Дипломация в условията на капитализъм

Автор: Симеон Андонов Симеонов

Статия от брой 133 >> https://nauka.bg/bgnauka133/

 

Резюме:

Повечето анализатори разглеждат дипломацията и капитализма като два различни феномена без особени взаимовръзки помежду им. Дефинирайки капитализма като световно разделение на труда, тази статия разглежда еволюцията на модерната дипломация и формацията на глобалния капитализъм като тясно свързани исторически процеси. От една страна, дипломатически практики тласкат европейската експанзия отвъд „стария континент“, установяват благоприятни условия за развитието на европейското предприемачество и улесняват разпространението на научно-технически открития между европейските държави. От друга страна, нарастващото разделение на труда в европейските държави оказва своето влияние и в дипломатическите корпуси, постепенно налагайки специализирането на дипломатически, консулски и търговски функции и по този начин обособявайки сферата на икономическите отношения като различна от тази на международните отношения. Модернизирана в хода на повсеместното разделение на труда, европейската дипломатическа инфраструктура се явява основен катализатор за ускореното икономическо развитие и възхода на западноевропейските общества в условията на Индустриалната революция и развития капитализъм.


РЕКЛАМА:

***

Кодови думи:

Капитализъм, дипломация, колонизация, глобализация, Индустриална революция

 

Когато чуят думата „капитализъм“, повечето от нас незабавно я асоциират с Карл Маркс и неговата теория за класовата борба; с Индустриалната революция или пък с възхода на комунизма в Руската империя; с противопоставянето на блоковете през Студената война, а защо не и със света днес, свят на „късния капитализъм“ в най-новата му одежда, неолиберализма? Едва ли някой от нас би свързал капитализма с дипломацията. Каква е първата ви реакция, ако ви помоля да помислите за „дипломацията в капитализма“? Най-вероятно бихте си помислили, че ви питам за дипломацията на капиталистическите държави през Студената война. Или може би за глобалната дипломация днес. 

Позволете ми да направя едно уточнение: За мен това би била твърде тясна тема. Затова искам с вас да помислим за „дългата“ история на капитализма, да отидем обратно в ранната модерна епоха, където започва формирането на капитализма, и заедно да се разходим до днешното време. В тази наша историческа разходка от ранния към късния капитализъм, въпросът, който ни интересува, е: Каква е ролята на дипломацията във възхода и въобще историческия път на капитализма? Дипломатите просто статисти ли са в глобалния възход на капиталистическия строй, или са ключови играчи в него? Какво значат различните ключови епизоди в историята на капитализма основаването на банковото дело в Италия през 14-ти век, експанзията на европейските империи в Америка, Африка, и Азия между 16-ти и 20-ти век, основаването на борси през 17-ти век и т.н. в развитието на дипломатическата практика? Както се надявам нашата дипломатическа екскурзия в историята на капитализма да ни покаже, дипломатите и дипломатическите и консулски корпуси играят основна роля в установяването на капитализма като световна политическа икономика.

Преди да започнем екскурзията си, нека да повдигнем въпроса за това как точно е редно да дефинираме капитализма. По темата са изписани хиляди научни трудове, някои от които (например класическата дефиниция по Маркс, която е силно фокусирана върху индустриалните фабрики) ще ни дадат само ограничена аналитична полза. За целите на нашия поход, ние ще използваме предимно тази школа, която ни дава най-широко поле за осмислянето на ролята на дипломата във възхода на капитализма, а именно идеята за капитализма като свят-система, дефинирана от Имануел Уолърстийн. Най-общо казано, Уолърстийн дефинира капитализма като световно разделение на труда. Това разделение започва с европейската глобална експанзия в 15-ти век, с европейски експедиции по бреговете на Африка и с колонизацията на Америка в следващия век. Източна Европа играе ключова роля в това разбиране за капитализма като свят-система, тъй като именно Руската империя и Полско-Литовското княжество се оказват ключови износители на излишъци от евтин дървен материал и жито, които предоставят на Холандия и Англия (на чиито борси се търгуват тези стоки) възможността да изхранват нарастващите си населения, да им предоставят жилища и отопление, както и възможността да решават демографските си проблеми чрез презокеански заселвания.

Цялата статия можете да прочетете в новия брой 133 на списанието. Изтеглете броя с абонамент за 2,50 лв. на месец. ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК >>

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  

 

Автор: Симеон Андонов Симеонов


Европейска нощ на учените 2022 г.: