Направи дарение на училище!

Автор: Йовка Георгиева

Докторант по Социална психология

във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

В България започва да се увеличава процентът на доброволци и темата става все по-актуална, както в медиите, така и сред хората. Въпреки това все още липсва легално определение на понятието и в сравнение с другите държави процентът на полагане на доброволен труд е нисък. Не се познава достатъчно ползата от доброволчеството, което е пряко свързано с процента на хора, полагащи доброволен труд към момента.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Целта на настоящата статия е да се представи етимологията на понятието и основни негови характеристики, както и да се определи процента на доброволци в България според най-актуалните данни и да се съпостави с данни от други страни.

При изследване на ангажираността на българите с доброволчество затруднения създава липсата на легално определение, както и дефиниране на понятието с определени граници и разбирания. Липсва единна база за доброволците, които полагат доброволен труд в момента или такива, които са полагали такъв. Няма регистър, сайт или друго място, в което да има информация за организациите, работещи с доброволци – както в НПО сектора, така и на национално или регионално ниво. Няма ясна представа за мащабите на доброволчеството в различните негови проявление.

Предизвикателствата в сферата са известни, но все още не е намерено решение на въпроса.  “Доброволчеството в България е един от секторите, за които липсва официална статистическа информация, с изключение на социологически проучвания и анализи на неправителствения сектор в страната, от където са наличните данни.” (стр. 101, Министерски съвет, 2014).

Няма много научни разработки на въпроса, а изследванията до голяма степен са на местно и международно ниво.

Преди да говорим за мащабността на явлението е необходимо да създадем ясни параметри на понятието.

Терминът „доброволчество” произлиза от „добро” и „воля”, което може да се интерпретира като добра воля или правене на добро по своя воля. “Доброволчество” („volunteer”) за първи път е използвано във Франция през 1600 година с основно значение – някой, които доброволно предлага себе си за военна служба. Вън от военния контекст понятието е записано за първи път през 1630 година. Етимологията на думата произлиза от „доброволност” (voluntarius – от латински, използвано в средата на 14 век) – „доброволност, на своя воля” (Online Etymology Dictionary).

Доброволчеството се свързва с доброволност, доброта, отделяне на време, умения и труд, без да се получава финансова облага и материален стимул в замяна. Други асоциации са емпатия, стремеж към, морал и висока ценностна система, активно гражданско участие. Свързани с него са благотворителността, помагане на непознати, желание да се помага.

Легално определение съществува единствено в  „Закона за младежта”, като то е определено като „общественополезна дейност, извършвана безвъзмездно от младежи.” (чл. 35, Закон за младежта, 2013).

В българското социалното пространство съществуват различни дефиниции на понятието. Голяма част от организациите, работещи с доброволци, дават свое определение, което е пряко обвързано с дейността, мисията и целите им. Въпреки разликите между тях между всички дефиниции има сходни характеристики.

Най-голямата платформа, занимаваща се с доброволчество към момента – TimeHeroes, определя доброволчеството като „всяка дейност извън трудовите и служебни правоотношения в полза на несвързани лица, организации или институции, извършвана по собствен избор и без възнаграждение… Доброволчеството се предприема най-вече в полза на организации с идеална цел или на общността.” (стр. 16, TimeHeroes, 2015).

Основни характеристики на доброволчеството, определени като принципи в Закона за младежта – в чл. 37, са: „1. свободен избор; 2. безвъзмездност; 3. лична отговорност; 4. равнопоставеност; 5. зачитане на живота, здравето и достойнството на доброволеца.“ (чл. 37, Закон за младежта).

Белег на доброволчеството е, че винаги се осъществява по воля и желание на лицата, които извършват доброволния труд, не може и не трябва да има задължителен характер. Това се явява като базова негова характеристика. „Доброволецът трябва да има възможност свободно да определя целта, началото и края на своята дейност без негативни последствия” (стр. 7, Фондация Общество и информация, Изследване на доброволческия сектор в България, 2002). Именно той заявява желание да извършва доброволен труд, избира какъв и може свободно да го прекрати. Освен това доброволците не очакват и не получават  пряко възнаграждение или финансово стимулиране за дейността си. Организацията може да покрива определени разходи на доброволеца, които са свързани с извършване на дейността и да му осигурява нужните ресурси, но не и да му заплащат. Липсата на финансова облага и свобода на избора са причини за разглеждане на лична мотивация, различна от маргиналната. На международно ниво доброволците получават стипендии, когато полагат доброволен труд в друга страна, което възпрепятства възможността да работят. Стипендията цели покриване на техните ежедневни разходи – храна, квартира, пътуване.

В организацията, която полагат доброволен труд, доброволците са равнопоставени и се зачита живота и здравето им.

Доброволчеството е гражданска активност. То дава възможност на хората да участват в „промяната“, да изкажат лична позиция в сфера, различна от професионалната или учебната. „Доброволчеството се приема преди всичко като активизъм“ (стр. 14, Pospíšilová, T.,2011). Това е един от начините човек активно да повлияе на света около себе си и да го промени към по-добро.

Базова характеристика на доброволчеството е общественополезния му характер. Доброволците осигуряват „блага на определени трети лица” (стр. 7, Фондация Общество и информация, 2002), които не са негови близки, роднини, приятели. „Доброволчеството има значителен и положителен принос за подобряване живота на хората и укрепване на общността и гражданското общество“.  (стр. 5, The National Youth Council of Ireland, 2007).

Според хуманистичното направление в човешката природа е заложено да се помага на другите. Именно това е ръководещ мотив при полагането на доброволен труд. „В човешката природа е заложено желание, стремеж да се помага на близки хора или дори непознати, както и чувство за взаимопомощ… Точно тези фактори са в основата на доброволчеството.“ (стр. 147-148, Бойков, П., Петкова, П., 2011). Полагането на доброволен труд е с идеална цел за подобряване качеството на живот на обществото или на отделни индивиди.

Доброволчество и благотворителност са понятия, които често се смесват. Те имат определени сходства – и в двата случая се оказва помощ. Разликата обаче е съществена – при благотворителността помощта е материала, докато при доброволчеството тя се характеризира с оказване на помощ чрез труд, умения и отдаване на време.

Именно уменията, труда и отдаването на време са съществени при доброволчеството. Човек може да полага доброволен труд независимо от своята професия и трудови компетенции. Възможностите да се допринесе в определени каузи и организации не се ограничават от възрастови и професионални различния – всеки, независимо от възрастта и професията си, може да бъде доброволец.

Оценяването на доброволците се осъществява на база на индивидуалния принос, ентусиазма, ангажираността, опита и уменията, които всеки може да донесе (стр. 5, The National Youth Council of Ireland 2007). Именно индивидуалните качества и личната вяра и ангажираност в каузата са от голямо значение за организацията.

Доброволчеството може да се осъществява в различни сфери – както в социалната и образователна, така и в спортна, културна, защита на правата на човека, защита на природата и животните, застъпничество и подкрепа на определена група хора и други.

Доброволчеството влияе върху емоционалното състояние на човека, помага му да се чувства значим и щастлив. Редица проучвания посочват връзката между полагането на доброволен труд, здравето и благополучието на човека. Помагайки на другите, той развива свои умения и компетенции, т.е. развива себе си и се чувства по-щастлив и удовлетворен. Ползата от него е двустранна – от една страна, чрез него индивидът въздейства положително върху обществото, а от друга – това помага на него самия.

Най-общо доброволчеството е дейност, която човекът извършва по собствена воля. То носи полза на трети лица или организация, както и на доброволеца. За него не се получава финансово възнаграждение, но често има морална награда. За целта на доброволчеството човек отделя от времето, уменията и компетенциите си, за да помогне или да се отдаде на някаква кауза.

Първото мащабно проучване за доброволческия сектор („Изследване на доброволческия сектор в България“) е проведено през 2002 г. от Фондация „Общество и информация“. Според него доброволците тогава са 6%. В проучването този резултат се сравнява с резултатите в Германия, Великобритания, Франция и Холандия, където процентът е между 14-17% в същия период (стр. 48).

Евробарометър дава данни за доброволците в България и прави сравнение с други държави. По информация от 2014 г. 10% от Българите са участвали в доброволчески инициативи. През същата година в Европа средният процент на хора, участвали в доброволчески инициативи, е около 25% (Европейска комисия, Евробарометър, 2014). По данни от 2011 г. процентът на българите, ангажирани с доброволчество, е 12, като системно полагащите такъв вид труд са едва 2%. По това време полагалите доброволен труд в Европа са 24%, 11% от които – системно.  (Европейска комисия, Евробарометър, 2011)

От направената съпоставка става ясно, че България има доста нисък процент на полагане на доброволен труд спрямо останалите европейски държави. Над 5 пъти повече са доброволците в Холандия (57%) и над 15 пъти повече тези, които полагат редовно доброволен труд (31%). Повече от една трета от интервюираните участват в доброволческа дейност в Дания (43%), Финландия (39%), Австрия (37%), Люксембург (35%), Германия (34%) и Словения (34%). Процентът на доброволци в Малта е 16%, в Испания те са 15%, Гърция и Румъния – 14%. Процентът на доброволци в Португалия е 12, толкова, колкото е отчетен и в България. Единствено Полша от изследваните държави има по-малко доброволци от България – 9%. (стр. 7/8, Европейска комисия, Евробатометър, 2011).

Данни за доброволчеството в световен мащаб ни дава изследването на Световния дарителски индекс, което се провежда всяка година. Според него 7% от българите са били доброволци през 2015г., 4% – 2014 г. и отново 7% през 2013г. и през 2012 г. Това показва относително постоянна тенденция по отношение на хора, ангажирани с доброволчество в България. В световен мащаб, според същото проучване, през 2014 г. 21% от хората по света са били доброволци (в смисъла на даряване на време) (CAF, 2016).

По отношение на другите страни България регистрира много ниски показатели, като от 140 държави нашата се нарежда на 134 място през 2015 (като равни с нея проценти на доброволци има Румъния, а зад нея са Йемен (6%), Армения (6%), Сърбия (5%), Китай (4%), Босна и Херцеговина (4%) и Египет (4%) (CAF, 2016). Въпреки това броят на хората, които отделят време за доброволчество, сега е по-голям, отколкото през 2014 година, когато България е била на 143 място от 145 държави с едва 4% доброволци. (CAF, 2015). През 2013 г. и 2012 г. процентът българи, които са заявили, че полагат доброволен труд е 7 (CAF, 2014).

По отношение на полагане на доброволчество в различните континенти през 2015 г. Европа се нарежда на последно място от изследваните континенти – едва 19% от хората посочват, че са отделяли време за доброволчество през последния месец. Най-много са тези в Америка – 25%, след това в Азия – 23% и в Африка – 20%. Държавите с най-висок процент на доброволци през 2015 година са Туркменистан (60%), Индонезия (50%), Шри Ланка (49%). САЩ е на 4 място с 46%. Словения показва най-висок процент на доброволци в Европа – 34%, следвана от Англия – 33%. (CAF, 2016).

Според Националното представително проучване, проведено от ЕСТАТ, което изследва участието в доброволческа дейност през последните 1-3 години в България в проценти, 15% от анкетираните българи посочват, че са участвали в доброволческа дейност няколко пъти, 13% – че това се е случвало само веднъж. 54,1% отговарят, че не са участвали, но биха го направили, а 17,6% – че не са участвали и не биха го направили. 0,3% от респондентите не дават отговор. Въпреки видимия ръст от увеличение на ангажирани с доброволческа дейност, това идентифицира само броя на участвалите в някаква активност.

Процентът на активност в сравнение с други периоди в миналото се повишава, но той все още е нисък за разлика от другите държави в света.

Според изследване от 2014 г. 15% от българските младежи членуват в някаква формална организация и „само една четвърт са извършвали някаква доброволческа дейност през последната година“ (стр. 73, Митев, П., Ковачева, С., 2014). На световно ниво през 2015 г. почти два пъти повече доброволци полагат доброволен труд (21%). (CAF, 2016).

По направените проучвания в България се установява, че най-активни през 2002 г. са хората между 18 и 30 години – 25% от всички доброволци. (Фондация „Отворено общество и информация“, 2002) На европейско ниво най-активни са младежите между 16 и 19 години като 29% от анкетираните полагат доброволен труд. С възрастта процентът на ангажираните с доброволчество намалява. 26% от европейците между 20 и 24 години са участвали в доброволчески активности, а при тези между 25 и 30 процентът е 23. (Европейска комисия, 2015).

По отношение на корелацията възраст – полагане на доброволен труд в световен мащаб се забелязва склонност на младежите да полагат повече доброволен труд в сравнение с по-възрастните. Това е постоянна тенденция, въпреки че разликата през последните 5 години между различните възрастови групи не е повече от 3%.

Същото проучване посочва, че има тенденция жените да са по-склонни да даряват време от мъжете. Тази тенденция се е запазила през периода 2011-2015, като жените в значително по-голяма степен показват, че отделят от времето си за доброволчество.  През  2015 г. 23,4% от жените полагат доброволен труд, а от мъжете – 19,9% (CAF, 2016)

По-високият брой доброволци сред жените се наблюдава и в други проучвания. „Няколко проучвания установяват, че доброволчеството е полово обусловено и е по-специфично за жените“  (pp.253, Bussell, H., Forbes, D.).

Направени проучвания в България сочат, че и при нас доброволчеството е по-характерно за жените, отколкото за мъжете. Резултатите от направено изследване още през 2002 г. показват, че 69% от доброволците са жени, а едва 31% – мъже. (Фондация „Отворено общество и информация“, 2002)

Тенденцията се забелязва в различни държави, независимо от възрастовия показател. По отношение на полов признак повече доброволци жени има не само в Европа, но и в другите континенти. В САЩ например през 2015 г. 27,8% от жените са полагали доброволен труд, докато мъжете са били едва 21,8%.  Приблизително такава е разликата в процентно съотношение между мъже и жени и през другите години (U.S. Department of Labor, 2016).

По отношение на сферата, в която хората полагат доброволен труд, са направени различни проучвания и разграничения. На база на това дали доброволчеството е на ниво общност – на местно, общинско, национално или международно ниво, се наблюдават различни тенденции.

Повече от половината българи (53%) полагат доброволен труд на местно ниво, а 40% са ангажирани на национално равнище.

Ангажираните извън пределите на страната са 16%, като 14% са в Европа, а 4% – извън Европа. 20% от доброволците заявяват, че не могат да определят къде са такива. (Европейска комисия, 2015).

Европейските граждани през 2014 г. най-често са доброволци на местно ниво – 66% от всички доброволци. На национално ниво доброволците са 27%, докато извън страната са оказвали доброволен труд 18%, като 7% са били доброволци в европейска държава, а 11% – в други части на света. (Европейска комисия, 2015).

Доброволчеството продължава да навлиза сред българите в различна възраст. Тепърва ще се изследва влиянието на явлението върху обществото и върху отделния индивид, но определено последиците от него са положителни.

Специалистите, които се занимават с изследване на доброволчеството, смятат, че неговите мащаби ще се разрастват в бъдеще. Ще се увеличават и възможностите структурните компоненти на това явление (организации, доброволци и т.н.) да се разглеждат холистично – като неразривно свързани елементи на цялостна система.

Използвана литература:

1. Бойков, П., Петкова, П., Проблеми на постмодерността, Доброволчеството: между организацията и гражданската инициатива. Аспекти, ползи, бъдеще; Том I, Брой I, 2011, стр. 147-157
2. Митев, П., Ковачева, С., Младите хора в Европейска България, С., 2014, София
3. Закон за младежта, Обн., ДВ, бр. 31 от 20.04.2012 г., в сила от 20.04.2012 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г.
4. Министерски съвет, Доклад за младежта за 2013 г., С., 2014 г.
5. TimeHeroes, Наръчник за работа с доброволци, С., 2015
6. Европейска комисия, Евробарометър, 2011
7. Европейска комисия, Евробарометър, 2014
8. Фондация Общество и информация, Изследване на доброволческия сектор в България, С., 2002
9. Pospíšilová, Т., Grassroots Volunteering: Definitions, Concepts and Themes, Overview of the literature, , 2011
10. Bussell, H. and Forbes, D., Understanding the volunteer market: The what, where, who and why of volunteering, International Journal of Nonprofit and Voluntary Sector Marketing, 2002, 7 (3)
11. The National Youth Council of Ireland, Resource on Volunteering and volunteering support in the young sector, 2007
12. S. department of labor, VOLUNTEERING IN THE UNITEDSTATES — 2015, 2016.
13. CAF Charities Aid Foundation, CAF World Giving index 2015, A global view of giving trends, November 2015
14. CAF Charities Aid Foundation, CAF Wolds Giving index 2016, The world’s leading study of generosity, October 2016,
15. CAF Charities Aid Foundation, CAF Wolds Giving index 2013, The world’s leading study of generosity, October 2014,
16. http://ec.europa.eu/citizenship
17. http://www.etymonline.com/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!