За доброто на климата оставете комуникациите в Арктика отворени


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

Сътрудничеството при Арктика трябва да продължи, дори и неформално, между изследователите извън и от Русия.

 

Арктика бива за дълго време място, където националните икономически интереси се сблъскват със здравето на нашата планета. Десетилетия наред надпреварата между държавите за достъп към обширните нефтени и газови резерви в региона се засилва. Но в същото време тези нации работят заедно в много области, включително изследвания. Сред тяхната съвместна научна работа са и проучванията за крехката арктическа природа, която среща все повече дни на ледниково топене, откакто планетата се затопля.  


Разбери повече за БГ Наука:

***

Заради нахлуването на Русия в Украйна отношенията в региона ескалират и много от съвместните изследвания са в опасност. От март Арктическият съвет –  международна регионална структура, състояща се от осем държави членки и шест държави наблюдатели – бива преустановен отчасти поради факта, че Русия е настоящият председател по ротационния принцип. Миналия месец седемте държави се съгласяват да продължат ограничената си работа без Русия, като настоящите дискусии са относно как следващото председателство ще се прехвърли на Норвегия догодина, както бе планирано. 

Научното сътрудничество бива засегнато по подобен начин. Голяма част от проучването и обмяната на информация от руската част от Арктика са на изчакване, отчасти заради наложените рестрикции от европейските и американските агенции за финансовото подпомагане на проучванията. Освен това част от експериментите, първоначално предвидените за този регион, са пренасочени към северноамериканските и европейските територии в Арктика.  Някои от интернационалните усилия да се изучи пермафроста (трайно замръзналата земя) биват опропастени в резултат от икономическите санкции срещу Русия. Макар че проучването на пермафроста несъмнено продължава в Русия, данните не са вече достъпни, прекъсвайки ключов информационен източник за климатичните наблюдения, които помагат на изследователите да прогнозират бъдещо затопляне. 

 

Върхът и спадът на сътрудничеството 

Отчасти такова развитие на събитията не е неочаквано. Съгласно Nature reports in a Feature, инвазията има негативно въздействие върху науката по целия свят, особено върху колаборацията между Русия, САЩ и Европа. Причината, както правилно отбелязват анализаторите, е, че научната съвместна работа често следва върховете и спадовете в отношенията между държавите. Когато отношенията станат студени, това неимоверно въздейства също и върху съвместната работа. Въпреки това прекъсването на изследователските връзки не е в нечий интерес, имайки в предвид сериозността на глобалните проблеми, пред които човечеството се изправя. 

Арктика се загрява поне три пъти по-бързо от средното за Земята; норвежкият архипелаг Свалбард вече съобщи за най-топлият си досега месец юни по официални данни. Топящият се лед в морето опустошава и заплашва прехраната на ловците; размразяването на пермафроста предизвиква сериозно потъване, което може да разруши сградите и пътищата; горските пожари изпращат към северните градове гъсти облаци дим. 

В лицето на войната в Украйна, може да изглежда желателно да оставим настрана науката и климатичната кооперацията засега. Но това ще бъде недалновидно. Русия формира около половината територия, разположена около арктическия полюс, и играе решаваща роля при мониторинга на промените в околната среда на района. Нуждата от справяне с климатичните промени означава, че е дори съдбоносно учените от страните около Арктика, спонсорите и законодателите да намерят начини да поддържат линиите за комуникация отворени. 

Някои от проектите са почти завършени. Начини могат да бъдат намерени, за да бъдат окончателно приключени. Пример за това е оценката за природната и антропогенната радиоактивност в Арктика, която е направена и се нуждае да бъде публикувана. Това зависи от Програмата за мониторинг и оценка на Арктика (AMAP) и също включва предишната входяща информация от руските учени.

Както другите хора по света, жителите около Арктика са все по-притеснени относно храните и енергийната сигурност. Войната в Украйна изпрати цените на горивата в небесата, оскъпявайки и усложнявайки и без това често обтегнатия проблем с ресурсите при живота в Далечния север. Това не трябва да бъде забравено, откакто публичното внимание се фокусира другаде. 

В същото време всички усилия да се поддържа научноизследователското сътрудничество се нуждаят да бъдат непрекъснати. Не е разумно, всъщност не е и продуктивно, когато регионалните и двустранните отношения водят до края и на научната свързаност. Това не се е случило по време на Студената война. Не се е случило при другите конфликти през двадесети и двадесети първи век. Не трябва да се случва и сега. 

 

Source: https://www.nature.com/articles/d41586-022-01956-w

Превод: Явор Антов

Източник: Nature 607, 422 (2022)


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.