Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Йована Тодорова, доцент, доктор по Хидробиология. Работя като преподавател и учен в Катедрата по Обща и приложна хидробиология към Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, направление Биологично водопречистване. От две години работя и като изследовател в Центъра за компетентност „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Разбери повече за БГ Наука:

***

Науката няма строго ограничено работно място и време. Добрата идея може да те споходи навсякъде. В този смисъл, ние като учени, мислим и изживяваме своите изследвания постоянно. Това е начин на живот, призвание, а не обикновено работно място. И когато човек достигне до нещо наистина важно, удовлетворението е страхотно! Още повече, че научната област, в която работя – контролът на замърсяването на водните ресурси и процесите на пречистване и самопречистване на води, покрива изключително широко поле от проблеми и тематики. Работата ни включва изследвания на терен от най-чистите и красиви водоеми до най-мръсните и безвъзвратно повлияни от човека водоприемници, през пречиствателните съоръжения до лабораторията и компютъра, където ние учените разработваме иновации и подобрения на съществуващите технологии и техните системи за контрол. Освен динамиката и разнообразието на чисто научната ни работа, предизвикателството в това да работиш в университет е, че човек съвместява професионална изява на поне още няколко различни поприща. В тази връзка, работното ми място не е само лабораторията, но и аудиториите, в които обучаваме нашите студенти. Преподаването много помага човек докато е съсредоточен в конкретните си изследвания да запази по-широк поглед върху науката, да се научи да представя научните открития достъпно и мотивиращо. И ако има нещо по-удовлетворяващо от това да постигнеш впечатляващ научен резултат, то това е да допринесеш за успешната професионална реализация на стотици млади специалисти.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Както вече споменах по-горе, научните ми интереси са свързани с опазването и управлението на един от най-ценните ресурси на нашата планета, водата. В условията на климатични промени, аридизация на климата (засушаване) и глобално замърсяване, водата става все по-скъп и все по-важен природен ресурс. Отдавна европейската политика в областта на водите е свързана със „синята“ и „зелената икономика“ – икономически ръст, основан на спазване на екологичните принципи и устойчиво използване на природните (водни) ресурси. Екипът, от който съм част има значителни приноси в разработването на иновативни технологии и методи за тяхното управление и контрол, насочени към ефективното елиминиране на различни замърсители от води, както и за разрешаването на критични проблеми, свързани с преработката на отпадъци. Последните няколко години, работим за изграждането на един от Центровете за компетентност, финансирани по OП „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове – „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ (Clean&Circle) с координатор проф. дбн Яна Топалова. Тъй като този център обединява усилията и работата на повече от 100 изследователи от различни университети и институти, научните ни постижения вече са доста. Конкретно моята работа е свързана с използване на потенциала на плазмата и включването на плазмени модули в хибридни технологии за контрол на замърсяването. Работим по отношение на елиминирането на два типа много рискови замърсители – органичните трудно разградими съединения и микроорганизмите. Във връзка с последното, всички се убедихме тези месеци колко съществен проблем си остава постигането на ефективна дезинфекция и отстраняването на патогенните бактерии и вируси. Плазмените технологии са една от иновациите, които могат много да допринесат за разрешаването на тези проблеми.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Изначалните мотиви за избор на професията „изследовател“ обикновено са свързани с голямото любопитство, което децата имат към природата и заобикалящия свят, с естествения порив за знание и опит да разбереш непознатото. За съжаление, често възрастните престават да бъдат любопитни, любознателни. Хората, които се насочват към науката са тези, които не само са успели да запазят детската любознателност в себе си, но и да я развият и надградят в осъзнат стремеж да допринесат с нещо за общото знание и решаването на наболелите проблеми пред човечеството. За мен лично работата като учен и преподавател е била целенасочен избор през целия ми жизнен път, носи ми голямо удовлетворение и ми позволява да използвам въображението и творческия си потенциал за нещо смислено и полезно.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Израстването на един млад човек до учен е дълъг и динамичен процес, а не статично явление, не спира, когато стигнеш даден етап, а продължава цял живот. Разбира се, през годините много хора и събития имат своя принос за развитието ни не само като професионалисти, но и като хора. Аз лично се насочих към биологичните науки още в училище и смятам, че роля за първите ми стъпки и „запалването“ в тази област са имали моите учители в гимназията и разбира се, школата на олимпиадите по биология. По-късно в университета, запознанството ми с проф. Райчо Димков и проф. Яна Топалова изигра ключово значение за насочването ми към екологичната биотехнология и биологичното водопречистване. Те двамата като основоположници на това научно направление в България ми показаха необятността му и продължават да мотивират не само мен, а и десетки млади хора. През последните години, работата ни в Центъра “Clean&Circle” също допринесе и тепърва ще допринася за израстването ни като учени, тъй като даде възможност да стартираме изграждането на една изцяло нова научна инфраструктура с уникална дори в световен мащаб, апаратура за анализ на води и отпадъци.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
За никого не е тайна, че великата наука, световната наука отдавна е добре финансираната наука. Основна трудност за нас е фактът, че научните открития се развиват с бясна скорост, а без адекватно финансиране, ние не можем да сме конкуренти или пък равностойни партньори на международните научни екипи. Едва последните години чрез отпускането на целеви средства за наука и с включването на наши екипи в обществено значими световни проекти, започнахме донякъде да наваксваме закъснението от десетилетията лутане. Друг съществен проблем, за който повечето хора нямат и представа е, че все повече се налага учените да се занимават с утежнена администрация на проектите и изследванията си, което отнема много от капацитета и времето ни. Вярвам, обаче, че добрият изследовател трябва да приема проблемите по-скоро като предизвикателства и да дава всичко от себе си за разрешаването им. Трудностите са преодолими, ако човек намира достатъчно вътрешна мотивация и вярва в това, което прави.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Едва ли ще кажа нещо ново и некоментирано досега, но за всички е ясно, че промяната първо минава през трансформация на начина ни на мислене и възприемане на науката. Всички сме наясно, че съвременното ни „консуматорско“ общество не осъзнава адекватно мястото на науката и образованието. Като, че ли свикнахме учените и преподавателите да получават по-ниско социално признание, да се възприемат като тежест за икономиката и бюджета, работата им да остава неясна и неразбрана. В същото време, по света науката отдавна не е някакво елитарно занимание на група интелектуалци, а има голяма добавена стойност и е основен фактор за развитие на технологиите и индустрията. Реално, няма вариант да постигнем технологичен прогрес и икономически ръст без наука, без открития и иновации.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори. Това е начин да постигнем трансформацията, за която говорих по-горе. Колегите от нашата Катедра и от Биологически факултет отдавна сме осъзнали тази необходимост. Редовно организираме Отворени дни в лабораториите ни, Дни на водата, посещаваме училища, участваме във всички подобни инициативи и на национално ниво. Науката постоянно трябва да се популяризира и представя достъпно, хората да са наясно защо е необходимо да изследваме, да даваме експертни становища, да разработваме нови технологии, да развиваме постоянно своя кръг от познания. Защото в крайна сметка всички искаме да живеем в един по-добър, по-чист и по-приятен свят, а необходимият баланс можем да постигнем единствено благодарение на познанието и науката.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!