Джон Кемени и началото на аматьорското програмиране

Изображение: miro.medium.com

Автор: Гергана Карабельова

Джон Джордж Кемени е роден на 31 май 1926 г. в Будапеща, Унгария. Той е бил математик, компютърен специалист и преподавател, но е най-добре познат като единия от двамата изобретатели на езика за програмиране BASIC.
Джон Кемени се ражда в Унгария, но през 1940 година баща му взима него и цялото му семейство, и емигрира в Ню Йорк, САЩ. Там той учи в гимназия „Джордж Вашингтон“ и завършва средното си образование след три години с най-високия успех от целия си випуск. През 1943 година той е приет и влиза да учи в университета Принстън със специалност „Математика и Философия“, но пропуска една година, през която работи върху Манхатънския проект (проекта за изучаването и разработването на първите атомни оръжия в света). Там той се среща и запознава с Джон фон Нойман. След приключването на проекта той се завръща в Принстън, където завършва бакалавърската си степен с дипломна работа на тема „Еквивалентни логически системи“. Той остава в университета за аспирантура. През 1949 година защитава докторантура и за кратко работи като математически асистент на самия Алберт Айнщайн.
През 1953 година, когато Кемени е на 27 години, той бива назначен като професор на пълен работен ден във факултета по математика на Дартмутския университет, където той преподава и пише редица трудове и книги.

През 1960 година той се запознава с Томас Курц, с който се превръщат в пионерите на програмирането за аматьори. През 1964 г. те заедно изобретяват езика за програмиране BASIC, който поставя основите на програмирането за хора, които не е задължително да са учени или инженери. Със своята простота и яснота на командите и логиката, BASIC се превръща в новото любимо хоби на хората по света. Освен това BASIC се превръща в най-използвания език за програмиране, на който се е пишел софтуер в зората на компютрите – Apple II, Commodore, TRS-80 и IBM компютрите през 80-те години. Всъщност BASIC е абревиатура на „Beginners’ All-purpose Symbolic Instruction Code“ (Символичен код с инструкции с общо предназначение за начинаещи). Този език предизвиква революция в компютърните среди. Преди него компютрите са запазена територия само за много тесни специалисти и учени, които ги използват главно за математически проблеми. След BASIC вече и стандартния средностатистически потребител може да управлява компютър, дори да се забавлява с него и да създава собствени игри. Точно BASIC е езика за програмиране и технологията, отговорна за сближаването на хората с компютрите.

Кодът на BASIC и командите му използват думи от английския език, което прави програмирането изключително лесна за осъществяване задача. Така например, за да каже потребителя на компютъра „Напиши на екрана HELLO“, се използва командата “print”, последвана от кавички, в които се поставя желания текст. Така командата:


РЕКЛАМА:

***

print “HELLO”

написана в конзолата, ще накара компютъра да изпише на екрана думата „HELLO“.
Когато питат Кемени какво го е подтикнало да изобрети BASIC, той казва „Нашата идея беше, че всеки студент в кампуса трябва да има достъп до компютър и всеки член на факултета трябва да може да използва компютър в класната стая, когато е подходящо. Беше толкова просто да започнем да работим за създаването на BASIC.“

От 1970 година до 1981, Кемени става президент на Дартмутския университет, но продължава да преподава и да пише различни научни трудове. Във времето, докато той е президент, университета се развива стремглаво и става пионер в използването на компютри от студентите, а не само от професори и учени. В онзи период Кемени често споделя как според него компютърната грамотност е не по-малко важна от способността ни да четем. Тези негови мисли сякаш предопределят бъдещето на цялото човечество, като днес не можем да си представим света без компютрите, които са достъпни и разбираеми за хора от всички възрасти и професии.
През 1983 г. Кемени и Курц основават своя компания на име „True BASIC“, чиято цел е да разпространява тяхната най-нова версия на езика за програмиране.


Джон Кемени умира на възраст от 66 години, заради проблеми със сърцето, в САЩ, на 26 декември 1992 година.
Интересен факт е, че Кемени е бил част от така наречената група „Марсианците“. „Марсианците“ е термин, с който са наричали група от обещаващи и в последствие успели унгарски учени, главно математици и физици, които са емигрирали в САЩ в първата половина на 20 век. Лео Зилард (физик и изобретател) е човека, който образно измисля това наименование като често се шегува, че Унгария е любимото място на марсианските свръхинтелигентни извънземни. Някои от учените, които са от „Марсианците“, освен Кемени, са Пол Ердос, Джон фон Нойман, Лео Зилард и др. Историята на самото наименование „Марсианците“ започва със силния унгарски акцент върху английския на учените, емигрирали в САЩ. Заради този акцент те винаги били считани за аутсайдери в американското общество. Освен това тези учени изглеждали свръхестествено интелигентни, говорели на странен (за американците) майчин език и всички идвали от нечувана, далечна и малка държава. Тези факти довели до въвеждането на общото наименование за тях – „Марсианците“.
„Марсианецът“ Джон Кемени е важна фигура в света на компютрите и компютърните науки, защото благодарение на неговото визионерство, революцинен начин на мислене и годините му труд, днес всички ние използваме компютри всекидневно, които машини така дълбоко са пуснали корени в обществото ни, че вече е невъзможно да функционираме без тях.

Възпоменателната плоча на Кемени в Будапеща

Източници:
„True Basic. A sketch of John Kemeny“, Dartmouth Alumni Magazine, 13 декември 2001 година
„Fifty Years of BASIC, the Programming Language That Made Computers Personal“, списание „Time“, 29 април 2014 г.
Интервю с Джон Кемени, Уеб архив, https://web.archive.org/
„Гласът на Марсианците“ – Джорджи Маркс (“The Voice of the Martians” – Gyorgy Marx)


Европейска нощ на учените 2022 г.: