Двата вида редовно са се кръстосвали във времената преди около 45 000 години.

Две нови проучвания на ДНК от останки на най-старите хора в Европа, на възраст ок. 45 000 г., разкриват че кръстоските между тях и неандерталците са се случвали доста по-често отколкото досега се предполагаше.
Генетичните доказателства в новите доклади показват, че за първи път отделните човешки популации на кроманьонците (или Homo sapiens) достигат Европа преди почти 50 000 години. Дотогава континентът е бил обитаван само от местни групи неандерталци (Homo neanderthalensis), които впоследствие са се смесили с всички открити досега групи хора, поради което техните гени живеят днес и в нашата ДНК.

Останки от три индивида H. sapiens, открити в пещерата Бачо Киро в България, дават ядрена ДНК, съдържаща между 3 и 4% неандерталска ДНК, според доклада на еволюционният генетик Матея Хаджинджак от Института Франсис Крик в Лондон и колегите ѝ. Древната ДНК е извлечена от зъб и два костни фрагмента, след което е датирана с радиовъглероден анализ на възраст от между 43 000 и 46 000 години. Каменни инструменти, характерни за хората от късна каменна епоха, са открити в същата утайка като вкаменелостите.

„Всички тези индивиди от Бачо Киро са имали скорошни предци неандерталци, пет до седем поколения назад в своите родословия“, казва Хаджинджак.

Сравнение на черепите на съвременен човек (вляво) и неандерталец (вдясно).

Допълнителни доказателства за такива кръстоски от същото време идват от почти напълно запазен човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в Чехия. Около 2% от гените в ДНК от тази вкаменелост, идентифицирани като женски, също идват от неандерталци, според еволюционният генетик Кей Прюфер от Института Макс Планк в Йена, Германия и колегите му. Анализът на тези ДНК сегменти предполага, че тази древна жена също е живяла някъде преди около 45 000 години.

Тези вкаменелости на кроманьонци от България и Чехия не са първите, открити, които съдържат неандерталска ДНК в геномите си, но за момента са най-старите. Дългите неандерталски ДНК сегменти при жената от Чехия, както и при мъж от Румъния, които се разпадат на по-къси сегменти с поколенията, дават индикации, че кръстосването между двата вида е започнало още извън Европа, преди ок. 60 000 години.

Неандерталците изчезват напълно преди около 40 000 години, въпреки че тяхното генетично присъствие остава чак до днес у всички неафрикански популации, носещи все още средно близо 2% неандертална ДНК.

Взети заедно, новите проучвания показват, че някои ранни човешки популации в Европа имат дълготрайно въздействие върху нашата ДНК, докато други отиват в задънени генетични улици. Хората от Бачо Киро представляват новоидентифицирано население на древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и коренните американци, но не и западните евразийци, според проучванията на екипа на Хаджинджак.
Подобно на останките от древните кроманьонци от Румъния и Сибир, жената от Чехия също не допринася за гени у хората, които са живели в периода от преди ок. 40 000 години и след това.

Местата, където са открити останки от неандерталци (жълтите точки) и предполагаемите граници на техните популации.

„Забележително е, че находките от Бачо Киро биха могли да представляват население, което се е разпространило преди 45 000 години поне от България до Китай“, казва еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс от Института по еволюционна биология в Барселона.

Когато кроманьонците пристигат в Европа, неандерталците вече се намират в епохата на своя залез и скоро след това изчезват. На този фон е странно колко огромен брой хора са натрупали изненадващо голямо количество ДНК от тези последни малки неандерталски популации. Особено при положение, че цели 40 000 години след последните междувидови кръстосвания, допълнителни миграции в Европа от хора с малко или никакво неандерталско потекло би трябвало да изместят съвсем неандерталската ДНК от човешкия генетичен басейн.

Тези хора са изработвали отличителни каменни и костни инструменти и са едни от предците на днешните европейци, предполага Хаджинджак. Например в пещерата Бачо Киро наскоро възстановената ДНК от по-късен, приблизително 35 000-годишен костен фрагмент на H. sapiens, вече показва различен състав от този на по-ранните човешки обитатели на пещерата. Този индивид е бил предтеча и носител на гени главно за по-късни популации в Европа и Западна Азия, уточнява Хаджинджак.

Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencenews.org