Доц. Десислава Абаджиева: Мотивацията да си изследовател е вътрешна тръпка… или имаш вкус и любов към науката, или изобщо тя не е за теб

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Десислава Абаджиева, доцент, Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов“, Българска академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

В голяма степен ученият е изследовател, това за една част от населението е нещо лесно и обикновено, за други е трудно за възприемане и остава един малък процент заинтересовани. Същността на работата ни се изразява в много четене на нови материали, за да бъдем в крак с новостите; залагане и адекватно провеждане на експерименти, често дългосрочни и още по-често с биологични обекти, което създава и трудности, особено с безбройните наредби; следва въвеждане на методи, адекватни на европейско ниво, което изисква събиране на редица от проби, избор на специфични реактиви, оптимизиране неколкократно на протоколи, докато стигнем до краен, достоверен резултат; анализи, математически подходи, становища, прогнози за разтълкуването на всеки един резултат; описването им в статии, един път за достъпната маса, друг път на професионален език…Изследователят е нормален човек, които се опитва с една статия или чрез проект, често костващи денонощия труд, да дава решения на въпроси, в моя случай с биологична насоченост или от сферата на ветеринарната медицина, като водещата цел е да бъдем полезни на обществеността.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Науката е екипна работа и всеки принос е резултат от труда на повече от двама души. Последните години се занимавам с работа с ученици. Идеята е да се намери връзката между образованието и науката, тъй като години наред се къса някъде. Така, от една страна, се стараем да привличаме млади хора към науката, от друга, да покажем на обществото дейността на една научна организация и полезността й към средното образование. Приносът за мен се ражда, когато с дейността си, насърчиш последователи.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Мотивацията да си изследовател е вътрешна тръпка… или имаш вкус и любов към науката, или изобщо тя не е за теб! Мотивират ме експерименталните моменти. Всеки един носи очакване, изненада, развенчава заблуда или новина.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Може би любовта ми към биологията. Още от 9 клас учителката по биология предлагаше допълнителни занимания и експерименти, които отключиха моя траен интерес в тази посока. Да наблюдавам биологичните процеси от първо лице, да се докосваш до нещо живо или да опиташ да помогнеш при някакъв проблем е невероятна възможност според мен. Определено екипът, с който стартирах научна кариера беше мотивиращ елемент, след това специализация в чужбина, където виждаш как е устроена една европейска лаборатория и замечтаваш да видиш един ден такъв ред и из нашите. Разбира се перипетии е имало много – несполучливи опити, недоказуеми резултати, но докато се откажеш и тези камъчета по пътя те стимулират да опиташ пак и да продължиш.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите в голямата си степен граничат с финансови въпроси. Макар в последните години да се засили националното финансиране и възможностите за европейски проекти, то все още стоят редица процедури, наредби, ограничения. Биологичните експерименти консумират скъпи химикали от порядъка на няколко хиляди за един реагент. Един биологичен експеримент е важно да се повтори, а всяка една проба за достоверност на резултат се пуска в трикратно измерване. Темата е болезнена за всеки, който планира да работи и се явява съществен проблем за необезпечена с проектно финансиране организация.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Смятам, че част от негативното обществено мнение е в резултат на липса на познания за научните организации в България и тяхната дейност, следователно обратното би имало културен и социален ефект. Това трябва да се промени, може би през медийните средства. Куца връзката наука-бизнес. Опитваме се да закрепим съюза наука-образование. Вероятно зад тези партньорства по-стабилно трябва да се усети държавната подкрепа.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Задължително е да се говори за наука! Науката е била и остава инструментът за опознаване и движение на света напред.


Европейска нощ на учените 2022 г.: