миопия, стафилом на склерата и др.
Създадохме колектив в Института по Електроника сребърно нанопокритие с антибактериални свойства върху твърди контактни лещи. В подадената заявка за изобретение и полезен модел, се отнася до контактни и вътреочни лещи с функционално нанопокритие и метод за изготвянето им, с антибактириално и антигъбично действие както и метод за изготвянето на твърди контактни лещи, твърди оптични вътреочни лещи, меки контактн лещи, меки оптични вътреочни лещи, както и на интрастромални сегменти от пръстени за подобряване на рефракцията на окото, които са с приложение в областта на хуманитарната и ветеринарната медицина и по-специално във областта на офтамологията.
Всички те външно са с прозрачно покритие от нанослой от Ag (сребро) и Al O (двуалуминиeв триокис) с антибактериално и противогъбично действие.
Покритието е с голяма възможност за предпазване от възпалителни процеси на окото.
С проф. Лъчезар Аврамов в Института по Електроника подадохме заявка за изобретение и имаме признат полезен модел за широкоспектърни антисептични очи капки. Те се отнасят до антисептични очни капки с наночастици от сребро,химически чисти с размери под 3 nm. намиращи приложение в областта на медицината и по – специално в офталмологията. Малкият им размер дава възможност да преминават през всички очни бариери и да достигнат до ретината. Широкоспектърните антисептични очни капки със сребърни наночастици имат противомикробно, противовирусно, противъзпалително и антиалергично действие. Могат да се използват и с успех срещу COVID-19. В комбинацията от сребърни наночастици в хидролатен разтвор от билки растения и плодове те имат адитативен ефект.
С колектив в Института по Електроника създадохме метод за получаване на свръхфини монодисперсни сребърни наночастици с лазерни импулси в течна среда с размери под 10 nm с приложение в медицината, биомедицината, фотониката и др. За същият метод е подадена заявка за изобретение.
Създадохме Нова He-Ne лазерна система (апарат за нискоинтензивна лазерна терапия Medyray 04) в България, която е единствена за лекуване на травматични наранявания и изгаряния на роговицата с противовъзпалително и противохерпетично действие и няма аналог в световната литература – с първи автор доц. К. Коев, съвместно с проф. Лъчезар Аврамов от ИЕ на БАН и проф. В. Танев. Същият е внедрен в клиничната практика.
Създадохме с проф. Лъчезар Аврамов в Института по Електроника нов комбиниран лазерен апарат за лечение на очни заболявания включващ 5 лазерни източника с различини дължини на вълните, които могат да се комбинират едновременно при различни заболявания на очите. Няма аналог в света. За него е подадена заявка за патент и има признат полезен модел.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Мотивира ме търсенето на отговори на въпроси, по които няма отговори в науката още от детството ми. Желаех да стана лекар, но и изследовател. Детската мечта се превърна в реалност и съчетанието на широкия кръгозор, който ми дава медицината ми помага много в изследователската дейност. Изследванията, опитите, провокират мисленето ми, желанието ми за работа и въпреки трудностите, и понякога неразбирането на околните да продължавам в посоката, която съм избрал. За мен най-голямото удовлетворение е постигането на резултата, който съм желал и тогава забравям за лишенията, за всичко негативно и отрицателно, тъй като за мен най-важното е, че целта е постигната.
От малък и до днес се интересувам от иновативните постижения в науката като винаги съм смятал, че винаги може да се измисли нещо ново. Обикновено няма гаранция за успех, но упоритата ежедневна научна работа ми доставя удоволствие и въпреки неуспеха, а всеки е имал такъв, това още повече ме амбицира да продължа напред за достигане на положителен резултат.
Когато станах лекар, разбрах колко много ми е дала тази професия. Тя ме научи да анализирам всяка една ситуация, да търся причинно-следствените връзки, да търся лечения за нелечими заболявания в името на пациента. Срещата ми с човешката мъка и страдание ме мотивира да търся изход, да експериментирам, да анализирам получените резултати, за да мога да помагам и в най-трудните ситуации на пациентите. Изследователската дейност и лекарската професия винаги са вървели ръка за ръка в моя живот, взаимно са се допълвали и са ме мотивирали да вървя напред

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Изследователят винаги трябва да се учи от чуждия опит. Непрекъснатото четене и усъвършенстване е задължително за да можеш да постигнеш резултати, но не по-маловажна е и екипната работа. Все повече в изследователската дейност се налага формирането на екипи от специалисти в различни сфери, със знания и опит в разнопосочни направления, които се допълват и благодарение на творческото си мислене, гъвкавост и иновативност постигат най-добрия резултат. Не са за подценяване организационните умения, уменията за работа в екип, умението да презентираш работата си на разбираем и в същото време професионален език. От особена важност е да намериш съмишленици, хора, личности с твоята нагласа и мислене за да реализираш идеите си. За моето развитие като изследовател от особена важност са личностите проф. В. Танев от България и проф. Анри Амар от Франция. Вторият ми беше научен ръководител на докторската дисертация и времето прекарано с него остави дълбоки следи в моя живот. Благодарение на стипендия на Френското правителство и няколко спечелени стипендии по линията на ТЕМПУС бях в Париж в продължение на 4 години, където имах възможност да науча много нови неща, да удовлетворя търсенията си в изследователската дейност. Средата, хората, работа с модерна съвременна апаратура и използването на авангардни технологии във Франция още повече утвърдиха желанието ми да се развивам като изследовател.. Така имах възможност да защита докторат в Университета Рене Декарт в Париж,който е към Сорбоната. За мен, за развитието ми като изследовател и до днес от особена важност в живота ми е срешата, работата като изследовател и приятелството с проф. д.н. Лъчезар Аврамов от Института по Електроника на БАН. С него, създадохме първия очен лазер за нискоинтензивно лазерно лъчение в България през 2001 г., както и въведохме приложението на телемедицината в офталмологията в България. Не мога да изброя всички личности в моя живот, които са ми помогнали в развитието като изследовател, но те сам е насърчавали и тогава, когато не всички резултати са били успешни, затова винаги се отнасям с разбиране към младите изследователи и ги насърчавам в нелекия, но изпълнен с търсения живот на учения.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите на младите учени не са малко. Липсва насърчителна държавна политика в областта на научните изследвания. През последните 5 години държавата ни е на последно място в класацията за иновации. Пред нас са вече Сърбия и Турция. В нашата страна има по-малко изследователи във всички основни категории учени в сравнение със средните стойности за Европейския съюз /ЕС/. От 6 до 10 пъти е по-нисък относителният размер на финансирането на проекти в сравнение със средните стойности на ЕС. За еднакви дейности по проектите заплащането на българските учени е до 10 пъти по-ниско от тези на ЕС, което демотивира младите учени и те емигрират там, където има по-добри условия за наука.Ако се изгради добра среда, добро финансиране и се създаде връзка между изследователите и бизнеса, тези първи крачки ще помогнат на младите хора, изследователи да се занимават с наука и да се насочват към изследователската дейност

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В България науката не е престижна, няма финансиране, затова трябва да се подобри финансирането и статуса на учените.
Трябва да има законодателни промени за да се внедряват авангардните изобретения и патенти по-бързо в производството в България, а не в чужбина. Да се свърже науката с образованието, с бизнеса и икономиката за просперитета на страната. Наистина страната ни е малка, но има умни млади хора, с амбиция за постигане на резултати в изследователската дейност, затова трябва да се създаде стратегия за мащабно, бързо и дългосрочно развитие и модернизиране на системата на научни изследвания в България, която трябва да се превърне в привлекателен център на авангардни научни изследвания, за развитие на нови технологии, с цел издигане позициите на страната в областта на науката. За да се задържат млади и водещи учени в България следва да се създадат добри условия за кариерно развитие, добро финансиране и връщане на престижността на научната и изследователска дейност, повишаване общественото доверие към науката. Така ще се постигне устойчив икономически растеж на България и ще се повиши качеството на живот в страната, което ще върне и много българи от чужбина в страната.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва да се говори защото науката е бъдещето, без наука няма развитие. Науката създава конкурентоспособност. Които инвестира в научни постижения става по конкурентоспособен. Развитите индустриални държави инвестират много в науката. Бизнесът в развитите държави следи за всички изследователски открития и се стреми да реализира научните постижения в практиката


Европейска нощ на учените 2022 г.: