Направи дарение на училище!

Дифтерия или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинителят на тази болест е Corynebacterium diphtheriae, аеробна Грам-положителна бактерия.

Дифтеритът е силно заразна болест, разпространяваща се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До ХХ век е била широко разпространена, но след това е почти премахната в развитите държави. В България ваксината ДТК („дифт-тет-кок“ от дифтерия-тетанус-коклюш) е включена в задължителния имунизационен календар.

Респираторната форма има инкубационен период от 2 до 5 дни. Развиването на болестта обикновено е постепенно. Симптомите включват отпадналост, треска, леко възпалено гърло и затруднено преглъщане. При заразени деца се проявяват и други симптоми, като гадене, повръщане, втрисане и силна треска, но понякога симптоми се проявяват едва когато болестта е в напреднал стадий. Около 10% от пациентите се оплакват от подуване на врата. Този симптом се свързва с по-висок риск за смърт.

Освен симптомите, които са на входа на инфекцията, пациенти могат да почувстват и по-генерализирани симптоми като апатия, бледост и сърцебиене. Тези симптоми са причинени от токсина, който бактериите отделят. Този токсин би могъл да предизвика и хипотония (ниско кръвно налягане). Късни усложнения на дифтерийния токсин включват кардиомиопатия и периферна невропатия от сензорен тип.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кожната форма на дифтерията често е вторична инфекция на предшестващо кожно заболяване. Първите признаци на кожна дифтерия се появяват средно една седмица след първичното заболяване.

Някои интересни факта за Дифтерит

1. През 1901 г. Нобеловата награда за Физиология или медицина е присъдена на Емил фон Беринг за работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия.
2. Терапията срещу дифтерит използва плазма и серум и се състои в това да се дават антитела на болните. На практика до появата на антибиотиците това е било единственото съществуващо лечение.
3. Антитоксините се произвеждат в организма на животно и след това се инжектират в хора, за лечение на инфекциозното заболяване. Тази процедура включва инжектиране на животно (оказва се, че конете са изключително подходящи) с безопасно количество от определен токсин. След това тялото на животното произвежда антитоксина, необходим за неутрализиране на токсина.
4. Дифтерийният антитоксин се произвежда от коне чрез инжектирането им с инактивиран с формалдехид дифтериен токсин, като този, използван в човешката ваксина. Антитоксинът има клинична ефикасност от 97%. Антитоксинът неутрализира несвързания екзотоксин (дифтериен токсин).
5. През 1613 г. Испания преживява епидемия от дифтерия. Годината е остава известна като El Año de los Garrotillos (Годината на задушаванията) в историята на Испания.

Текста към поредицата История на медицината (еп. 1 – 1900 г. – 1910 г.) с проф. Радостина Александрова

С  подкрепата на Science+

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!