Търсене
Close this search box.

Доц. Албена Даскалова говори за лазерните методи в тъканното инженерство

Доц. Албена Даскалова говори за лазерните методи в тъканното инженерство

Доц. Албена Даскалова говори за лазерните методи в тъканното инженерство

Доц. Албена Даскалова говори за лазерните методи в тъканното инженерство


Направи дарение на училище!



***

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Албена Даскалова, доц. д-р, Институт по Електроника – БАН, лаборатория „Микро Нано Фотоника“, Femtoscience application group (http://www.femtosciencegroup.eu/).

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания,

Основните дейности върху които работя в момента са свързани с развиване на нова тематика в областта на приложение на лазерните методи в тъканното инженерство. По-конкретно, понастоящем работя по проект „Антимикробни интегрирани методологии за ортопедични приложения“- AIMed, който е част от програмата H2020, Мария Склодовска – Кюри, иновативни мрежи за обучение. Аз съм ръководител на прoекта от Българска страна. Мрежата AIMed (https://aimed-itn.eu/), се състои от 12 бенефициенти и 6 партньорски организации от Англия, Франция, Германия, Португалия, Италия, Ирландия, Хърватска, Белгия. Целта на проекта е да се разработят гама от материали с антибактериални свойства, подходящи за използване върху повърхности на ортопедични импланти. Това е в отговор на нарастващия проблем за следоперативна инфекция от антибиотично устойчиви бактерии. Чрез комбиниране на няколко подхода за прекъсване на образуването на повърхностен биофилм, материалите, разработени от мрежата AIMed, ще доведат до по-малко хирургични инфекции, по-бързо възстановяване на пациентите и значително намаляване на следоперативните разходи за здравеопазване. Мрежата ще разработи нови пептидни последователности и начини за свързването им с повърхностите на полимери, керамика и метали. Допълнителен подход ще бъде разработването на покрития с калциев фосфат, заместени с метални йони, които могат да бъдат приложени върху импланти чрез добавъчни техники за производство. Ефикасността на тези антибактериални повърхности ще бъде подобрена чрез лазерна обработка на материала, за да го направи непривлекателен за биофилмите (чрез промяна на грапавостта и омокрянето). Консорциума от организации ще проведе задълбочено проучване на свойствата на новите материали, за да се гарантира, че те са приложими за използване при бъдещи импланти. Тази работа ще включва оценка на антибактериалното действие и биосъвместимостта, като се използват подходящи модели. Обучението на назначените в мрежата 15 ESR ще бъде мултидисциплинарно и междусекторно, с акцент върху необходимостта от трансфер на технологии от академични институции към търговски потребители. Благодарение на AIMed , aз и моят екип ще имаме рядката за България възможност да бъдем част от тази мрежа и да се докоснем до европейските стандарти за наука.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Научните ми интереси и приноси са в областта на фемтосекундно лазерно микро-нано-структуриране на биоматериали с цел успешно приложение в тъканното инженерство. В последните няколко години тъканното инженерство е бързоразвиващо се мултидисциплинарно направление от регенеративната медицина, комбиниращо познания от областта на биологията, медицината и физиката с цел възстановяване, поддържане и/или повишаване на функцията на тъканите и органите в човешкото тяло. Последните изследвания в областта на тъканното инженерство имат за цел оптимизирането на биоматериалите, които са на основата на биополимери за медицински приложения чрез подобряване на механичната здравина и биоразграждането. Една от основните цели е да бъде постигнато по-високo ниво на контрол върху наноструктурата на матрицата от биоматериали чрез използването на фемтосекундно лазерно лъчение. Облъчването на тънки слоеве от биополимери, с единични фемтосекундни лазерни импулси правят възможно формирането на слой от нано-пяна. Получената по този начин нано-пяна съдържа мрежа от взаимосвързани нанофибрили, имитиращи комплексната структура на клетъчната марица. За първи път е направена успешна посявка на клетки върху така създадените биоматрици и наблюдавана тяхната преференциална и успешна адхезия, развитие и насоченост върху лазерно структурираните участъци. С помощта на тази неинвазивна техника, е възможно подобряването на повърхнинните свойства на имплантите за нуждите на регенеративната медицина.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Харесва ми да бъда изследовател, понеже професията не те вкарва в строго определени рамки, и дава възможност да разгърнеш потенциала си в област която те вълнува.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Основен принос в моето развитие като изследовател има докторската ми дисертация разработена и защитена през 2003г. в Института по приложна физика на Виенския Технически Университет, Австрия, както и одобряването ми за стипендиант по проект Marie Curie Transfer of Knowledge (TOK) NOLIMBA (Non Linear Imaging at Microscopic level for Biological Applications) в Institute of Electronic Structure and Laser – Foundation of Research and Technology (IESL-FORTH), Хераклион, Крит. Ползите от участието ми в тези специализации са разнообразни, като най-важните са: трансфер на знания и идеи като по този начин се осъществи ускорено реализиране на потенциала ми като учен и се създават умения за работа в различни изследователски екипи. Голямо значение имаше и опита на моите ръководители (учени на световно ниво), които предадоха своите знания и умения и ми помогнаха да бъда сигурна в себе си, да мога да взимам самостоятелни решения, да мога да ръководя успешно по-младите си колеги и да осъществявам и разработвам нови експерименти за изпълнение на задачите по различните проекти.

Създадените международни контакти, вследсвие на осъществените специализации, ми помогнаха да придобия опит за подготовка на научни проекти на национално и международно ниво. Участието ми  в интегрираната инициатива на европейските инфраструктури в областта на лазерните изследвания Laserlab Europe и в проекти по програмата за европейско сътрудничество в областта на науката и технологичните изследвания COST също така оказаха съществен принос в оформянето ми като изследовател, който да може да участва в екипи на проекти на международни колективи.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основните проблеми които срещат учените в нашата област, е перманентното недофинансиране на научните изследвания. Липсата на материална база, нова апаратура, както дори и на най-необходими консумативи свързани пряко с извършване на изследванията, ни изправя ежедневно пред предизвикателства, които, в другите европейски държави, нашите колеги, не ги имат. Необходимо е да върнем младите хора в България, да им предоставим възможност да се развиват на родна земя, те са движещата сила без която няма приемственост и надграждане.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Промяна трябва да има на отношението към научният труд. Той трябва да бъде ценен. Имаме много успешни български учени, с които може да се гордеем, но които за съжаление са в чужбина също. 

Трябва ли да се говори за наука и защо? 

За наука трябва да се говори. В последно време, науката е загърбена, като приоритетни се оказват области където знанието не се цени.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.