Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Елка Коручева, Доцент, Доктор на Физическите науки, Институт по Физика на Твърдото Тяло, ИФТТ – БАН и Университет за Дистанционно Обучение (UNED), Мадрид, Испания.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Занимаваме се всекидневно с изследване на физическите процеси от широк спектър, включвайки процесите в материята при промяна от една фаза в друга, т.н. фазови преходи и критични явления в класически и квантови системи, в областта на невронните мрежи (моделиране на процесите в мозъка, а също така и приложението им в изкуствен интелект и машинно обучение), в областта на социалните явления (социални мрежи, както и предсказване на поведение въз основа на предишни данни), в областта на синхронизация на хаотични системи и условията за тяхната синхронизация, както и приложения на горните проблеми към реални задачи.
В момента участвам в 3 научни договора, два финансирани от испанското министерство на образованието и един от българския научен фонд. Задачите, по които работим по тези проекти са измежду споменатите по-горе, но в по-конкретна формулировка.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Работя от 1982 година. Много проблеми и задачи сме решавали в групите, в които съм работила в България и в чужбина. Започнах да се занимавам с изследване на фазовите преходи в сложни системи, като свръхпроводници и неподредени системи. Допринесохме много за разбирането на явленията в тези системи, както и в квантови системи при температура близка до абсолютната нула. В последствие, много от тези резултати бяха потвърдени експериментално. Но може би най-големите наши приноси ги свързвам преди всичко с невронните мрежи, с които започнах да се занимавам когато бях Хумболдов стипендиант в университета във Вюрцбург, Германия.
Имаме конкретни приложения в обработка на образи, намиране на формирования в тях, с евентуални приложения в медицината. Също така имаме приноси и приложения в решаването на различни оптимизационни задачи, които с помощта на методите на статистическата физика, могат да бъдат детайлно анализирани. Наскоро задачите ни по синхронизация на хаотични системи са напът да намерят приложения към т.н. интелигентни градове, а тези по социални явления са приложени към изследване на динамиката на градовете и процесите в тях, като например гентрификация, формиране на гета и др. С няколко думи, занимаваме се с модерни и приложни задачи, използвайки методи на статистическата и теоретичната физика.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
През 80-те години, когато следвахме физика в Софийския Университет, а и следващте десетилетия, тази специалност беше водеща и свързана с големите открития на квантовата и ядрена физика, физиката на твърдото тяло с мощните приложения в лазерната и полупроводниковата физика, приложението и в компютърното инженерство, високо-температурните свръхпроводници, невронните мрежи и построяването на невронен компютър… Това бяха години на романтично отдаване на науката и страстта да бъдеш изследовател. Ако сега трябва да реша какво бих правила, няма да се замисля и ще избера същия път.
Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)
Имах възможността на работя в подходящото време и в подходящите условия. Сега за младите учени е доста по-трудно да се изявят. Конкуренцията е жестока. Работих с едни от най-силните групи по статистическа и теоретична физика в Ecole Normal, Париж (Франция), Университета във Вюрцбург (Германия), Автономния университет в Мадрид (Испания), Международния теоретичен център в Триест (Италия), в Университета за дистанционно обучение в Мадрид (Испания), където съм в момента и ръководя група по статистическа физика към Департамента по Фундаментална физика. В момента имам трима докторанти и няколко студенти от магистърската ни програма по Физика на комплексни системи. Също така преподавам статистическа физика, биофизика, основни курсове по физика, както и курсове по невронни и социални мрежи в рамките на споменатата магистърска програма.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Проблемите, които срещаме са основно финансови, които са необясними ако се сравняват с други професии, които изискват по-малка подготовка и обучение. Други проблеми идват от факта, че дялът на административната дейност, която извършваме, непрекъснато расте. Има моменти когато ако искам да свърша дадено изследване, използвам възможността да остана вкъщи и да работя на спокойствие, ако знам, че отивайки на работа, няма да имам тази възможност поради бюрократична дейност. Друг проблем е намирането на способни млади хора, които искат да се занимават с наука. За съжаление, както у нас, така и в Испания, заплащането в частния сектор на дейност, която е сравнима или изисква по-малко познание, е много по-добро. Затова много способни младежи решават да напуснат изследователските центрове и университетите. Несигурността в академичното бъдеще, желанието да се еманципират и да създадат семейства, ниското заплащане, всичко това допринася за горния процес.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Заплащането е основен проблем. Не ми изглежда сериозно един учен да получава няколко пъти по-ниско заплащане от един майстор зидар или сменящ дограми. Това е абсурд на обществото ни! Бих споменала и за липсата на перспектива и реализация не само на млади, но и на учени в по-напреднала възраст. Те трябва да имат възможността да сътрудничат с други групи, за да са конкурентоспособни, а не да работят по проектите, по които винаги са работели без да има някакъв напредък. Освен това трябва да има и връзка между икономиката и обществото, за да има полза от тези изследвания, ако не в момента, то в бъдеще.
Трябва ли да се говори за наука и защо?
Разбира се, и трябва да се говори много, за да се промени отношението на обществото към науката. Хората трябва да разберат, че науката е основна за успешно справяне в различни трудни условия, били те от икономически, финансов, енергиен или епидемиологичен характер. Без наука не можем да лекуваме болните, не можем да имаме бързи и сигурни комуникации, не можем да се справим с пандемията, с бедността, с климатичните проблеми, със замърсяването на въздуха и околната среда и много, много други.
Политиците трябва да имат силни научни групи от консултанти, които да са независими. Така обществото най-добре ще почувства необходимостта и силата на науката.
Мои много уважавани учители, като великите Едуард Брезен или Волфганг Кинцел не случайно когато навършиха 70 години се отдадоха на работа с талантливи младежи и ученици от горните класове, защото интересът към науката се заражда в тази възраст. Тези щастливи деца ще усетят влечението и значимостта на науката и ще са нейните бъдещите посланици, предавайки изследователската страст от поколение на поколение.
Дано това стане някога и у нас!
