Диагностика на знанията на учениците за биотичните фактори в обучението по Биология и здравно образование – ІХ клас

Автор: Красимира Желева, СУ „Петко Рачов Славейков”,  Добрич

Резюме:

Повишаване качеството на подготовката на учениците в средното училище поставя на преден план проблема не само за усъвършенстване на учебното съдържание, а и за овладяване от учениците на методите на познание, на умения и навици за самообразование. В контекста на образованието и обучението, оценяването е систематичен метод за събиране на информация за въздействието и ефективността на наученото. Полученият резултат показва постигнати ли са предварително поставените цели и може да помогне за подобряване процеса на обучение, както и да даде представа за качествoтo му.

През последните години особеният интерес към този проблем породи стремежа за създаване на дидактически тестове, чрез които да се разширят възможностите за отхвърляне на субективизма при диагностицирането и измерването в сферата на образованието. Важно и полезно е да се изтъкне тенденцията, че при решаване на повече задачи под формата на тестове по Биология и здравно образование знанията, които придобиват учениците са по-трайни. При този начин на работа преподавателят е в състояние да „обхване с поглед“ всички ученици. Той може да проследи в развитие тяхното учебно и социално поведение, да се намеси при необходимост, за да се постигне оптимален учебен резултат.

Динамиката на света, в който живеем, налага по-различно отношение към начина, по който се поднася учебният материал. Младите хора са изкушени от новите технологии повече от всички други. Завладени са от възможностите за информация и комуникация, които Интернет предлага. Това вече е необходимост, без която времето, в което живеем, е немислимо, но учениците, като че ли живеят не с него, а чрез него. Новите потребности налагат гъвкавост в преподаването, която за съжаление, някои продължават да смятат за много консервативна.

Повишаване качеството на подготовката на учениците в средното училище поставя на преден план проблема не само за усъвършенстване на учебното съдържание, а и за овладяването от тях на методите на познание, на умения и навици за самообразоване. Формирането на учещите се като творчески личности, активизирането им в учебната работа, налагат обучението да се превърне в активно-творчески процес, който осигурява все по-голяма възможност за повишаване на тяхната самостоятелност и съзнателност в познавателната дейност (Петров, 1975). Формирането и развитието на изследователски умения и развитието на творческите способности на учениците е важна задача в обучението на младите хора (Джиджева, 1982). Именно в училището ученикът трябва да се научи да се стреми към постоянно попълване на своите знания чрез самообразоване, да разширява своя кръгозор с цел да бъде не само добър изпълнител, но и да прилага своите знания.

В контекста на образованието и обучението, оценяването е систематичен метод за събиране на информация за въздействието и ефективността на наученото. Полученият резултат показва постигнати ли са предварително поставените цели и може ли да помогне за подобряване процеса на обучението, както и да даде представа за качествoтo му. Проблемът за обективното диагностициране и измерване на равнището на знанията и уменията на учениците, е един от основните проблеми на образователната практика. През последните години особеният интерес към този проблем породи стремежа за създаване на дидактически тестове, чрез които да се разширят възможностите за отхвърляне на субективизма при диагностицирането и измерването в сферата на образованието. Анализът на педагогическата литература и на доцимологическата практика у нас, показва, че дидактическите тестове с успех се използват не само за оценка на постиженията на учениците по отделните учебни предмети, но и за развитието на познавателния им интерес и логическо мислене. Важно и полезно е да се изтъкне тенденцията, че при решаване на повече задачи под формата на тестове по Биология и здравно образование, знанията, които придобиват учениците са по-трайни. При този начин на работа преподавателят е в състояние да „обхване с поглед” всички ученици. Той може да проследи в развитие тяхното учебно и социално поведение, да се намеси при необходимост, за да се постигне оптимален учебен резултат.

Приоритет в целите на биологичното образование е усвояването на базисни биологични знания и умения като част от общочовешките ценности и култура. Акцентите са поставени върху формирането на биологична, екологична и здравна култура, способност за самостоятелно изучаване на природата, ценностна нагласа и съпричастност в решаването на екологични и здравни проблеми (Бижков, 1983). Предметът биология и здравно образование засяга основните аспекти на човешкия живот – здравословен начин на живот, рационално хранене, чиста околна среда. Тези аспекти са в основата на доброто качество на живот – проблем с глобално значение в 21-ви век. Този факт задължава образователните институции да работят активно за създаването на здравословна и екологична култура при юношите и постигане на високо качество на биологичното знание (Boycheva et al., 2016).

Системата на образование посрещна ХХI век в условията на глобална нестабилност. Научната и педагогическата общност все повече осъзнават „екологичната недостатъчност“ на всички степени на образованието. Водеща причина за екологичното неблагополучие е ниската екологична култура на хората, липсата на екологично самосъзнание и ясна позиция за природоопазващата дейност. Поради това, един от значимите начини за промяна на съвременната екологична ситуация е екологичното образование.

Екологичното образование се основава на определена система от ценности. Модернизирането му предполага целенасочено включване в неговото съдържание на нравствени компоненти. Проблемът „отношение“ е притегателен център за изследователи от различни научни области. Теоретичният анализ на специализирани литературни източници и интернет ресурси позволява да се обобщи, че отношенията на човека са обусловени от обществено-историческия опит, който е в основата на обогатяващия се вътрешен свят на индивидуалността.

Проблемът за взаимоотношенията на човека с природата отдавна привлича вниманието на хората. Педагогиката на формиране на екологична култура на личността има за свой предмет отношението ученик – среда, в което водещо значение има аспектът ученик – феноменология на природата, в това число и на собствената. В този аспект приемаме, че природата е един своеобразен прекрасен свят от обекти, върху които е насочена човешката дейност. Те са носители и на определени значения, които проявяват своя смисъл през призмата на възприемането им от субекта. Ученикът е развиващ се субект на дейността и следователно неговите отношения с природата могат да бъдат изследвани през призмата на това как той си взаимодейства с нея и в контекста на това взаимодействие не само развива ценностните си ориентации, но и твори своето собствено Аз. Формиращата се екологична култура на личността на младите хора оказва влияние върху ориентацията и  оценката на състоянието на заобикалящата среда и избора на поведение (Янакиева, 2000; Рангелова, 2009).

В педагогическата практика има няколко основни тематични направления, които биха могли системно да бъдат вплетени в изграждането на учебните програми и да дадат отражение върху качествените характеристики:

1) Формиране на първоначални представи за съдържанието на основни екологични понятия: адаптация, равновесие, хранителна верига, заобикаляща среда. Тук може традиционното извършване на елементарните опити за опознаване на някои закономерности в заобикалящата ученика природа да се обвърже и присъедини към по-широка мрежа от възпитателни и образователни задачи.

2) Трябва да се покаже на учениците, че живите същества и неживата природа си взаимодействат, те образуват екологични системи или екосистеми. Това може да се реализира като се илюстрира чрез опознаването на морфологичните и функционалните особености на такава екосистема, чието географско местоположение е достъпно за учениците и те могат да я изучават чрез наблюдения и елементарни опити.

3) Третото направление отразява екологията на вида Homo sapiens, неговото място в йерархическата структура и влиянието му върху нейните характерни особености. То обединява педагогическите стремежи за формиране на екологосъобразно отношение към биосоциалните ценности и норми, които регулират отношението на отделния човек или социална група към биологичното у човека и извън него.

4) Социалната екология дава различни данни по показатели за оценка на състоянието на средата. За учениците, които все още нямат усвоени критерии за оценка на качествата на средата, това, което наблюдават наоколо, става норма.

5) Формирането на екокултура на личността е свързано с политическия живот на обществото, в контекста на което протичат процесите на възпитание и обучение. Овладяването на екокултурата е част от гражданската социализация на личността (Янакиева, 2000).

На базата на тези основни тематични направления се показва необходимостта от широта при формирането на екокултурата на личността.

Цел на методиката е да направим съпричастни учениците към проблемите на съвременното общество и да създадем гражданско съзнание у тях, увеличавайки инициативите, ориентирани към включване на младите хора в дейности с екологична насоченост.

В последните години в световен план се отделя особено внимание на образованието в областта на околната среда. В отговор на изискванията, очакванията и усилията на световната общност в тази посока, авторите на програмната документация, регламентираща работата в съвременното училище, се обединяват около становището, че възпитаването на екологична култура у учениците е стратегически важен акцент на взаимодействието „ученик – природа“.

Овладяването на екокултурата е част от гражданската социализация на личността.

Насочването ми към раздел „Биотични фактори” е свързано от една страна именно със същественото място, което заемат тези знания в обучението по Биология и здравно образование и в частност за формирането на екологична култура у учениците. От друга страна, това учебно съдържание не е трудно, учениците често го подценяват, но при изработване на тестовете за Държавни зрелостни изпити важно място е отделено именно на него.

Целта на настоящата разработка е да се установи и оцени равнището на усвоените знания от учениците за биотичните фактори, получени чрез обучението по Биология и здравно образование в ІХ клас.

За постигане на тази цел бяха поставени следните задачи.

1. Проучване на нормативните документи, свързани с обучението по Биология и здравно образование: учебни програми, учебници, указания в съответствие с Държавните образователни изисквания;
2. Анализ на учебното съдържание за биотичните фактори като част от Биосферата, включени в обучението по природни науки и основно по Биология и здравно образование в обучението в ІХ клас, с оглед реализиране на очакваните резултати заложени от учебната програма на МОН и извеждане на основните понятия;
3. Проучване на литература свързана с реализиране на педагогическата диагностика;
4. Подготовка на диагностични тестове в два варианта и тяхната проверка;
5. Провеждане на диагностично изследване;
6. Обработване на информацията, анализиране и представяне на получените резултати с помощта на диаграми и изготвяне на изводи.

Предмет на изследването са знанията и уменията на учениците от раздел “Биотични фактори“.

Характерът на изследването предполага използването на следните основни методи: теоретичен анализ, наблюдение, дидактически тестове за оценка на усвоените знания, умения и навици, математико-статистически методи за обработка и анализ на резултатите и графични методи за представяне на резултатите.

Изследването е проведено в часовете по „Биология и здравно образование” с ученици от Х^а клас в СУ „Петко Рачов Славейков” – град Добрич, през учебната 2015/2016 година, профилирана подготовка.

Етапите на изследването са два: Първи етап е през І срок на учебната 2015/2016 г. – изготвяне и провеждане на теста; Втори етап е през ІІ срок на учебната 2015/2016 г. – обработване, обобщаване, анализиране и представяне на резултатите.

При изработването на диагностичните тестове са съобразени основните изисквания за подредба на задачите и изготвяне на инструкция към теста.

За диагностичното проучване е изготвен тест върху подраздел „Биотични фактори” в 2 варианта, като всеки вариант съдържа по 20 задачи.

Задачите на теста са подготвени в съответствие с таксономията на Блум за образователни цели и оценяват постиженията на учениците по определени показатели: количествен – „обем”, и качествени – „осмисленост” и „пренос”.

Задачите в теста (и двата варианта) проверяват уменията на учениците да: анализират, сравняват, да разкриват причинно-следствени връзки; да конструират и обосновават даден от тях самостоятелен отговор.

Типовете задачи в теста са разнообразни:

• Задачи със структуриран отговор (тип „множествен избор”). Всяка задача съдържа 4 възможни отговора, от които само един е верен;
• Задачи със същия тип (но със съчетание), съдържащи 4 елемента, комбинирани в 4 възможни отговора. Отговорите са означени по същия начин и само един е верен;
• Задачи, съдържащи ограничена свобода на отговора (тип „полуоткрити задачи“).

Тези задачи са разнообразни и затова  към всяка една е дадено указание.

Това са задачи за: съчетание от две колони, попълване на таблица, откриване и коригиране на грешки, определяне на верни твърдения, заместване и попълване.

Задачи със свободен отговор, даващи възможност за самостоятелност, творчество и находчивост.

Резултатите, получени от диагностичното изследване, позволяват да се направят следните изводи:

1. Знанията на учениците за биотични фактори са на много добро ниво, което личи от постигнатия общ среден успех 4,66. И при двата варианта на теста преобладават добри оценки.

   

2. Резултатите от диагностичното изследване показват закономерност между типа на тестовите задачи и успеваемостта на учениците. Те се справят значително по-добре със структурираните задачи.

   

   Задачите, изискващи свободен отговор затрудняват някои от учениците, но чрез тях се проверяват осмислеността и преноса на знания в нови ситуации. Именно тези задачи разкриват уменията на учениците да анализират и сравняват, да разкриват причинно-следствени връзки, да проявяват творчество.

   

   

3. Анализът на резултатите по показател обем на знанията, дава основание да се посочи много добро ниво на усвояване на учебното съдържание за биотичните фактори (Фиг. 2).
4. Пропуските на знанията са на малка част от учениците. Най-често срещаните оценки на теста са добър (4) и много добър (5). Осмислеността на знанията за биотичните фактори е добра. Добре са осмислени от учениците знанията за видове и структура на популациите; групите организми и взаимоотношенията между тях. Средният успех e много добър – 4.66 и мода Мо (5). Най-успешно усвояват знания за равнищата на организация на живата материя, структурата и процесите в екосистемата, определят по съществени признаци вид, популация. По-трудно учениците се справят с трансформиране на информация за процеси и явления.

ЛИТЕРАТУРА

1. Бижков, Г. (1983) Методология и методи на педагогическите изследвания, София.
2. Джиджева В. (1982) Методика на обучението по техническите дисциплини, София.
3. Петров, П. (1975) Повишаване на познавателната самостоятелност на учениците в учебния процес. Народна просвета,.
4. Рангелова, Ем. (2009) Методика на възпитателната дейност, Изд. ЕКС-ПРЕС, 28- 34, 36-64,149-153.
5. Янакиева, Елка. (2000) Аз съм потокът, а ти-реката, в която се вливам, Димант, 34- 49, 95- 159.

6. Boycheva, M., R. Davidova, S. Ilieva. (2016). The use of innovative methods in students’ ecological and health education in biology. International Journal of Latest Research in Science and Technology, Volume 5, Issue 2: 120-124.