Направи дарение на училище!

Телефонът не е толкова неудобен, колкото си мислите и може да постигнете по-удовлетворяващо общуване чрез него.

По време на пандемията COVID-19 терминът „социално дистанциране“ често е в центъра на публичните разговори, но тази фраза е едно малко погрешно наименование. В буквален смисъл тя изглежда сякаш подкрепя социалната раздяла. Но всъщност не цели да популяризира „социалната“ дистанция, а само физическото раздалечаване на хората.
Докато запазването на социалните връзки – дори от разстояние – е от съществено значение и за психическото и за физическото здраве. 

Резултатите от епидемиологичните метаанализи например показват, че липсата на социална подкрепа е наравно с пушенето на цигари като рисков фактор за заболеваемост и смъртност и е дори по-вредно от други стресови фактори, като затлъстяването и замърсяването на въздуха. Като се има предвид този емпиричен факт, как бихме могли да останем най-добре свързани с другите, като същевременно поддържаме физическа дистанция? По-добре ли би било да изпратим имейл на приятел? Да се обадим? Да настроим видео чат? 

Съвременните технологии ни предоставят предостатъчно инструменти на наше разположение. Не всички инструменти обаче насърчават еднакво социалната връзка.
И често такива привидно малки избори правят съществена разлика между култивирането на по-силни социални връзки въпреки нарастващата социална дистанция.

В статия, наскоро публикувана в Journal of Experimental Psychology беше тествано дали медиите, чрез които хората взаимодействат, влияят върху чувството им за връзка – и как очакванията за определени технологии влияят върху комуникационните медии, които те решат да използват.
Имайте предвид, че тези очаквания могат да бъдат погрешни.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки че гласовите взаимодействия (като телефонните разговори) могат да създадат по-силни връзки, текстовите медии (като имейли) често са предпочитани поради погрешни вярвания за това как ще се развиват социалните взаимодействия. Всяко взаимодействие, което извършваме, може да доведе до предимства и недостатъци, а решенията за това как да се свържем обикновено са основани на очакванията за тази потенциална цена и полза. Когато хората надценят цената или подценят ползата от гласовата комуникация, това може да създаде погрешно пристрастие към текстово базираните медии.

В един експеримент, например, участниците са помолени да се свържат отново с някой, с когото не са взаимодействали наскоро, или по имейл, или по телефона. Участниците първо направиха прогнози за това какво би било ако се свържат по всеки от тези два начина. По-конкретно, тези участници прогнозираха колко свързани и колко неловко ще се чувстват във всяка ситуация. В този експеримент те обикновено си мислеха, че ще се чувстват по-свързани, когато взаимодействат по телефона, отколкото по електронната поща. Но те също така прогнозираха, че разговорите по телефона могат да бъдат по-неудобни от изтичането на имейл. Участниците допълнително посочиха кой вариант предпочитат. Въпреки че тези участници вярваха, че разговорът насърчава по-силни връзки, повечето от тях отговориха, че предпочитат да изпратят имейл, отколкото да повикат човека за устен разговор.

Изглежда страхът от неловкост тласка хората към текстови методи за комуникация. Резултати показаха, че противно на очакванията на участниците, притесненията за неловкост са до голяма степен неоправдани. В следващата част на експеримента участниците трябваше да се свържат отново, използвайки един произволно определен начин на комуникация – или електронна поща, или телефон. 

Както се очакваше, установи се, че хората създават значително по-силни връзки при взаимодействие по телефона, отколкото по електронната поща. По-важно обаче е, че няма разлика в количеството дискомфорт при повторно свързване по телефона. Изглежда, че човешкият глас осигурява предимства за свързване без очаквания дискомфорт.

В друг експеримент хората трябваше да се свързват помежду си, като задават и отговарят на поредица от относително лични въпроси, например: „Има ли нещо, което отдавна сте мечтали да направите? Защо не сте го направили?“. Тези разговори се провеждаха чрез изпращане на текстови съобщения в реално време по време на чат на живо, като се използва само аудио или се включват във видео чат. За пореден път участниците първо направиха прогнози за това как мислят, че ще се чувстват и след това вече проведоха действителна дискусия с някой друг. Отново е измерена неловкостта при връзката, като в този случай са използвани изявления като това доколко ще опознаят партньора си в рамките на разговора, колко биха харесали този човек и колко силна връзка биха почувствали.

Тук участниците не очакваха, че медиите, чрез които те комуникират, ще имат значение. Но когато всъщност си взаимодействаха, хората отново се чувстваха значително по-свързани – и по-специално, не по-неудобно – когато общуваха чрез говорене, а не с писане. Интересното е, че визуалните сигнали не добавиха повече към онова, което вече предоставяха гласовите медии. Медиите, съдържащи само аудио, както при телефонно обаждане, създават толкова силно чувство за връзка, колкото и аудиовизуалните медии, и двете създават по-висококачествени социални взаимодействия от текстовите медии.

Работата на изследователите предполага, че тези грешно калибрирани очаквания могат да повлияят на начина, по който хората избират да се свързват с другите и следователно доколко добре го правят. Неразбирането на разходите и ползите от различните взаимодействия може да накара хората да изберат по-лоши методи за свързване, като ги насочат към текст, имейл или изпращане на съобщение в Slack, вместо да вдигнат телефона, което води до по-положително взаимодействие. 

В светлината на тези доказателства е изключително важно да се съсредоточим не само върху съдържанието, което се опитваме да предадем, но и върху контекста, в който то се предава. 

Следващият път, когато мислите как най-добре да се установите връзка за комуникация, помислете за телефонно обаждане или настройване на видео чат. В резултат на това най-вероятно ще се почувствате по-добре. 

Имейлите или текстовите съобщения понякога могат да бъдат полезни за изпращане на прикачени файлове или планиране на време за разговора, за да сте по-сигурни. Усещането за социална връзка обаче се улеснява оптимално от гласа на човек, а не от клавиатурата му.

Източници: Scientific American, Journal of Experimental Psychology
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!