76. …Цезар си присвоил прекомерни почести: несменяеми консулство, постоянна диктатура, върховен контрол над нравствеността, освен това прибавка на титлата император пред името му, прякор „баща на отечеството”, статуя в поредицата статуарни изображения на царете, издигнато място за сядане и орхестрата. Но на Цезар и това не му стигало. Той позволил също така да му се дадат отличия, прекомерно бляскави и за най-високото положение, до което може да стигне човек, а именно златно кресло в сената и в мястото на съдебните заседания. През време на цирковата процесия също такава свещена колесница и носилки за неговото изображение, каквито се употребявали за боговете, олтари, храмове, място на празничната трапеза на боговете, собствен жрец-фламин, собствена колегия от жреци-луперци и да бъде наречен с негово име един месец. Към това трябва да се добави, че всички почетни длъжности Цезар възлагал и давал по свой произвол. Третото и четвъртото консулство той упражнявал само номинално, като се задоволявал с властта на диктатор, която му била дадена едновременно с консулствата, а освен това през двете години той си назначил за приемници по двама консули за трите последни месеца, поради което в промеждутъчното време той не провел никакви избори освен за трибуни и плебейски едили и вместо претори назначавал префекти, които да завеждат през време на неговото отсъствие градските работи. Веднъж се случило така, че консулът внезапно умрял в навечерието на първи януари; тогава Цезар дал за няколко часа освободилата се почетна длъжност на едно лице, което я искало. Със същото своеволие и пълно пренебрегване на обичаите той избирал длъжностни лица за няколко години, дал на бивши десет претори консулски отличия, дал на разни лица, в това число и полудиви гали, право на гражданство и ги приел всичките в сената. Освен това Цезар назначил свои собствени роби да завеждат сеченето на монети и събирането на държавните берии. Също така той предоставил трите легиона, които оставил в Александрия, на грижите на своя развратен любимец, син на неговия освободен роб Руфион, и пак нему поверил тяхното командване.
81. Предстоящата насилствена смърт била предсказана на Цезар от напълно ясни поличби… Тези поличби не могли да не му подействат. Чувствайки се при това не напълно здрав, той дълго се колебаел дали да остане у дома си и да отложи набелязаните от него работи в сената. В края на краищата обаче Децим Брут го убедил да не лишава от своето присъствие многобройните сенатори, които отдавна го очаквали. И ето приблизително след четири часа Цезар излязъл от дома си; някои от тези, които го срещнали, му подали бележка с донос за заговора. Цезар обаче смесил тази бележка с други записки, които държал с лявата си ръка, като се канел малко по-късно да ги прочете. Сетне той пристъпил към жертвоприношение и макар че за тази цел били заклани няколко животни, той не могъл да получи добро предзнаменование. Но Цезар пренебрегнал тези предупреждения на боговете и влязъл в курията. При това той се присмял на гадателя Спурина, който го предвардвал от датата „петнадесети март“, и го изобличил в лъжа, тъй като по думите на Цезар петнадесети март настъпил, без да му се случи каквото и да е зло. В отговор на това Спурина казал: „Да, петнадесети март настъпи, но още не е изтекъл.“
82. Когато Цезар сядал на мястото си, съзаклятниците го заобиколили, давайки си вид, че искат да му говорят по служба, и веднага Тилий Кимавър, който се нагърбил с първата роля, се преместил по-близо уж под предлог за някаква молба, но Цезар му махнал с ръка и с жест показал, че отлага работата за друго време. Тогава Тилий го заловил за тогата и за двете рамена. Цезар извикал: „Но това е вече насилие!“ Веднага щом се извърнал, един от двамата братя Каска му нанесъл рана малко по-долу от гръкляна. Цезар хванал Каска за долната част на ръката и я пробол с металната пръчица за писане, като се опитал да скочи, но едно друго нараняване го спряло. И щом забелязал, че го нападат от всички страни с голи мечове, той покрил главата си с тогата и същевременно с лявата си ръка свалил гънките на гърдите си чак до глезените, като искал да падне колкото е възможно по-прилично, а също да закрие и долната част на тялото си. В това положение той бил пронизан от двадесет и три удара и само при първото нараняване издал стенание, без да произнесе нито дума, макар че някои разправяли, че той бил казал на гръцки на спусналия се върху него Марк Брут: „И ти ли, мое дете?. . .“ Бездушен, той останал да лежи няколко часа на същото място, тъй като всички се разбягали. В края на краищата трима прости роби го сложили на носилки, при което едната му ръка увиснала, и го занесли у дома му. Според мнението на лекаря Антистий измежду толкова рани, получени от Цезар, смъртоносна се оказала само оная, която му била нанесена при втория удар в гърдите. Съзаклятниците имали отначало намерението да хвърлят тялото на убития в Тибър, да конфискуват за хазната неговото имущество и да унищожат неговите укази, но от страх пред консула Марк Антоний и началника на конницата Лепид те се отказали от това.

Използвана литература:
„Христоматия по история на стария свят“ – Х. Данов