Направи дарение на училище!

Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Тази статия е посветена на династичните бракове на двама от най-коментираните владетели на Второто българско царство – царят „узурпатор” Борил и великият военначалник Иван Асен II. Темата има за цел да разкрие ролята и значението на браковете в средновековна България, както и влиянието на жените, които седят рамо до рамо до българските владетели. 

Произходът на термина „дипломация”  трябва да се търси още от античната епоха. В езика на древните гърци с думата „диплома” се обозначават две сдвоени дъсчици, които се дават на пратениците в потвърждение на техните пълномощия. Дипломацията като понятие отразява една съществена страна от външната политика на държавата. Три са основните фактори, които пораждат нуждата от дипломатическа дейност – войната, мирът и търговията. Дипломацията като средство за мирно регулиране на отношенията между две или повече държави,съществува още от първобитнообщинния строй. С течение на времето дипломацията се превръща в своебразна система от свързани и взаимнообособени по между си елементи.На първо място в тази система могат да бъдат отнесени близките или по-далечните стратегически цели на държавата в нейната външна политика, а на второ място се включват всички методи и форми,чрез които се води дипломатическата дейност.Това са най-вече разнообразни международни споразумения – примирия, мирни договори, търговски съглашения, военни съюзи и династични бракове.

При сключването на династически брак настъпвало сродяване между отделни владетелски дворове.Чрез династическите бракове управляващите династии се свързвали помежду си чрез духовни връзки,които съгласно църковните закони през средновековието се смятали за ненарушими и били достатъчен гарант при постигането на мирни отношения и спазването на съответните договорености. В много случаи от сключването и разгрогването на династичните бракове зависело до голяма степен политиката на една или друга държава.

В настоящата статия ще бъдат разгледани династичните бракове на царете от втората българска държава – цар Борил (1207-1218) и цар Иван Асен II (1218-1241). Борил, новият български владетел се жени за овдовялата царица, бивша жена на цар Калоян, за която Георги Акрополит в своята История казва, че е от скитски произход, т. е куманка, и по този начин печели подкрепата на куманските вождове и легитимира властта си. Има и теза, че съпругата на Калоян и Борил е произхождала от средите на друга племенна общност, като например русите бродници.  Името на тази царица не е ясно засвидетелствано в изворите, като може да се допусне, че след женитбата си с цар Калоян, тя приема християнството и името Анна. От брака си с Калоян, куманката ражда син с евентуално име Василий или Витлеем, който е все още малолетен през 1207 г., когато цар Калоян умира. Относно датата за сключването на брак между Калояновата вдовица и цар Борил, може да се предположи, че това се е случило не по-рано от есента на 1208 г., тъй като според средновековното право вдовицата няма право на друг брак докато не изтече една година от смъртта на съпруга и. Ако това не се спазело вдовицата бива лишавана от наследство. 

Един от най-обсъжданите въпроси, който предизвиква голям интерес е дали новият цар Борил е пряко свързан с убийството на цар Калоян. Има хипотеза, че Борил и жената на цар Калоян -куманката, която Борил също взема да съпруга, са централните фигури в заговора срещу Калоян. Друга хипотеза обаче гласи обратното, а именно, че този брак не е свидетелство за съзаклятие от страна на Борил, а опит за легимитизиране на властта. Има мнение,че още в самото начало Борил не е бил цар, а само регент от името на Иван Асен и Александър. Най-логично изглежда становището, че актът за узурпация съществува само тогава, когато по насилствен път се нарушава строго регламентираният ред за наследяване. Относно смъртта на великият цар Калоян, Георги Акрополит в своята „История” споделя мнението, че срещу Калоян е организиран заговор. Най-логичното обяснение за смъртта на българският владетел, може да бъде обяснено с тезата, че цар Калоян е умрял от плеврит, т.е от естествена смърт. Бракът между Борил и Анна осигурява известна приемственост и законност на положението на владетеля. Друго предимство, което носи този брак е куманският произход на Бориловата съпруга.По този начин Борил си спечелва добър съюзник от страна на куманите. Пример за помощта, която оказали куманите на българската държава е походът от лятото 1208 г.,организиран от Борил срещу Латинската империя. В битката българите претърпяват тежко поражение. Борил прилага тактиката на Калоян при Одрин(1205г.), но този път рицарите са подготвени. Император Анри Фландърски(1205-1216) не се подлъгва да преследва куманската конница, а нанася удар в центъра на противника и това определя изхода на сражението.  

Разбери повече за БГ Наука:

***

За да постигне трайно примирие през 1214 г., царят уредил династичен брак между латинсия император Хенрих и неговата доведена дъщеря – Мария и между самият Борил и племенницата на императора Анри– французойката Елисавета дьо Куртене.Тези два брака гарантирали постигналият мир между двамата управляващи,но и давали занапред възможността на единият или другият владетел да упражняват своето политическо влияние над държавите от съюза. Новата Борилова съпруга е първата западноевропейска принцеса, която влиза в търновския дворец. За куманката се знае, че била изпратена в манастир , като данни за нея след това няма.

Данни за царицата куманка има в Бориловия Синодик: 

„На царица Анна, наречена Анисия, и на другата Анна, благочестивата царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения – вечна памет.”

Има теза, че Анна, по-късно след замонашването приема името Анисия е била вдовицата-куманка на цар Калоян и след това съпруга на Борил.

Втората съпруга на цар Борил му гарантира мир с Латинската империя, но за нея има оскъдни данни, тъй като през 1217 г. българският цар е свален от престола от Иван Асен II. Ако трябва да се характеризира дипломацията на цар Борил, то би могло да се каже, че владетелят по-скоро е провел успешна дипломатическа игра, тъй като още със стъпването си на българският престол, Борил сключва династичен брак, с който легитимизира властта си. Може да се каже, че и двата брака на цар Борил са сключени с политически съображения без намесата на лични чувства. След детронацията на цар Борил на престола се възкачва синът на Асен I  – Иван Асен II (1218-1241).

Цар Иван Асен II също проявява държавнически качества като първият успешен дипломатически акт осъществен от него е сключването на династичен брак през 1219 г. с Анна, дъщеря на унгарския крал Андрей II(1205-1235). Унгарската съпруга на Йоан Асен II – Мария се покръства в православието и променя името си на Анна, а бракът е осъществен през 1221 г. когато унгарския крал получава нужното разрешение от папата. Бракът между Иван Асен II и унгарската принцеса Ана възпрял за един дълъг период агресивните намерения на унгарците на северозапад. Царицата почива през 1237 г. вероятно от чума, заедно с най-малкото си дете.

Унгарската царица издигнала църквата, посветена на свети Петър и Павел в Търново. Манастирът, вътре в който е построена църквата, се намира на изток от църквата „Свети Димитър“, в подножието на хълма Царевец. Има сведения, че в този манастир е погребана царицата. В известията се отбелязва, че патриарх Евтимий я нарича “благоверна царица, нова Теодора по вяра”.

Към края на 1237 г. Иван Асен II се оженва за Ирина – дъщеря на бившия епирски деспот Теодор Комнин. Георги Акрополит описва, че тази женитба била породена от силната любов на българският цар към византийската принцеса. Византийският историк пише в своето съчинение,че Иван Асен II обичал Ирина „не по-малко отколкото Антоний Клеопатра”  и че Ирина била „красива и стройна”. Заради силните си чувства царят даже пренебрегнал факта,че неговата дъщеря била женена за чичото на Ирина, а съгласно църковният канон това родство било препятствие за този брак. Без съмнение обаче зад този брак, стоят политически причини, тъй като българският цар ловко лавирал между „силните на деня” и с този династически съюз, Иван Асен II оказвал подкрепа на Солунското деспотство и се изправял срещу силната Никейска империя.

През XIII в. , когато в България се развива  дворцовата поезия, има две панегерични стихотворения, посветени на брака на цар Иван Асен II с Ирина. Те са написани на гръцки език от неизвестен византийски поет, който тогава се е намирал в търновския царски двор. От съдържанието на стихотворенията може да се добие представа за образите на българският владетел и царица Ирина. Първото от стихотворенията е посветено именно на нея, за която поетът отбелязва, че произхожда от „боголъчни слънца”. Тя е опреличена на „луна”, „благоухаещо цвете” от райската градина. Във второто стихотворение Иван Асен II е опреличен на „слънце”, което „свети като фосфор”, наречен е „от деня по-прелестен, най-приятен по своята външност”. Неизвестният византийски книжовник пише на българския владетел, че ако и да съзнавал колко голямо и дръзко е за него начинанието (ὅτι τὸ ἐγχείρημα μέγα καὶ τολμηρόν μοι ἐστί) — именно да напише подобни стихове и да ги поднесе на владетеля, все пак той дръзнал да се залови с това. Ако в молба той се зовял „роб на царя“ (δοῦλον τῆς βασιλείας σου), как би било възможно да не напише похвално слово за тях (двамата), тоест за Иван Асен II и Ирина. Тъй като царят, бил подражател Христов държал да чуе слово и от „малките“, то той като негов „естествен роб“ (ὡς δοῦλος φυσικός) е дръзнал да му поднесе това и да го помоли да го дари според милостта си с някои блага, да се смили над него и да го награди. Византийският поет не забравил да подчертае , че се надява да бъде удостоен с някаква награда от страна на царя за своята творба. Гръцкият поет в края на своето стихотворение завършва с думите:

„Както  слънцето възхожда на земята, тъй да свети,

царствената ни потомка със съпруга си преславен!

Не залязвайте навеки и навеки тъй блестете

Ти, царю красив Асене, ти, владетелко Ирино!”

От брака си с Ирина, българският цар имал три деца – бъдещият владетел Михаил Асен (1246-1256), Мария и Анна Теодора. След смъртта на Иван Асен II през юни 1241 г. на престола се възкачва Коломан I Асен (1271-1246), негов син от  Анна-Мария Арпад. За времето до 1246 г. има пълна липса на исторически източници за Ирина и празнотата е запълнена с различни хипотези. За периода след 1246 г. има само четири сведения за българската царица Ирина:

1. известие от Георги Акрополит за нейното присъствие в Солун през декември 1246 г.
2.  нейното име в Синодика на цар Борил 
3.  монети с изображенията на двама владетели и знака „ÅÐDÍÀ ´ ÌDÕÀDË (Царица Ирина / Цар Михаил)
4.  както и портретите на Михаил Асен и майка му Ирина в църквата„ Свети Архангел Михаил “в град Костур.

Най-известната хипотеза е че Ирина е замесена и има пръст в убийството на Коломан I Асен. Византийският историк твърди, че българският цар е починал вследствие „отровно питие, което му приготвили противниците тайно”, като от този извор следва да се предположи, че зад това убийство стой царица Ирина, тъй като тя има най-голяма полза синът и да се качи на трона и тя да поеме регенството. Това разбира се са само предположения, тъй като гръцкият историк не дава информация кой точно е извършителя на предполагаемото убийство. Може да се предположи, че цар Каломан I Асен даже не е бил отровен, а е починал от естествена смърт, тъй като през средновековието смъртта спохождала често млади мъже и жени. 

Има теза, че още след смъртта на Иван Асен II, Ирина е отстранена от престола и не влизала в състава на регенството на своя син Михаил II Асен (1246-1256). Данните, които дава Георги Акрополит са че през декември 1246 г. Ирина се намира в Солун, където тя се застъпва за брат си Димитър да не бъде ослепен от никейският владетел Йоан III Дука Ватаци: „и сестрата на Димитър – Ирина, съпруга на българския цар Асен – застана коленопреклонно, като молеше да не бъде ослепен брат и. Като получи от императора клетвени обещания, че той не ще загуби очите си, тя отиде при брат си и го доведе при императора. Императора почете Ирина, като отговори на нейното смирение. Щом тя слезе от коня си, и той излезе от своята кола и застана прав до нея”. Тази информация ни кара да смятаме, че Ирина не е участвала в заговора срещу Коломан и не е виновна за неговата смърт.

Във Византия имало случаи, когато жените на императора играели важна роля в управлението и дори поемали контрол над империята при подходящи обстоятелства. Най-често това ставало като императриците поемат властта като регенти на младите си синове, което означавало определен период на временно управление докато младият император навърши пълнолетие, обикновено на шестнадесет години. От това може да се изведе и противоположен извод на казаното по-горе, че царицата – майка Ирина е била регентка на своя син, тъй като българската държава, копирала държавното устройство на своята могъща съседка Византия.

В Бориловия Синодик има данни, че Ирина е станала монахиня и е приела името Ксения., но за дата не може да се каже кога е станало това. Изображения на царица Ирина и сина и Михаил Асен има в църквата „Св. Архангел Михаил“ в град Костур, където Ирина е изобразена в светски  дрехи, което говори, че тя не е станала монахиня до последните години от краткия живот на сина си. Досега експертите са датирали тези стенописи някъде между 1246 и 1253 г. въз основа на знака около портретите и политическата история на Костур. Недостътъчното информация за Ирина не позволява категорични твърдения за нейната политическа роля в историята на средновековна България. Факт е обаче, че Ирина е единствената българска царица от гръцки произход на която е дадена вечна памет в Синодика на цар Борил”, което ни навежда на заключението, че ако Ирина е участвала в заговор срещу доведения си син Коломан и е отстранена от престола то тя не би била спомената в Синодика и не би следвало да и се отдаде такава голяма почит. 

Чрез брака на Иван Асен II с Ирина, българският цар целял противопоставяне на Никея чрез вторият византийски център – Епир. Въпреки това обаче може да се каже,че този брак не носел особена полза на българската държава тъй като Епир тогава е слаб фактор и не успява да се превърне в бариера пред Никея. Също така множеството бракове имат отрицателен резултат в управлението на цар Иван Асен II, тъй като те водят до раздори на царската династична линия и до междуособици сред неговите наследници. Същото нещо се наблюдава по-късно при българският владетел Иван Александър (1331-1371).

Източници:

Петър Ангелов. Средновековната българска дипломация. София 2011.

ПетърАнгелов. Българско средновековие. Лекционен курс. София 1999.

ГИБИ VIII. София 1972.

Веселин Игнатов. Българските царици. Владетелките на България от VII до XIV век. София 2019.

Иван Дуйчев. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на Средновековна България. София 1972.

Сашка Георгиева. Многобрачието в средновековното българско царство. – Исторически преглед, 1990, № 10, 3-16.

Иван Божилов. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) Генеалогия и просопография. София 1994.

Ани Данчева-Василева. България и Латинската империя  (1204-1261) . София 1985.

Иван Дуйчев. Цар Калоян, битката при Одрин през април 1205 г. и нейните сетнини – ВИСб, 48, 1979, № 4, 119-123.

Геновева Цанкова – Петкова.Българо – гръцки и българо – латински отношения при Калоян и Борил. София 1970.

Пламен Павлов. Куманите в обществено -политическия живот на средновековна България 1186 г. – началото на XIV в. – Исторически преглед, 1990, № 7, 16-26.

Държава и църква през XIII век. Преписка на българите с папа Инокентий III. Синодик на цар Борил.  София, 1999.

Пламен Павлов. Първите дами на средновековна България. София 2020.

А. Madgearu. The Asanids: the political and military history of the second Bulgarian Empire (1185–1280). Leiden, 2017.

Андреев, Лазаров, Павлов. Кой кое е в Средновековна България. Исторически справочник. София 1994.

БАН Т. III. История на България, София 1982.

Иван Дуйчев. Българско средновековие. София 1972.

Васил Гюзелев. Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България. София 1981.

SashkaGeorgieva. Female Politicians in the Second Bulgarian Tsardom. Bulgaria mediaevalis. Volume 1/2010, Sofia 2010, 113-136.

Васил Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. III. София 2007.

Иван Лазаров. Уплавлението на Михаил II Асен и Ирина Комнина (1246-1256). – Векове, 1984, № 2, 13-19.

Lynda Gerland. Byzantine Empresses. Women and Power in Byzantium AD 527-1204-Routledge, 1999.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!