Направи дарение на училище!

Автор: Мирослав Енев

Из книгата „Те, рододендроните”

На следващите страници няма да предложа обща информация за дивите рододендрони по света, каквато всеки може да намери, ако се разтърси, и каквато предложих криво-ляво в първите глави на книгата. Преди всичко подробно ще опиша и разкажа за онези видове, които лично съм отглеждал. Всички представени тук снимки са правени в продължение на много години на същите тези, отгледани от мен, растения. Не съм ходил да снимам в никакви рододендронови паркове и дендрариуми по света. Моите питомци размножавах от семена, пратени ми от ботаническите градини в Киото, Япония, и Единбург, Шотландия, а по-късно и от семена, събрани от собствени растения. Преди години се свързах с тези ботанически градини и хората там бяха любезни скоро да ми изпратят семената, за които ги помолих. Сърдечно им благодаря!

Диви рододендрони, а и изобщо диви видове растения са онези, които съществуват в природата от хиляди години. Те не са резултат от многогодишна човешка селекция. Те обитават определени места на планетата и всъщност точно те са изходните форми, от които са произлезли сортовете. Чрез изкуствено опрашване ботаниците са кръстосвали отделни екземпляри от различни видове, след което са засявали получените семена и така са получавали съвсем нови индивиди с интересни и непознати качества. Днес обаче, тези модерни растения с техните главозамайващи бляскави предимства никак не ни интересуват. Сега ни вълнуват преди всичко самобитността, естествената красота, древните багри и форми, тези които са властвали в природата преди нашата намеса. Интересува ни истинското, първоначалното творение, онова, което се е появило и просъществувало непосредствено след искрата. Да надзърнем там!

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първият вид е шлипенбаховият рододендрон, Rhododendron schlippenbachii. Това е листопаден вид, който обитава Североизточен Китай, Монголия, части от Далечния изток на Русия, полуостров Корея с прилежащите острови, както и Япония. На височина достига повече от два метра, а на някои места в диво състояние в пределна възраст – до пет. Това растение е кръстено от руския академик К. Максимович в чест на морския офицер и пътешественик Шлипенбах. Рододендронът е наричан още кралска азалия заради впечатляващите цветове.

Този вид е листопаден, притежава могъща, добре разклонена корона, но немного листа. Самите листа са доста едри и с интересна форма. Петурата напомня бухалка със стеснена част откъм дръжката и силно разширена част към върха. През есента листата придобиват ясножълт цвят. Интересни при този вид са цветните пъпки и особено цветовете.

Цветните пъпки са дребни, достатъчно дребни, за да се различават трудно от листните, което е странно предвид огромните цветове, които се развиват напролет от тях. Съцветието е изградено само от няколко фунийки, но тези фунийки са наистина впечатляващи. Диаметърът им е шест, седем, осем сантиметра, а баграта е розова, като при различните индивиди се наблюдават различни нюанси на розовото. Шлипенбаховият рододендрон е един от онези, чиито цветове притежават силно скъсена тръбеста част. При него тя е скъсена до такава степен, че отделната фунийка има формата на диск. Шлипенбаховият рододендрон е сравнително ранноцъфтящ. Плодната кутийка също е странна. На свой ред и тя е много къса. Този рододендрон е един от видовете, които притежават едри семена и доста лесно се размножават чрез посев. При мен младите шлипенбахчета достигаха височина 6-8 сантиметра още през първата година, а дебелината на стеблата им след първия вегетационен сезон често превишаваше тази на кибритена клечка. Това за рододендрони е впечатляващо постижение. За сравнение, семеначетата на повечето други видове през първата есен са няколко пъти по-ниски и много, много по-тънки от посочената дебелина. Засаден на открит грунд, шлипенбаховият рододендрон се развива добре и не създава особени проблеми. Според мен той е и относително по-сухоустойчив в сравнение с повечето рододендрони. Видът обича слънцето, но понася задоволително и шарената сянка.

Вторият вид, който ще опиша в моята книга, е рододендронът на Албрехт, Rhododendron albrechtii, който вирее в Централна и Северна Япония. Кръстен е на името на руския лекар М. Албрехт, който е открил това растение, въпреки че японците вероятно доста по-рано са се досещали за неговото съществуване.

Албрехтовият рододендрон е една моя сбъдната мечта, но не съвсем. Преди почти тридесет години аз за първи път видях този вид в една чешка книга за рододендрони и моментално възжелах да го притежавам. Години по-късно, след като се свързах с ботаническата градина в Киото, успях да се сдобия с шепичка семенца, от които се родиха няколко десетки млади растенийца, тънички като карфици. Да се отгледа този вид се оказа трудна работа. Няколко пъти молих японците да ми пращат семена и те винаги се отзоваваха, но всеки път младите рододендрончета масово загиваха. Растенията загиваха едно по едно, по-скоро през втората и третата година. Аз все пак успях да отгледам петнайсетина, но дори и отраснали, те се развиваха зле; като че ли все нещо не им достигаше. В крайна сметка, след всичките години борба, едвам закрепих само два екземпляра, които подарих на моя приятел Васко. Този човек се оказа по-добър и по-старателен от мен. В момента едното растение се намира в неговата колекция и от година на година се развива все по-добре, а другото Васил подари на една негова клиентка. Мисля, че засега това са единствените два екземпляра от този вид в България. Според мен, предвид това че албрехтовият рододендрон обитава приоритетно северните части на Японските острови, в България той се чувства зле поради по-сухия климат. Вероятно този вид ще се развива добре, ако бъде засаден на по-голяма надморска височина – място с висока въздушна влажност и по-хладен климат.

Албрехтовият рододендрон, както и предният вид, е листопаден. На височина рядко достига метър. През есента се сдобива с оранжева и жълта премяна. Листата му също донякъде приличат на шлипенбаховия рододендрон, но не са чак толкова широки в предната си част и притежават по-остър връх. И на двата вида листата са грапави. Интересно е, че цветните пъпки и плодните им кутийки са почти еднакви. Плодната кутийка и тук е къса, вероятно защото цветовете също са скъсени.

Цветовете! О, цветовете са незабравими! Те също са почти дисковидни – с много къса тръбеста част. Броят им в едно съцветие и тук не е голям. Разглежданият вид е сравнително по-късноцъфтящ, като при него едновременно с появата на цветовете може да започне и развитие на летораслите. Фунийките обикновено притежават ярък, плътно лилав цвят, като в редки случаи той бива и бял. Всичките мои растения бяха с лилави цветове. Различната багра на цветовете при индивиди от един и същи вид не е рядко срещано явление при рододендроните. Безспорният рекордьор в това отношение е японският рододендрон, Rhododendron japonicum, при който не съществуват два екземпляра с еднакво обагрени цветове.

Този красавец е може би най-популярният и най-известният от всички листопадни видове. Изключително ценен, той не е от типа на т. нар. японски азалии, което изрично подчертахме в началото на книгата. Мисля, че този вид, както и жълтият рододендрон от Кавказ, Rhododendron luteum, са дали началото на най-голям брой листопадни сортове. Японският рододендрон произхожда от Япония, както вероятно вече сте се досетили, където никога не може да бъде открит сред гъсти гори. Видът е светлолюбив.

Добрата новина тук е тази, че японският рододендрон е един от най-лесните за отглеждане, а също така и за размножаване. Хвърляш семената и те поникват. Засаждаш растенията и те тръгват. Разкош! Този рододендрон е бързорастящ, силно разклоняващ се, добре облистен и обилно цъфтящ. Цветовете са камбанковидни, доста едри, многобройни в съцветието и ярко обагрени. Багрите при всеки отделен индивид са различни. Нюансите започват от бледожълто и стигат до бананово, всички багри на оранжевото, розово-оранжевото, червено-оранжевото, кремавото. Видът притежава ароматни цветове.

Съветвам начинаещите любители да стартират рододендроновия занаят тъкмо с японския рододендрон и неговите сортове! Гарантирам на всеки, че ако спазва криво-ляво инструкциите, скоро ще бъде приятно изненадан от жизнеността и красотата на своя любимец, а повярвайте ми, ще шашардиса и съседите!

През есента този рододендрон придобива ярка есенна окраска. Продълговатите му листа се оцветяват в жълто, оранжево, червено.

Жълтият рододендрон, Rhododendron luteum! Споменахме този вид преди малко. Приятелят ми Васко го има в колекцията си, аз също, а съм го виждал и в естествените му местообитания в Кавказ. Някои части от тази планина са покрити именно с него. Освен в Кавказките планини, жълтият рододендрон се среща още в Украйна, Беларус, Полша, а и някъде в Мала Азия, като подлес в горите, по сипеите и по откритите пространства на планините до 2000 метра надморска височина.

Растението достига ръст два метра. То е буйно растящо, добре разклонено и лесно за отглеждане. Притежава продълговати, елипсовидни, сравнително немного големи листа, с прекрасна оранжева окраска през есента. Цветовете му са тъмножълти, немного едри, разпръскващи силен, упойващ аромат. Жълтият рододендрон често цъфти едновременно с появата на новите клонки.

Канадският рододендрон! Никога не съм предполагал, че мога да харесам толкова много някое цвете, че да мисля ден и нощ за него. Това е най-нежният вид от всички рододендрони по Земята – Rhododendron canadense.

Той не произхожда от Япония, за което недвусмислено подсказва и името му. Той е листопаден. Видът има дребни, елипсовидни листенца и трудно достига до метър височина. Канадският рододендрон притежава едни от най-прекрасните цветчета. Те са малки, а венчелистчетата им са разсечени до основата, което е изключителна рядкост в рода. Видът цъфти рано с обилие от цветове. Баграта им е виолетова или бяла. Аз притежавах и двете форми, което ме правеше особено щастлив…

Можете да закупите книгата „Те, рододендроните” тук.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!